Фунията на новата лъжа

Нищо не е както преди. Светът, социализиран чрез интернет, силно наподобява огромен надут мехур от всевъзможни проверени и непроверени твърдения, снимки и клипове, бълбукащи или утаяващи се из подсъзнанието ни, които изскачат по най-неочакван начин и често причиняват щети. Не по-малки впрочем от катастрофите, които всички ние оплакваме. Напоследък, освен че се вайкаме, е модно и да се обвинява социологията в пълен провал. Ала може да се окаже тъкмо обратното – че е налице победата на различен тип социология, опасваща света с нови мрежи за влияние. Не ви разказвам поредната конспиративна теория, просто се опитвам да опиша един нов метод на политическо"таргетиране", проправящ си път и у нас. Ето неговите предпоставки:

Досега политическият маркетинг залагаше на голямото"общо кратно": казваш това и привличаш семейните двойки; казваш друго, харесваш се на определена малцинствена група; казваш трето и печелиш младите… Сиреч, политическото послание наподобяваше кръпка от най-противоречиви говорения и обещания, съшити обикновено с бели конци.

Вълната от популизъм, надигнала се вследствие на новия световен безпорядък, наложи друг подход. Видяхме го при Брекзит във Великобритания, при победата на Тръмп в САЩ, усетихме го и на президентските избори в България.

Кое тук е новото? Това, че цари трескава тревожност, която тласка хората да вярват и в най-трудно представими неща, като отговорът им всеки път е:"не"."Не" на статуквото,"не" на елитите,"не" на медиите,"не" на досегашния модел, какъвто и да е той,"не" на едните и"не" на другите."Не" и"не".

"Не"-аргументът е също ясен: толкова пъти сме били лъгани…

Възможен ли е обаче свят-в-не? И как би изглеждал той? Дали не като"ритник в метрото с бутилка бира в ръка"? Не е задължително да се стига чак дотам, въпреки че рецидивите зачестяват.

Светът-в-не е свят върху"движещи се руини", ако използваме една метафора на Лешек Колаковски. Това е свят, в който"нищо не е сигурно". И което е най-лошо: все по-ясно се долавя липсата на елементарните опори на"човешкото общежитие", на споделени ценности, на доверие, на онова (за да не ви връщам чак към скрижалите на Мойсей), което в зората на Новото време Декарт определяше като"морална застраховка" срещу всевъзможни исторически превратности.

Затова и носталгията по миналото е като че ли много по-силна отпреди, което допълнително фрагментира днешния свят. В неудовлетвореността си от настоящето едни"избират" някой свят, познат по разказите на бабите и дядовците си, други – друг…

Все повече анализи на"феномена Тръмп" клонят към това, че зад неговия избор се крие мечтата на немалка част от американците по"годините Рейгън"; колко реално е това, е друг въпрос. А пък други, избирайки Тръмп, всъщност бленуват за New Deal на Рузвелт. Част от реториката на"не"-по по Брекзита мина с лозунги от Маргарет Тачър, независимо че тя никога не е била за излизане от Обединена Европа, въпреки острите си критики към Брюксел. И накрая, колкото и да е неясно какво два милиона български граждани избраха в лицето на Румен Радев, очевидно е, че зад образа на"мъжа в самолета" едни съзряха модел а ла Путин, други търсеха намеса на армията срещу"политиците" (в стил 1934 г.), а огромна част от най-вероятно просто казаха"не"."Не" и"не". И това си е.

Кому е изгодно обаче да пребиваваме в свят-в-не? В тази вълна на"не"-то печелят онези"политически психолози", които успяват да пренасочат масовото негодувание в своя полза. С цената на всичко, най-вече на негативни слухове, което пък е прийом стар като света. Новото е в неоценимата помощ на социалните мрежи за"таргетирането" на избиратели.

Замислете се колко информация за всекиго може да се извлече от фейсбук профилите или сайтовете по интереси. Представете си сега, че световна маркетингова компания, търгуваща с влияние, разполага с достатъчно персонал и сървъри, за да сортира профилите на хора в дадена страна, в зависимост от наличното като"дигитална следа". А то не е никак малко: коментари и лайкове в социалните мрежи, преглед на справките в търсачките. От комерсиална гледна точка начинанието е повече от доходно: щом вашите интереси са такива, фейсбук-страницата ви или вашият туитър започват да се бомбардират с препратки към съответни стоки, филми и музикални клипове.

Ами политиката? Нима тя отдавна не се продава като прах за пране? Екипите на Хилари Клинтън разпращаха до профилите на милиони американки изказванията на Тръмп за жените, а съответната компания, наета от Тръмп, разпращаше до афроамериканците видео, в което Хилари сравнява тъмнокожите мъже с хищници.

Допустимо ли е това в политиката? Допустимо е. Недопустимото е друго. Когато лъжата се превърне в безогледно политическо оръжие с цел съсипването на опонента. Както БСП навремето изфабрикува фалшива партийна книжка на Стефан Софиянски. Или пък както наскоро противниците на Ален Жюпе на първичните избори на десницата във Франция, пуснаха слуха, че той бил приел исляма и всъщност се казвал Али Жюпе. Пълни глупости, ще си кажете вие. Да, де, ама колко много хора вярват на такива неща.

Във виртуалния свят подобни похвати стават все по-чести. Наскоро гледах в You tube лекция на Александър Никс, основателят на британската компания Cambridge Analytica, допринесла за избора на Доналд Тръмп в САЩ, а в момента сключила договор с Марин льо Пен за предстоящите президентски избори във Франция. В лекцията си Никс е повече от категоричен: днешният свят е дигитална фуния, в която всеки експерт може да влее каквото и да е съдържание, за да убеди максимален брой хора. Разследване на швейцарското издание Das Magazin сочи, че подобни стратегии наистина се ползват с огромен успех и че в момента върви търговия с личностна манипулация – особено на онези, които малко четат и не пътуват често. И, което е още по-интересно, в така надутия дигитален балон попадат и медиите, заемащи се да разчепкват популярни казуси,"за които се говори". Без значение дали става дума за"Издислав", за клипчета, унижаващи нечие лично достойнство или пропагандиращи откровени простотии.

Пред очите ни се променя (и подменя) идеята за"публичност". А оттук до чисто"политическите удари" има само една крачка. Колко му е в един свят-в-не, свят, готов да оспори всичко и затова вярващ в какво ли не, където здравият разум не е норма, да сведеш политиката до откровени небивалици.

Така истинските проблеми, за радост на"новите политици" се заличават, защото далеч по-пикантно и по-печелившо е да тропнеш на масата разни"сензационни разкрития".

Ето защо, за да не остана назад, предлагам следните теми за размисъл:

– Минималната пенсия не става триста лева, защото Бойко Борисов е извънземен мутант, част от глобален заговор за заличаването на нацията;

– Бежанците пък продължават да проникват през загражденията, издигани под надзора на"патриотите", защото има таен план граничните територии да се обезлюдят и там да се провъзгласи"каракачанска република" от потомците на гръцкоезични номади, каквато е била бленуваната мечта на прадедите на Красимир Каракачанов;

– Всичко ще се уреди обаче, когато Румен Радев подаде оставка с признанието, че е"под чехъл", а пък в президентството влезе Корнелия Нинова, след като докаже публично, че е"мъж на място".

Излишно е да отбелязвам, че с тези редове сезирам ДАНС и Министерството на здравеопазването, за да вземат те отношение към упоменатите от мен"факти", скривани досега от българската общественост.

Нали нищо не е както преди. Ала ето че в миг маските падат и лъсва голата истина.

mediapool.bg