Японец, германец и италианец поделят Нобеловата награда за физика

Японецът Сюкуро Манабе, германецът Клаус Хаселман и италианецът Джорджо Паризи си поделят тазгодишната Нобелова награда за физика за "новаторски принос към разбирането ни на сложни физични системи", съобщава сайтът на Нобеловата фондация.

Деветдесетгодишният Манабе и 89-годишният Хаселман си поделят половината награда за "физическо моделиране на климата на Земята, количествена оценка на променливостта и надеждно прогнозиране на глобалното затопляне".

Кралската шведска академия на науките присъжда другата половина от наградата на 73-годишния Паризи за "откриване на взаимодействието на безпорядък и колебания във физични системи от атомни до планетарни мащаби".

Физика за климата и други сложни феномени

Тримата тазгодишни лауреати получават Нобеловата награда за физика за изследванията си на хаотични и очевидно случайни явления.

Сюкуро Манабе и Клаус Хаселман полагат основите на познанията ни за климата на Земята и как човечеството влияе върху него.

Джорджо Паризи получава признание за революционния си принос към Теорията на неуредените материали и случайните процеси.

Сложните системи се характеризират със случайност и безпорядък и са трудни за разбиране. Тази година наградата признава нови методи за тяхното описание и за прогнозиране на дългосрочното им поведение.

Сложна система от жизненоважно значение за човечеството е климатът на Земята. Сюкуро Манабе демонстрира как повишените нива на въглероден диоксид в атмосферата водят до повишаване на температурите на земната повърхност. През 60-те години на миналия век той ръководи разработването на физични модели на климата на Земята. Манабе е първият човек, който изследва взаимодействието между радиационния баланс и вертикалния транспорт на въздушни маси. Неговата работа полага основите за разработването на съвременните климатични модели.

Около десет години по-късно Клаус Хаселман създава модел, който свързва времето и климата, като по този начин отговаря на въпроса защо климатичните модели могат да бъдат надеждни, въпреки че времето е променливо и хаотично. Хаселман също така разработва методи за определяне на специфични сигнали - "пръстови отпечатъци", които оставят върху климата както природни явления, така и човешки дейности. "Неговите методи са използвани, за да докажат, че повишаването на атмосферната температура се дължи на емисиите на въглероден диоксид в резултат на човешката дейност", отбелязват от Нобеловия комитет.

Около 1980 г. Джорджо Паризи открива скрити "модели" в неуредени сложни материали. Неговите открития са сред най-важните приноси към Теорията за сложните системи. Те дават възможност да бъдат разбрани и описани много различни и очевидно напълно случайни материали и явления - не само във физиката, но и в редица други области като математика, биология, неврология и машинно обучение.

Отличените тази година открития показват, че познанията ни за климата се опират на солидна научна основа, базирана на строг анализ на наблюденията. Тримата лауреати са допринесли за придобиването на по-задълбочен поглед върху свойствата и еволюцията на сложните физични системи, казва Торс Ханс Хансон, председател на Нобеловия комитет по физика.

Сюкуро Манабе е роден през 1931 г. в Шингу, Япония. Има диплома от Токийския университет. Понастоящем работи в Принстънския университет, САЩ.

Клаус Хаселман е роден през 1931 г. в Хамбург, Германия. През 1957 г. се дипломира в университета на Гьотинген. Хаселман е професор в Института "Макс Планк" за метеорология.

Джорджо Паризи е роден през 1948 г. в Рим, Италия. Дипломира се през 1970 г. в университета "Сапиенца" и понастоящем е професор в него.

Престижната награда е съпроводена със златен медал и парична премия от 10 милиона шведски крони (над 1,14 млн. щатски долара).

Миналата година Нобеловата награда за физика бе присъдена на Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гец.

Заради пандемията от новия коронавирус Нобеловите лауреати ще получат наградите си у дома. Церемонията в Стокхолмската концертна зала на 10 декември и банкетът в тяхна чест бяха отменени.

История на наградата

Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.

Само Джон Бардин получава отличието два пъти. Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години.

Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри /1903/, Макс Планк /1918/, Алберт Айнщайн /1921/, Нилс Бор /1922/, Лев Ландау /1962/, Пьотър Капица /1978/.

През последните години лауреати на Нобеловата награда за физика са:

2001 г. - Ерик Ал Корнел, Карл Е. Виман - САЩ и Волфганг Кетерле - Германия

- за откриването на ново състояние на материята, което позволява да се измерват много малки разстояния с изключителна точност, както и размерите на микроскопични предмети.

2002 г. - Реймънд Дейвис младши, САЩ, Рикардо Джакони, САЩ и Масатоши Кошиба, Япония

- за основополагащи научни изследвания в областта на астрофизиката, довели до откриването на източниците на космическите рентгенови лъчи.

2003 г. - Алексей А. Абрикосов, Русия-САЩ, Виталий Л. Гинзбург, Русия, и Антъни Дж. Легет, Великобритания-САЩ

- за трудовете си по квантова физика, свързани със свръхпроводимостта и свръхтечливостта.

2004 г. - Дейвид Грос, Х. Дейвид Полицър и Франк Уилчек, САЩ

- за трудовете си върху елементарните частици кварки, по-специално за изследванията на силите, които доминират в атомните ядра, действайки между кварките в протоните и неутроните.

2005 г. - Теодор Хенш, Германия, Джон Хол, САЩ

- за приноса им към създаването на лазерната спектроскопия с висока разделителна способност;

- Рой Глоубър, САЩ

- за приноса му към квантовата теория на оптичната кохерентност и за работата му върху теоретичното описание на поведението на светлинните частици.

2006 г. - Джон Мейдър и Джордж Смут, САЩ

- за работата им, позволяваща да се проследи развитието на Вселената и да се разбере процесът на възникване на Космоса, на галактиките и звездите.

2007 г. - Албер Фер,Франция, и Петер Грюнберг, Германия

- за откриването на "гигантското магнитосъпротивление" - за технология, използвана за четенето на информация от компютърен харддиск, позволила радикалната миниатюризация на твърдия диск през последните години.

2008 г. - Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава, Япония и Йоичиро Намбу, САЩ

- Йоичиро Намбу за откриването на механизма на спонтанно нарушената симетрия в субатомната физика;

- Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава за откриването на произхода на нарушената симетрия, която предсказва съществуването на най-малко три семейства кварки в природата.

2009 г. - Чарлз К. Као, Уилард С. Бойл и Джордж Смит, САЩ

- Чарлз Као е отличен за революционни постижения, свързани с пренасянето на светлина във влакна за оптична комуникация.

- Уилард С. Бойл и Джордж Смит получават Нобелова награда за изобретяването на CCD-сензорите.

2010 г. - Андре Гейм, Холандия, и Константин Новоселов, Русия, Великобритания

- за новаторски експерименти във връзка с двуизмерния материал графен.

2011 г. - Сол Пърлмутър, САЩ, Брайън Шмит, който е с австралийско и американско гражданство, и Адам Рийс, САЩ.

- за откриването на ускореното разширяване на Вселената чрез наблюдаване на далечни свръхнови.

2012 г. - Серж Арош, Франция и Дейвид Уайнленд, САЩ

- за работата им в областта на квантовата физика - за новаторските експериментални методи, позволяващи измерването и манипулирането на индивидуални квантови системи.

2013 г. - Питър Хигс, Великобритания и Франсоа Енглер, Белгия

- предсказват съществуването на загадъчния Хигс бозон - частицата, която обяснява защо материята има маса.

2014 г. - Исаму Акасаки и Хироши Амано, Япония, Шуджи Накамура (американски гражданин, роден в Япония)

- за изобретяването на сините светодиоди - нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина.

2015 г. - Такаки Каджита, Япония, и Артър Б. Макдоналд, Канада

- за осцилациите на неутриното, които показват, че има маса.

2016 - Дейвид Дж. Таулес, Ф. Дънкан М. Холдейн, и Джей Майкъл Костерлиц

- за теоретични открития на топологични фазови преходи и топологичната материя.

2017 - Райнер Вайс и Бари Бериш с Кип Торн

-за решаващ принос към наблюдението на гравитационни вълни, предречени от Алберт Айнщайн.

2018 - Артър Ашкин, Жерар Муру и Дона Стрикланд

- за революционни изобретения в областта на лазерните технологии.

2019 - Джеймс Пийбълс, Мишел Майор и Дидие Кело

-за принос в разбирането на това как се развива Вселената

2020 г. Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гец за разкриването на най-тъмните тайни на Вселената

Очаквайте подробности.

mediapool.bg