Няколко истории за доброто

Те се притичват на помощ при инциденти, аварии, природни бедствия. Те помагат на хора в неравностойно положение. Те носят топъл обяд на баба Мария от малко село в Северозапада и отделят от времето си, за да разнообразят самотния ѝ живот. Те събират и "превеждат" океан от публични данни, за да е по-лесно да намерим детска градина със свободни места в София или вековно дърво.

Те са хора, които с доброволен труд помагат на другите. Правят го като част от неправителствени организации, които в българския случай често се опитват да заместят държавата в дейности и на места, от които тя отсъства.

Историите на доброволци и организации от неправителствения сектор и тяхното популяризиране са мисията на проекта "Каузи с глас и лице" на фондация ДАРИК в партньорство с фондация "Четиридесет и две". През последните две години по него бяха реализирани десетки радиопредавания, фокусирани върху властта на гражданите. Организирани бяха и 12 събития на живо.

Проектът се реализира с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП – Фонд Активни Граждани. Целта на "Каузи с лице и глас" е да покаже хората, които работят в граждански организации, какво стои зад усилията им, каква е тяхната мотивация и какви са успехите им.

Те идват, когато стане напечено

Сдружение "Аварийно спасяване Пловдив" се занимава със спасителна и обучителна дейност в полза на обществото. В доброволното формирование влизат хора с разнородни професии. Помагат при височинно спасяване, гасят горски пожари, идват на помощ при наводнения или други природни бедствия. "Помагаме с техника и хора. В екипа имаме парамедици, хора, които се занимават с височинно спасяване, хора, които се занимават с офроуд и са полезни при достигане до труднодостъпни терени", разказва пред Дарик радио Георги Влайков, който е председател на сдружението.

Първото му участие в голям инцидент било след наводнението във варненския кв. "Аспарухово". "Ходили сме да гасим горски пожари. Давахме дежурства в болниците при първата ковид вълна, в момента даваме такива в спешното отделение в Пловдив", допълва Георги.

Спасителите от Пловдив правят и обучения за първа долекарска помощ, както и за реакция при бедствия и аварии. Нуждата от подобни курсове се появила в пандемията, когато много хора осъзнали, че не знаят какво трябва да направят при спешен случай, за да помогнат на близки или познати, казва Лазар Радков от софийското подразделение на спасителите. Той е сред основателите на инициативата "Капачки за бъдеще", която събира пластмасови капачки, за да набере средства за медицинска техника за лечение на деца.

Спасителите помагат и при осигуряването на масови събития като фестивали, състезания, концерти.

Пловдивското доброволно аварийно спасяване има и сериозна кауза – купуването на оборудвана линейка за труднодостъпни терени. Тя трябва да се използва при инциденти в планината. В България подобна техника липсва. Както няма и хеликоптер за планинско спасяване. Според Георги Влайков високопроходимата линейка е нужна, тъй като в лошо време хеликоптерът, ако има такъв, не може да помогне.

Призванието доброволец

Мария Петрова участва като доброволец в различни инициативи по света и в България от 10 години. Водещ е на първия подкаст за доброто у нас "ДОБРОкаст".Всеки месец тя представя в него доброволци и техните каузи. Подкастът е инициатива на фондация "Си Ви Ес – България" и зад него освен Мария стоят още три момичета - Катерина Стоянова, Моника Евстатиева и Ширин Ходжева.

Мария Петрова

Подкастът популяризира работата в полза на обществото, която може да бъде изключително интересна, забавна, вдъхновяваща. Във всеки епизод водещата Мария среща слушателите с добротволци от България и чужбина, за да разкажат личната си история и мотивация за работа в полза на обществото. "Доброволческата ми "кариера" започна пред 10 години", разказва Мария. Тя я е отвела в страни като Турция, Италия, Испания. Мария допълва, че това си е вид работа – има си отговорности, работно време, отпуск, минимално заплащане за покриване на нуждите, докато си в някоя държава, за да помагаш.

"Доброволците в България помагат там, където държавата обикновено отсъства. На други места по-скоро действат заедно", смята Мария. Според нея доброволният труд у нас трябва да бъде регламентиран, да има действащ регистър на доброволците и да се даде възможност на хората в малките населени места да участват.

Данни за добро

В кои детски градини в София има свободни места и колко са те? Колко са и къде се намират вековните дървета в България? В кои училища ще са нужни учители, кога и по какви предмети?

Отговор на тези въпроси се опитва да даде неправителствената организация "Данни за добро". Нейната мисия е да събира и превежда в разбираем вид съществуващите отворени данни, предоставени от различни институции, за да помага на други неправителствени организации при определянето на техните политики и проекти. За да подобрят достъпа до качествени данни на гражданите, работят доброволци от IT сектора.

"Мотивира ме това, че общественият сектор има нужда от тези данни, но не може да си ги позволи", разказва един от създателите на организацията Никола Тулечки. Допълва, че всичко се прави безвъзмездно, а цената, която екипът на "Данни за добро" плаща, е по-малко свободно време. Един от проектите на организацията е събирането на база данни за всичко, свързано с образованието в страната. От броя и местоположението на училищата, през колко студенти има в отделните университети, до резултатите от матурите и външните оценявания по училища и броя и възрастта на учителите в образователните институции.

В помощ на възрастните

"Мария живее на уличка в най-отдалечения край на селото, в малка и сгушена в планината къщичка. От няколко години не е ходила по-далеч от двора, стига само до кокошките - по-далече не може, болестите и старостта са я приковали към стаята, леглото и телевизора с екзотичните сериали. Не може сама да си запали печката, не може дори сама да си стопли супата, тенджерата е много тежка, а на нея ѝ треперят ръцете.

Казва, че вече не си спомня как изглеждат кметството, магазина и пощата. Най-голямата ѝ болка обаче не е това, а болестта на сина ѝ, с когото тя споделя скромната си къща. Няма снаха и внуци, но има него. Той помага с каквото може, но ръцете му са болни. Не може да насече дървата, да изчисти натрупалия се на прага сняг, не може сам да измете или да изхвърли боклука."

Историята на възрастната жена (името на реалната героиня е сменено) е разказана от фондация "Проект Северозапад". Тя помага на възрастни хора от областите Видин, Враца и Монтана. От организацията разнасят обяд на възрастни хора, помагат им в домакинството, пазаруват им лекарства или храна, тъй като често най-близката аптека е в областния град, а хляб в селото се кара два пъти в седмицата.

Благодарение на "Проект Северозапад" Мария си има дясна ръка – Кирчо. Идва всяка сутрин, носи ѝ хляб и поръчката от магазина. Разчиства снега, цепи дърва, подрежда ги до печката. И си говори с Мария за селото, за хората, за сериала.

Всичко това се прави срещу минимални месечни такси, а основната част от разходите се покрива от дарения. Освен всекидневна помощ, фондацията организира и прегледи от специалисти от Александровска болница за възрастните хора, които често нямат достъп до такива, тъй като те не са налични дори в областта.

mediapool.bg