Дяволската пътека към скалния рай на Родопите

Чудно красиви гледки към скални образувания, водопади, върхове, каскадите на водите на река Буйновска, но и доста екстремен преход предлага на екотуристите Дяволската пътека.

Сн. Министерство на туризма

Тя се вие в Родопите, на около 60 км от Смолян и тръгва от село Борино, предлагайки разходка в два кръга – малък и голям. Тяхната дължина съответно е 3.8 км и 10.2 км, според възможностите на туристите, които изкачват 400 метра надморска височина с наклони между 20 и 40 градуса, но при скалните венци катеренето надхвърля 70 градуса.

Идеята за екопътеката идва след осем години проучване на природния потенциал на левия приток на р. Буйновска, който предлага уникална природна композиция, превъзхождаща традиционните туристически пътеки не само в България, макар че категорията атрактивност е субективно понятие. Пътеката е маркирана и обезопасена, по маршрута има дървени беседки и заслони за почивка.

Тя е достъпна откъм с. Борино и от Буйновското ждрело, където се събират водите на р. Буйновска и р. Чатак дере.

Предпочитаният подход обаче е от Музея на катрана (Катранджийницата) в местността Чатака, изграден край изоставен завод. Там има оформил се безплатен паркинг, където хората могат да оставят автомобилите си и да поемат по пътеката, която има входна арка.

След 20-25 минути се пресича река Чатак дере и се навлиза във вековна гора, където се стига до атракцията Златната върба.

Продължава се по дървен мост и след 15-на минути се стига до Дяволския мост (Шейтан кьопрю), представляващ скална арка, издълбана за милиони години от водите на р. Чатак дере. Наречена е Дяволския мост, защото е толкова опасна, че само дявол може да я премине. Височината на моста е 8 м до нивото на водата, отвор около 6 м, дебелина на скалата е 3-4 м.

От моста могат да се видят участъци от страховитото ждрело на р. Чатак дере. През тях се минава по дървени платформи, захванати със стоманени конзоли за скалите.

На тридесетина метра след моста по течението на реката се стига до дървена беседка. Ако се продължи по маршрута, след 30-35 минути се достига до каскадата "Скритите водопади". За да се види тя обаче се минава през "Скалния кулоар" - високи 50-60 метрови отвесни скали, по които се спускат дървени стъпала. Емоцията е незабравима.

Сн. Министерство на туризма

Пътеката продължава по дървена платформа над реката. Следва малко изкачване, после слизане и след 25-30 минути се стига до чешма, събираща извиращата от скалите вода. Тук има място за почивка преди да се поеме по големия кръг. Или пък може туристите да продължат и да стигнат до разклон, който ги извежда от малкия кръг на екопътеката. Ако се поеме направо по разклона, се излиза на пътя Тешел-Ягодина. Там има предприемчиви местни, които предлагат на по-кекавите туристи да ги върнат обратно с кола до паркинга край Катранджийницата. А може и да се върнат обратно. Преходът по малкия кръг е около четири часа.

Сн. Министерство на туризма

Смелчаците, които поемат наляво, ще продължат нагоре към Тепе баир. След няколко серпентини се стига до подножието на скалите, където дървени стълби водат туристите нагоре. Тук се открива прекрасна гледка към отсрещния връх Свети Илия (вр. Ушите) и атракцията "Орлово око". Минава се покрай характерно скално образувание – Скалният остров.

След това пътеката продължава нагоре през черборова гора. Стига се до заслон с огнище, където според времето, с което се разполага, може и да се опече нещо или просто да се спре за похапване и събиране на сили, докато се наблюдава панорамната гледка към скалните венци на вр. Свети Илия.

По пътя се стига и до характерно разклонено дърво – "Лирата на Орфей" (намира се вдясно на пътеката). Продължава се напред по горски коларски път и се стига до широка поляна с три беседки. Беседката в горната част на поляната е към хижа "Орфей", а пътеката край двете беседки води обратно в гората и надолу до началната точка на малкия кръг.

* Публикацията е изготвена по материали на изданието на Министерството на туризма "Живописните екопътеки на България"

mediapool.bg