Галерията в Кюстендил чества 140 години от рождението на Владимир Димитров - Майстора

Художествена галерия "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил отбелязва 140 години от рождението на своя патрон с изцяло нова експозиция, която ще може да се види през следващите 6 месеца.

На 1 февруари се навършват 140 години от рождението на известния български художник, който е роден в село Фролош, но почти целият му творчески път минава в село Шишковци. И двете села се намират в област Кюстендил.

Новата експозиция на галерията включва около 350 творби на художника, различни от постоянната изложба. За целта са реставрирани 55 произведения на Майстора и 280 са рамкирани.

За първи път - около три четвърти от експозиционната площ е затъмнена със специална материя над оберлихта, за да бъде възможно експонирането на творби, които са на хартиен носител.

Юбилейната експозиция представя подготвителни рисунки на Майстора, акварели, тушове, цветни моливи, като не по-малко от петнадесет на брой непоказвани негови творби.

Събитието съвпада с ежегодното връчване на Националната награда за живопис "Владимир Димитров - Майстора".

От 2013 година насам с престижната награда са отличени Андрей Даниел, Свилен Блажев, Ивайло Мирчев, Станислав Памукчиев, Николай Майсторов, Анета Дръгушану, Захари Каменов, Елица Тодорова и Йордан Кисьов. По традиция награденият от предходната година показва изложба в деня на обявяването на следващия носител на наградата.

Кой е Владимир Димитров - Майстора?

Владимир Димитров - Майстора е едно от големите имена в българската живопис. Той твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция.

Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване.

Майстора има принос и като военен художник - създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е и първият официален български военен кореспондент.

Роден е през 1882 г. в село Фролош в семейството на баща бежанец от македонското влашко село Магарево и майка бежанка от македонското село Стар Истевник. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование и прогимназия.

Сменя няколко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талантът му е забелязан. Там е и първата му изложба. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други.

В началото рисува главно портрети, сред които на Александър Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, и пейзажи - "На селската чешма", "Пладнуващо стадо" и други. Състудентите му го наричат Майстора, след като печели много награди.

Участва като доброволец в Балканската война (1912 – 1913) - военен художник на 13 Рилски пехотен полк и отразява войната в стотици рисунки. Участва и в Първата световна война (1915 – 1918), като художник на Рилската дивизия.

Положителна оценка за новаторството му в областта на графиката дават Николай Райнов, Сирак Скитник, Гео Милев. Критиката поставя името му начело в борбата против академизма и консерватизма.

Между 1911 и 1918 г. с прекъсвания заради участието му във войните е учител по краснопис и гимнастика в Търговската гимназия в Свищов, а през 1919 г. стажува в Трета мъжка гимназия в София.

През 1922 г. излага картините си от цикъла "Жътва". Следващата година работи в Италия, а през 1924 г. се установява в село Шишковци, недалеч от Кюстендил по покана на Андон Виячев. Селяните го наричат "рисувача", а хазяинът му го сравнява с Иван Рилски. За децата е Дядо Коледа, защото им дава подаръци и бонбони.

През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край. Едни от най-известните му картини от този период са "Моми", "Цветница", "Фамилия", "Девойка от Кюстендилско", "Жетварка", "Мома с ябълки", "Жетвари на обяд", "Копачки", "Селско момиче сред макове" и други.

През 1924 г. сключва договор с американския сенатор д-р Джон Крейн, който предварително откупува всичко, което художникът ще нарисува през следващите четири години.

До 1951 г. работи като учител в кюстендилските села.

До 9 септември 1944 г. членува в дружество "Родно изкуство" и в Дружеството на художниците в България, а след това в Съюза на българските художници.

Умира на 29 септември 1960 г. в София.

mediapool.bg