България ще връща 25% от разходите на сниман у нас филм

Филмовите компании, които са снимали продукции в България, от следващата година да могат да си възстановяват 25 на сто от максимум 80 процента от разходите, извършени за работата им в България, предвиждат одобрени от правителството в сряда поправки за Закона за филмовата индустрия. Мотивът е да се привлекат инвестиции, които ще осигурят работа и потребление и които досега, въпреки проявения към България интерес за снимки, са отивали в други държави, предлагащи стимули за кинопроизводителите. Стартовият бюджет на тази схема за помощ да е 15 млн. лв., предлагат още текстовете.

За този стимул от години настояват филмовите среди. Вече правителството също е установило, че липсата му отблъсква големи продукции и макар те да са проявявали интерес към България като място за снимки, в крайна сметка са предпочели други европейски държави, където се възстановява част от разходите. В доклада към проектозакона се посочват примери с продукциите "Рамбо: Последна кръв", който се е снимал е нас само частично, вместо изцяло, каквато е била първоначалната идея; сериалът "Вещерът", "Отряд на честта" с Мел Гибсън и Колин Фаръл, епизод от сериала "Черното огледало" и други филми с добро представяне в бокс офиса.

"Държавите, които имат финансови стимули за филмово производство производителността на труда расте, но с по-бързи темпове: в Хърватия с 31%, в Чехия с 30%, в Унгария с 55%, във Великобритания с 21%. Данните показват съвсем ясно рязко изоставане на България в този сектор и тенденциите са тази "пропаст" между страната ни и нашите конкуренти да се задълбочи", мотивира се правителството.

Според оценките към проектозакона, заради липсата на финансови стимули за филмовите продукции, страната ни е пропуснала инвестиции за 96 млн. долара само за периода 2018-2019 г. Вместо това годишно привлечените в киноиндустрията вложения са едва 30 млн. евро.

Вместо у нас тези 96 млн. долара са отишли в други икономики, а страната ни се е лишила от разкриването на близо 4 хил. работни места.

Направени са изчисленията, че ако се привлекат в страната ни 100 млн. евро от чужди продукции, ще бъдат ангажирани още 128.4 млн. евро в други индустрии, в хазната от данъци и осигуровки ще влязат над 10 млн. евро, а ефектът от събрания ДДС от услуги покрай снимките ще е около 23 млн. евро.

Следователно сумарният ефект от привлечени 100 млн. евро за производство на филми в България е 228 млн. евро инвестирани средства, 75.8 млн. евро брутна добавена стойност и данъчни постъпления от близо 42 млн. евро годишно, продължават сметките на правителството, цитирайки доклад на "ПрайсУотърхаусКупър".

Сто милиона евро допустими разходи в страната биха били привлечени, ако схемата, предлагайки 25% възстановяване на вложени допустими разходи във филмово производство, разполага по предварителни прогнози с годишен бюджет от минимум 15 млн. лв., посочват авторите на промените.

Предвижда се също държавната субсидия за производство и разпространение на български филми, фестивали и други културни програми да се увеличи на 10 млн. лв. годишно.

В момента ежегодно в закона за държавния бюджет се предвижда субсидия за агенцията, подпомагаща българските филми в размер не по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година на 7 пълнометражни игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация.

Сега се регламентира, че средногодишния бюджет за субсидията за българско филмопроизводство не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация.

От Министерския съвет посочват, че субсидията ще е 10 млн. лв.

Аргументът е, че досегашният размер на финансиране позволява да се снимат предимно камерни филми с ниска постановъчна сложност, със скромен декор и костюми, почти без специални ефекти. Това ограничава визуалните им качества и ги поставя в неконкурентно положение спрямо съвременните изисквания в сектора. "Това прави невъзможно създаването на исторически филми с висока постановъчна сложност, филми в условна реалност и пълнометражни анимационни филми на съвременно технологично ниво – продукт, който отговаря на очакванията на българската и европейска публика", мотивират се вносителите на корекциите.

Дават се данни как през 2007 г. са произведени десет български филма, а през 2016 г. броят име спаднал до 6. Предвид обаче ръста на посещенията на филмовите прожекции у нас като цяла и четирикратното увеличение на гледаемостта на българските фирми, държавата трябва да отговори на интереса и да увеличи финансирането, става ясно от мотивите.

В проектозакона са разписани детайлно схемите за финансиране и допустимостта на проектите, като изрично се посочва, че минимум 75 на сто от предоставената субсидия за снимане на български филмови продукти трябва да се изразходват на територията на страната.

mediapool.bg