"Обединени в тъгата", каталунците искат диалог след репресиите

"Общност от натъжени хора". Каталунците - и привърженици, и противници на идеята за независимост - са обзети най-вече от меланхолия след полицейските репресии по време на забранения референдум за самоопределение и са настроени по-скоро за диалог, отколкото за конфронтация с Мадрид.

В разговорите, които се водят в Барселона - пред офис сградите и вестникарските будки, в кафенетата и на опашките на пазара, навсякъде се прокрадва тревога.

Осемдесет и пет годишният Антони Креспо обсъжда събитията с друг студент в почивката между лекциите в двора на Барселонския университет, където пенсионерът - бивш обущар, е записал магистратура по философия.

"Усещам силна тъга, силна мъка, силна уплаха, силно разочарование, силна тревога след всичко станало", споделя той пред АФП.

Кадри с полицаи, които арестуват хората, пречещи им да затварят изборните секции - сграбчват ги понякога за косите, удрят ги с палки или стрелят по тях с гумени куршуми, се въртят непрекъснато в медиите и социалните мрежи. Други записи показват как демонстранти обсипват с обиди стражите на реда.

Според сепаратистките власти в Каталуния се е наложило екипите за първа помощ да прегледат към 900 участници в демонстрациите. Спешна помощ е била потърсена и за около 40 полицаи, съобщи испанският вътрешен министър.

"Всичко това е обида за духа на този край. Не искам да говоря за унижения, защото думата е много тежка, особено в една демократична страна. Но със сигурност сме оскърбени - и тези, които са "за", и тези, които са "против", обяснява Креспо, който "по семейна традиция" подкрепя идеята за независимост.

"Нямам думи за станалото. Какъв срам", клати глава 50-годишният Серги Капел, основател на агенция за дизайн и комуникации. Застанал е на входа на барселонския Кралски център по изкуствата, където предстои да изнесе лекция.

В неделя часове наред правел снимки по улиците. Казва, че той не е за независимост, но въпреки това е "възмутен". "Насилието не бива никога да се поставя над свободното волеизявление, свободата да се изказваш, да вземаш решения", заявява Капел.

"Днес, мисля, виждаме една общност от натъжени хора в Каталуния", резюмира икономистът Жорди Алберич, каталунски предприемач на 58 години.

Някои каталунци впрочем не са искали да гласуват, но вече са на различно мнение.

Например Жулия Маяйо, 26-годишна медицинска сестра - заминала да си търси работа във Великобритания по време на испанската икономическа криза, тя се е върнала преди седмица в Барселона след три години в град Бангор, Уелс.

"Не вярвам в идеята за независима Каталуния извън Европейския съюз", "пристигам от Англия и от Брекзита и за мен това означава да направим същата грешка", обяснява тя пред голяма книжарница в центъра на Барселона.

"Сега обаче не казвам, че съвсем "против", защото искам да ми се махне от главата сегашното правителство на Рахой, който все говори за демокрация, а после прави такива неща", добавя тя.

В неделя двете й сестри на 16 и на 18 години се ужасили при мисълта, че полиция може да нахлуе в изборните секции, където двете били доброволки.

А според нейната приятелка Кристина Доняте, 26-годишна учителка и открита привърженичка на независимостта, пропаст между каталунците и останалите испанци може да отворят не толкова неделните събития, колкото правителството, носещо според нея вината за полицейската акция.

"Другата част от Испания надали, защото наистина имаше много протести из цялата страна (. . .) Много хора ни подкрепят. Но колкото до испанското правителство, мисля че "да", мъчи се тя да надвика шума от хеликоптер, който наблюдава започнала съвсем наблизо демонстрация против насилието.

Независимо от тъжното настроение всички имат желание за диалог.

"Има разлика дали ни отблъскват снимките от полицейската акция, или едно предложение за независимост, което ще е съдбовно за поколения наред", предупреждава Алберич. "Според мен диалогът е по-важен отвсякога", допълва той.

"Здравият разум трябва да възтържествува - смята и Сергио Капел. - Ако провъзгласим независимост, няма да постигнем нищо."

Едностранното отцепване "ще е твърде рискована крачка според мен", добавя Антони Креспо. "Искат, не искат - ще трябва да преговарят, защото инак ще изгубим всичко, и ние, и те".

По БТА.

mediapool.bg