Няма риск за сградите около третия лъч на метрото, твърди експерт

Няма риск за сградите около трасето на авариралия участък от третия лъч на метрото в столичния квартал "Хаджи Димитър". Това заяви проф. Стефчо Стойнев,

ръководител катедра "Хидрогеология и инженерна геология" в Минно-геоложкия университет, пред бТВ.

Изказването му е по повод сигнали на граждани, които твърдят, че два блока са започнали да пропадат. Преди дни жител на един от блоковете разказа как се напукали плочките в апартамента му.

Проф. Стойнев, който е участвал в проектирането на трасето на третия метролъч каза, че експертизите ще докажат точната причина за повдигането на релсовия път с 5 мм.

Според него единият вариант за решаване на проблема е да се заздрави конструкцията, а другият - да се заздрави самата основа.

В сряда директорът на "Метрополитен" проф. Стоян Братоев посочи, че леща от плаващи пясъци, слаби почви и високи нива на подпочвените води са довели до деформацията на малък участък от релсовия път.

"В района, на дълбочина до 40 м, преобладават песъчливите пластове. Те имат свойството, когато са водонаситени, успоредно с движението на влаковите композиции, които създават динамично въздействие, тези пясъци да се втечнят, в резултат на което те губят своята носимоспособност, преминават в течно състояние и това предизвиква напрежение в цялата тунелна изработка и може да бъде причина за повдигането на релсите", каза проф.Стойнев.

Според него тези явления са характерни за част от Софийската котловина.

Втечняване на водонаситени пясъци е документирано при всички силни земетресения в района на столицата, заяви експертът.

"Когато се строеше първият метродиаметър в района на "Дървеница" бяха правени изследвания за втечняване. Не съм сигурен дали и сега не са правени такива изследвания, защото наличието на водонаситени пясъци изисква такава проверка", каза проф. Стойнев.

По думите му дълбочината на метрото е добра и не променя геоложкия строеж.

"Влизането на по-голяма дълбочина означава по-сложни условия за строителство", допълни експертът. Той уточни, че подобни условия има навсякъде по света и е трябвало да се вземат мерки още при проектирането.

"Сондажи се правят през около 50 м, трябва да отбележа, че геоложкият строеж е разнообразен - това едно редуване на пясъци, глина и др. Напълно възможно е да има "прозорци", които да не бъдат хванати в процеса на сондиране. Дали има, или няма други участъци - трудно може да се каже, но фактът че само в този участък се е проявил проблемът, показва, че в другите има по-високо ниво на

защитеност", коментира още проф. Стойнев.

mediapool.bg