Държавата дава 14 млн. лв. за 16 000 лаптопа за учениците (повече от 900 лв. на лаптоп) - тази новина обиколи всички медии неотдавна.
На пръв поглед нищо притеснително. Медиите го предадоха телеграфски. Всичко е точно, както се казва.
Само, че е невероятна, съвършенна глупост - миниатюрен, но показателен пример как се пилеят публични средства.
Първо - дори в Израел, която е 5 пъти по-богата страна от България по брутен вътрешен продукт на човек, събираха стари лаптопи от фирми и домакинства, за да ги дарят на училищата.
В складовете, домовете и мазетата е пълно с такива, които почти нямат стойност на вторичния пазар, но биха свършили работа за целите на училищата.
Вчера тествах един стар, събиращ прах в гаража лаптоп. Наложи се - две от децата ми имаха онлайн курс по едно и също време. Свърши добра работа.
Второ - всеки знае, че техниката се амортизира изключително бързо и един стар лаптоп трудно може да бъде продаден.
Има много по-голям смисъл да вземеш нова техника под наем за определен период, отколкото да я купуваш. Вместо да даваш 14 млн. лв. за 16 000 лаптопа, можеш да ги наемеш за 2 млн. лв. за една година например, за колкото време най-вероятно ще са ти и нужни.
Ако възникне нужда по-нататък, ще ги наемеш за още 2 млн. лв. за още 12 месеца.
Тези бизнес модели набират скорост. В Германия и други европейски страни - Grover, а в България - Addit.tech. Същото е като автомобилите под наем - SIMPL, Spark Bulgaria - electric car sharing.
Така останалите 12 млн. - 10 млн. лв. ще ги вложиш в други доходоносни дейности или за важни в момента здравни дейности например.
Но, каква ти кръгова икономика, какви ти стратегии за рециклиране и т. н.
Пунта мара без край.
*Чавдар Първанов е бил журналист, сега работи в публичните комуникации. Мнението му е публикувано на станата във Фейсбук. Заглавието е на Mediapool.
mediapool.bg