Енергийната политика на Европа върви към провал по всички показатели. Докато икономиката на съюза се задъхваше, това оставаше скрито. През 2017 г. обаче регистрираме трета поредна година на значим ръст на БВП – над 2%. И вече става пределно ясно, че практически всички "амбициозни“ енергийни и климатични цели са мираж, а избраните пътища към постигането им – погрешни.
Голямата политическа цел: Постигане на ангажиментите, поети с Парижкото споразумение, тоест радикално намаляване на енергийните емисии на СО2.
Факт: От 2014 г. насам Европа отбелязва ежегоден ръст на енергийните въглеродни емисии, който е по-стабилен дори от този на Китай. Парадоксално, постоянен спад сред големите емитери регистрира само САЩ – единствената страна, която не ратифицира Парижкото споразумение!
Въпреки всичкото говорене, привилегии, субсидии и инвестиции в енергийна ефективност и ВЕИ, от 2014 г. насам се наблюдават ясно изразени тенденции, които би трябвало да събудят т. нар. "европейски лидери“:
Цел: Нисковъглеродна енергетика, тоест намаляване на потреблението на фосилни горива в производството на електричество.
Факт: Ежегоден ръст на производството на фосилна електроенергия – бързото увеличение на потреблението на газ (+181 TWh) напълно компенсира спада на въглищата (-128 TWh) в последните три години (Carbon Brief).
Цел: Намаление на енергийното потребление.
Факт: Ежегоден ръст на крайното потребление на енергия – нисък за електричеството, висок за нефта и изключително висок за газа (IAE).
Цел: Електрификация или увеличаване на дела на електричеството в крайното енергийно потребление.
Факт: Спад на дела на електричеството в крайното енергийно потребление и ръст на дела на горивата, както фосилни, така и биомаса (IEA).
Цел: Енергийна независимост или намаляване на вноса на енергийни ресурси.
Факт: Ръст на вноса на енергийни ресурси (нефт и газ), успоредно с продължаващ спад на собствения добив (EC).
Цел: Намаляване на средните въглеродни емисии на новите автомобили.
Факт: През 2017 г. за първи път има ръст на средното потребление на гориво и съответно ръст на средните въглеродни емисии на продадените леки коли (JATO).
Цел: Намаляване на броя лични автомобили и увеличаване на използването на обществен транспорт и/или схеми за споделяне.
Факт: Гигантски ръст на продажбите на леки коли, особено на SUV (JATO).
Цел: Ръст на инсталациите за производство на електричество от слънчева енергия.
Факт: Въпреки срива на цените им, наблюдаваме силен спад на новите инсталации – общо през последните 3 г. в ЕС има инсталирани по-малко фотоволтаични мощности, отколкото само през 2011 г. (Solar Energy in Europe).
Както писах още през 2015 г. https://ekipbg.com/klimatichni-voini-epizod-vtori-samojertvata-na-evropa/, ако желае да се развива, Европа няма никакъв шанс за постигане на целите на Парижкото споразумение, които така или иначе сама си поставя. Фактите от последните три години показват, че докато активисти, политици, бюрократи и заинтересовани бизнеси говорят за намаляване на емисиите, реалното поведение на европейския гражданин се движи само от една цел – по-висок стандарт на живот за всеки. И я постига въпреки тях.
Надявам се тази тенденция да продължи и в следващите години, защото… ами това е нормалният стремеж на свободния човек. А европейските лидери трябва да разберат, че докато живеем във физически и свободен свят, те няма как да контролират нито физиката (реалностите на енергийната система), нито пазара (ежедневния ни избор). Време е за събуждане!
Коментарът е публикуван в блога на управляваната от Боян Рашев консултанска компания за устойчиво развитие на бизнеса "Денкщат България".
mediapool.bg