Накъде в енергетиката след изборите

Независимо накъде парламентарният вот ще наклони везните в неделя – към ГЕРБ/СДС или към "Продължаваме промяната"/"Демократична България", някои неща са ясни от сега.

Бизнесът може да е спокоен, че няма да му се отнемат евентуалните свръхпечалби, натрупани в годината на невиждана отдавна инфлация. Предприятията ще продължат да получават компенсации за консумирания ток, ако цената му на борсата надхвърля 200 лв/МВтч. В същото време надали ще се направи оценка как са им се отразили тези компенсации и не е сигурно дали ще се въведат критерии за повишаване на енергийната ефективност или за изграждане на възобновяеми енергийни източници за свои нужди.

Парите по плана за възстановяване и устойчивост, чието предоговаряне в Брюксел неформално вече е в ход, остават все така застрашени. Двете най-големи политически формации имат готовност в оперативен порядък да гласуват в парламента подготвените от служебното правителство проектозакони, които се изискват от Еврокомисията, за да може страната ни да поиска следващите плащания от европейския бюджет за възстановяване. И това да стане независимо от хода на предоговярането на ангажиментите за въглищните електроцентрали и независимо от това дали ще има съставен редовен кабинет или този на Гълъб Донев ще продължи да управлява страната до следващи парламентарни избори.

Това става ясно от коментарите пред Mediapool на двамата бивши председатели на парламентарната енергийна комисия в предишните два състава на Народното събрание – Радослав Рибарски от "Продължаваме промяната" и Делян Добрев от ГЕРБ, които се борят за нов депутатски мандат. Техните две партии си оспорват първото място на вота в неделя и макар да се нападат взаимно, включително на енергийни теми, се оказва, че в известна степен съвпадат вижданията им за този специфичен отрасъл, обрасъл с дългогодишни проблеми, оплетен в зависимости и влиянията на вътрешни и външни лобита, който обаче е под натиска на европейските цели за позеленяване и пазарни реформи.

След като миналата година енергийните цени литнаха в небето заради руската инвазия в Украйна, от началото на 2023 г. те започнаха да се връщат на познати на бизнеса нива, а от началото на март и да се задържат в този диапазон. В края на март изтича и последното правителствено решение за компенсиране на сметките за ток на нестопанските потребители – предприятия, малки и средни фирми, болници,училища и детски градини и административни сгради. Формално парламентът задължи правителството до края на годината да покрива разликата в цената на тока за тези клиенти, ако на борсата електроенергията струва над 200 лв./МВтч. Още при приемането на това решение на Народното събрание имаше коментари, че не трябва помощта да се раздава на калпак. Икономисти предупреждаваха, че това надали ще овладее инфлацията, което и се случи. А служебният финансов министър Росица Велкова преди седмици обяви, че бизнесът у нас отчита съществен ръст на печалбата и заради очертаващия се дефицит в бюджета за 2023 г. ще се предложи облагане с 33 на сто на свръхпечалбите на всички фирми.

Не пипайте парите на бизнеса...

Бизнесът обаче може да е спокоен, такъв текст няма опасност да мине в парламента.

Делян Добрев заяви пред Mediapool, че ГЕРБ категорично не би подкрепила предложение за облагане свръхпечалбите на всички фирми, без държавните.

"Смятаме, че това предложение е дълбоко погрешно и то в средносрочен план ще доведе до по-малко приходи в бюджета, а не до повече. Освен това смятаме, че то е ретроактивно и противоконституционно. Не на последно място, то е и нелогично. Регламентът за свръхпечалбите на ЕК е за енергийните предприятия, където заради конюнктурата се формираха свръхпечалби. В останалата част от икономиката, такива няма", заяви Добрев.

Радослав Рибарски от "Продължаваме промяната" (ПП) посочва, че партията му също не е съгласна с подобна мярка.

"Това означава да се изземат доходите на фирмите, да се забави растежа им, да спре увеличението на заплатите. Като цяло това ще пресече икономическия подем и ще върне застоя. Считаме, че данъците трябва да се събират, а не да се увеличават. Фирмите трябва да влагат печалбите си в увеличаване на производствените си възможности, за да може бизнесът да продължи да расте, да се модернизира и да увеличава заплатите с цел привличане на работна ръка", казва Рибарски.

Двамата са на сходно мнение и относно компенсациите за електроенергия на нестопанските потребители.

... дайте му още, ако трябва

Партията на Рибарски счита, че компенсиране трябва да има, докато се наблюдава извънредна волатилност на енергийните пазари. "Още когато приемахме решението за компенсаторния механизъм имаше предложен текст за диференциран подход, обвързан с инвестициите на небитовите потребители в енергийна ефективност и ВЕИ за собствено потребление. Този текст обаче отпадна, защото се появи хипотезата за държавна помощ и целият механизъм беше изправен пред неуспех. Затова единственият вариант беше всички да получат", припомня представителят на ПП.

"Да, раздадоха се много пари, но бизнесът имаше нужда от тези компенсации, защото губеше изключително бързо своята конкурентоспособност в резултат на нарасналите в пъти цени на енергоносителите. По време на кампанията имах срещи с малкия и среден бизнес, които казаха, че при такова рязко увеличение на цената на ел. енергията без подобно подпомагане, е нямало как да оцелеят", допълва той.

Делян Добрев също заявява, че компенсациите за тока са спасили голяма част от бизнеса от фалит и припомня, че парите за това подпомагане идват изцяло от свръхпечалбите на енергийните дружества. "Няма една стотинка от бюджета, тоест те не участват нито в приходната, нито в разходната част на бюджета и нямат отношение към бюджетния дефицит. И да, компенсациите трябва категорично да продължат съобразно решението на НС до края на 2023 г.", смята представителят на ГЕРБ.

"През последните месеци, цената на тока се "нормализира" и размерът на тези компенсации бе далеч по-малък отколкото през 2022. За януари и февруари компенсациите бяха по около 100 млн лева на месец. За март средната цена е 212.32 лв/мвч, тоест компенсацията ще е символична. Въпреки това, този механизъм трябва да остане, защото дава сигурност и предвидимост на бизнеса. Ако беше приложен още юли 2021, както предлагахме, и инфлацията нямаше да е толкова голяма", казва той.

Регулаторите да кажат има ли спекула

Добрев не се ангажира с коментар дали трябва оценка за ефекта на компенсациите за ток върху получавалите ги досега и как да се подходи спрямо компании, които са получили солидно подпомагане за сметките за ток, а в същото време бележат съществен ръст на печалбата си за 2022 г.

"Ефектът е вече видим. Съществен ръст на икономиката, на износа, на печалбите на фирмите... Месеци след като приехме механизма за компенсации, ЕК прие Регламент за свръхпечалбите, който е до голяма степен огледален на нашия", защитава той предложението, което фактически беше внесено от ГЕРБ в предишния парламент.

И докато Добрев смята сегашният механизъм за подпомагане на сметките за ток, Рибарски смята, че продължаването му "със сигурност ще бъде тема на дискусия в новия парламент".

"В предишния ние изразихме притеснения от липсата на разчети. Трябва да се помисли как ще бъдат насърчени енергийните спестявания на небитовите потребители и да се работи за постигане на внедряване на собствено ВЕИ потребление и намаляване на разходите за закупуване на енергия от крайните потребители. Освен това към момента виждаме, че цените на енергоносителите се стабилизират и вече са на съвсем различни нива от това, което беше през октомври и ноември миналата година. Тези цени предполагат нормализиране на пазара и по-малко компенсиране", смята представителят на ПП.

Според него регулаторните органи трябва да оценят ефекта на компенсациите за ток и да проследят защо са поскъпнали цените при наличието на такава помощ, пи поевтиняване на горивата, електроенергията и природния газ. "Нека видят къде по веригата се спекулира, изопачава и в крайна сметка жертва на това са хората", допълва Рибарски.

Служебният кабинет е на ход за парите за възстановяване

Доста по-съществено за страната ни предизвикателство обаче и изпълнението на европейските цели за климатична неутралност, които са част от плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), по който до 2026 г. България може да се възползва от близо 12 млрд. лв. безвъзмездно европейски средства. Страната ни вече получи през декември 2022 г. близо 2.7 млрд. лв. като първо плащане по своя национален план за възстановяване, но следващите траншове са блокирани, защото трябва да се приемат редица законови поправки, за можем да поискаме парите от ЕК, а предишният парламент предсрочно прекрати работа и не успя да одобри изискваните от Брюксел реформи. Освен това бившите депутати задължиха служебното правителство да предоговори поетите от ПП ангажименти за намаляване на парниковите емисии на 11-те ТЕЦ у нас с общо 40% до 2026 г. спрямо нивата от 2019 г., както и да се променят енергийните проекти за финансиране по плана за възстановяване. Всичко това застрашава останалите средства по ПВУ, както и предвидените за страната ни пари по Фонда за справедлив преход, Модернизационния фонд, Иновационния фонд и RePowerEU.

Реално страната ни до средата на 2023 г. трябва да е подготвила териториалните планове за транформация на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник, за да получи достъп до 2.6 млрд. лв. от Фонда за справедливост и да е подготвила проекти за останалите фондове. Ако това не стане, затваря се възможността за получаване на 20 млрд. лв., които са крайно необходими на икономиката ни.

Критики, критики, критики...

Рибарски коментира, че в момента са под въпрос инвестициите във въглищните региони и е било изключително важно да не се губи време за подготовката на териториалните планове за трите региона, а да бъдат обсъдени с всички засегнати страни, да бъдат определени проектите, които могат да донесат растеж на региона. "Само за тази година сумата, която беше определена за инвестиции в такива беше 800 милиона евро за Стара Загора, Кюстендил, Перник. Ако това се беше случило, разглеждането им можеше да бъде едно от първите неща, с които да се заеме Народното събрание", посочва той.

Добрев изрази надежда, "в последните 2 месеца в които политиците се занимавахме с избори, служебния кабинет да си е свършил работата със законите (необходими за заявяване на следващите плащания по ПВУ)". Относно виждането на ГЕРБ за действията и графиците за заместване на въглищните мощности, той каза, че "със светлинна скорост" трябва да се изгради VІІ блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй" по технологията на "Уестингхаус" АР-1000, за който има лицензирана площадка и екооценка. "Ако започнем първи изграждането на такъв блок, може да станем производствена база за компоненти за този тип централи в Европа. Тоест вярваме, че този проект трябва да се движи със светлинна скорост", заяви кандидат-депутатът от ГЕРБ. Паралелно според него трябва да се работи и за VІІІ блок по същата технология.

Радослав Рибарски също не се ангажира с конкретни проекти и графици за извеждане на въглищните технологии от експлоатация и замяната им със зелени. Той разкритикува представената от служебния енергиен министър Росен Христов 30-годшна визия за развитието на енергетиката в България. "Продължаваме Промяната“ бяхме единствените, които се противопоставихме на това. Въпросната визия залагаше, че още до 2025г. въглищните мощности трябва да бъдат сериозно намалени, а след 2030г. те просто липсваха в микса. При това без да са посочени реални заместващи мощности. Това, от което комплекс "Марица изток" има нужда не е политическо говорене за спасяване, а инвестиции. Така че да продължи да работи, докато това е икономически изгодно", заявява представителят на ПП.

Той обърна внимание на това, че "от Европейската комисия няколко пъти, включително и тук в България при посещението си преди няколко месеца, подчертаха, че поетият ангажимент за декарбонизация на 40% от въглеродните емисии не означава извеждане от експлоатация на мощности".

mediapool.bg