Кламер БГ - Новини: Местните избори наесен последни с хартиени бюлетини - после само с машини

Местните избори наесен последни с хартиени бюлетини - после само с машини

България

|
Четв, 14 Фев 2019г. 23:32ч.
Местните избори наесен последни с хартиени бюлетини - после само с машини

Хартиеното гласуване да бъде заменено изцяло с машинно след местните избори тази година. Това приеха окончателно депутатите в четвъртък вечерта на фона на бурните скандали около промените в Изборния кодекс и политически съюз ГЕРБ-ДПС за обезсмисляне на преференциалния вот.

Изненадващото предложение за машините е на парламентарната правна комисия, която

се събра извънредно в четвъртък сутринта и за малко прекрати обсъжданията в пленарната залаТова стана часове след продължилото до среднощ десетчасово маратонско заседание на същата комисия, на което ударно бяха гласувани поправките в закона.

Спешната среща на правната комисия предизвика сериозни спорове след подновяването на дебатите в пленарната зала, защото отне време да се отпечата допълнителния доклад с новите решения на комисията и повечето депутати от опозицията недоволстваха, че не знаят какво се гласува. Основната критика на БСП беше, че за по-малко от 24 часа едно и също мнозинстово си сменя коренно мнението.

Преди това в залата избухна скандал около предложението на БСП да се създаде публичен регистър с избирателите, който да реши въпроса с т.нар. "мъртви души". Освен това социалистите предложиха всеки гражданин да може да проверява чрез ЕГН дали е гласувал или не. Именно това беше поводът за извънредното събиране на правната комисия, заради което за малко заседанието беше прекратено. По-късно идеята на БСП беше окончателно отхвърлена и в пленарната зала.

Местните избори тази есен – последни с хартиени бюлетин

Приетите на второ четен поправки предвиждат за еврозиборите през май да се организира машинно гласуване в най-малко 3 хиляди избирателни секции, за местните избори наесен - в най-малко 6 хиляди, а след това насякъде да се гласува само машинно и няма да има хартиени бюлетини. Няколко часа по-рано правната комисия одобри по-нисък долен праг за машините – 1000, но на извънредното заседание промени решението си.

Идеята за увеличаването на броя на машините за евровота дойде от председателя на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ). На всеки следващ вот след местните избори т.г. ще има машини в цялата страна, но не и в секции с под 300 избиратели, на кораби, в чужбина, в болници, социални домове и т.н.

По предложение на ДПС беше пирето след местния вот в секциите, където има машини, да се гласува само с тях и да няма хартиени бюлетини.

От БСП обаче останаха недоволни и от новия вариант за машинно гласуване. Според лидера на левицата Корнелия Нинова управляващите не искат на евровота да има машини навсякъде, защото се готвят да фалшифицират изборите. Тя се закани, че ще сезира Конституционния съд и Венецианската комисия заради поправките в Изборния кодес и настоя президентът да им наложи вето.

След това БСП и ГЕРБ дълго си разменяха обвинения коя партия и дали е купувала гласове от ромските махали на предходни избори. Така за повече от половин час дебатът за изборното законодателство беше заменен с тратиционната размяна на реплики между управляващи и опозиция.

Остава забраната за обявяване на социологически проучвания в изборния ден

Окончателно беше прието, че забраната за публикуване на резултати от социлологически проучавания в деня за размисъл и в изборния ден остава. Това също беше предложение на

извънредна сбирка на правната комисия, която депутатите от БСП напуснаха. Само ден преди да поиска оставане на забраната, същото мнозинство в същата комисия подкрепи отпадането й.

Значително се ограничават решенията на ЦИК, които могат да се обжалват пред Върховния административен съд (ВАС). Ако ВАС отмени решение на ЦИК, изборната комисия е задължена да вземе ново, но не с мнозинство от две трети, а с обикновено мнозинство на половината плюс един от членовете ѝ. Същото ще важи и за обжалвани решения на районните избирателни комисии.

Според Крум Зарков от БСП, така лесно ще се влияе политически и е необходимо да се търсят други механизми: "Ако щете с начина за търсене на дисциплинарна отговорност от онези, които не решават да спазят закона".

На второ чете беше приета и поправка, която гарантира, че всяка партия в парламента задърлжително трябва да има поне един член в секционните, общинските и районите комисии, както и в ЦИК. Това е реверанс към "Воля", които нямаше да имат представители навсякаде, ако бяха останали старите правила.

Марешки искаше партиите с евродепутати да нямат предсатвители в тези комисии, но идеята му не беше приета. Отпадна и предложението на "Воля" за камери в секциите. Президентът Румен Радев също настояваше за видеонаблюдение след края на изборния ден.

Лимитът за откриване на секции извън ЕС и проблемът с Великобритания

Отхвърлено беше предложението на ДПС да няма ограничение за разкриване на до 35 секции за гласуване в страни извън ЕС.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов каза, че е оттеглил текста лимитът за избирателните секции да не важи за Великобритания, тъй като не е имал подкрепа в правната комисия. Той обаче уточни, че проблемът за българите там си остава: "Без оглед на развитието на преговорния процес по прекратяване членството на Обединеното кралство, този проблем ще стои и не сме го решили в това изменение".

Причината е, че след като напусне ЕС, Великобритания попада сред страните с лимит на избирателните секции, въведен по настояване на "Патриотите" заради Турция.

Хамид Хамид изтъкна, че българската диаспора наброява над два милиона души и засегнати от ограничението няма да са само Турция, Съединените щати, но и Великобритания след Брекзит.

"Делим вече българските граждани не на две, а на три. Още една диаспора да ви кажа: благодарение на активната дейност на Държавната агенция за българите в чужбина, такива държави са и Македония, и Молдова. Те също са извън пределите на ЕС засега. Така че, за да не се стигне до лимитиране на правата на българските граждани, мисля, че така е много по-справедливо", каза Хамид, но така и не склони ГЕРБ и "Патриотите" да премахнат лимита.

Отхърлено беше и предложението на ДПС за отпадане на уседналостта. Не беше приета и идеята им да падне забраната за предизборна агитация на майчин език - нещо, което движението предлага при всяко отваряне на Изборния кодекс.

БСП към ГЕРБ и ДПС: Ритуално заклахте преференциалния вот

Причината депутатите от БСП по-рано в четвъртък да напуснат извънредното заседание на комисията още в началото беше, че мнозинството отхвърли искането им да се преразгледа обезсмислянето на преференциите. Практическото премахване на единствената възможност за избирателите да преподреждат партийните листи бе поискано от ДПС и подкрепено от ГЕРБ, "Обединените патриоти" и "Воля". Само БСП бяха против.

Ако новата разпоредба бъде приета и в залата, кандидат на по-задна позиция ще може да измести друг само ако събере толкова преференции, които са необходими са вкарването на един депутат, евродепутат или общински съветник.

Преференциите бяха основната тема на спора и в пленаранта зала.

"Ритуално заклахте преференциалния вот с ДПС и подкрепа на патриотите. Те не са патриоти, а предатели. Произвол на една шайка", каза Явор Божанков от БСП.

В залата отекнаха викове "шайка" по адрес на ГЕРБ, което провокира депутата от партията Вежди Рашидов да се обърне към Божанков с думите: "Абе, младеж...комсомолец. Вчерашно момченце ще ми вика "шайка".

"Чудя се на ГЕРБ": ВМРО против обезсмислянето на преференциите

От ВМРО обявиха, че са против обезсмислянето на преференциите. Депутата им в правната комисия Емил Димотров - Ревизоро се е въздържал при гласуването, но Христиан Митев от НФСБ е подкрепил ДПС.

"Представете си в град като Разград, където дори БСП взема едва 9000 гласа, някой трябва да получи 11000 за да пренареди листата. И не ми е чудно, че НФСБ, с които отдавна имаме спор по въпроса, или "Воля", които са фирмено-фамилна структура и не искат да им бърка някой играта, са подкрепили това - чудя се на ГЕРБ! Нали те искаха чист мажоритарен вот", написа във Фейсбук зам-председателят на ВМРО Искрен Веселинов в сряда вечера, след като комисията прие искането на ДПС.

Протест срещу унищожаването на преференциите

Преди заседанието в четвъртък пред сградата на парламента десните партии се събраха на протест срещу практическото отпадане на преференциите. Там бяха представители на "Демократична България", ДБГ и партията на бившия депутат Настимир Ананиев "Волт".

За 18 часа в четвъртък е насрочена и друга демонстрация срещу отпадането на преференциите.

mediapool.bg