Българският медиен съюз, в който членуват основно печатните издания, притежавани или близки до Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски, огласи в понеделник професионално-етичния кодекс на журналистите от изданията.

Кодексът бе подписан от собственици и главни редактори на медии, членове на съюза, в средата на декември миналата година, но така и не стана публично достояние, въпреки че поне журналистите, работещи в тези издания, трябваше да са запознати с него, за да следват записаните там етични и професионални изисквания.

Месец след подписването, документът вече може да се прочете. Така българските медии вече имат два етични кодекса, единият - на по-стария медиен съюз - Съюз на издателите в България, и вторият - на медиите, близки до кръга "Кръстева - Пеевски".

В Българския медиен съюз членуват над 90% от издателите и над 80% изданията в България, според сайта му. Действително в по-стария съюз останаха малко издания, след като преди дни собственикът на групата "24 часа" - "Труд" Венелина Гочева обяви, че напуска Съюза на издателите и на практика там ще членуват само медиите около "Сега" и на групата "Икономедиа".

Според публикувания днес етичен кодекс на Българския медиен съюз: "медиите следва да предоставят на обществото достоверна и проверена информация, без да изопачават или скриват факти и обстоятелства, без да манипулират общественото мнение, използвайки заблуждаваща или подвеждаща информация, като изискват от журналистите и редакторите спазването на тези правила".

Освен това: "В своята работа медиите трябва да уважават и да защитават личния живот на хората от неразумни разкрития. Журналистите и редакторите са длъжни да уважават правото на всеки човек на личен живот, здравен, семеен и социален статус, неприкосновеност на дома и личната кореспонденция. Публикуването на информация, която накърнява личния и/или семейния живот на някого, без неговото разрешение трябва да бъде оправдано от особено важен, надделяващ обществен интерес".

И още важни етични параметри в кодекса на Българския медиен съюз:

"Медиите трябва да уважават авторството на използваните и/или публикуваните материали, както и авторството на други журналисти и участници в медийната среда".

"Съкратените или изменени текстове, които променят основния смисъл на оригиналния текст, могат да бъдат публикувани само с одобрението на техния автор. Текст без име на автора или текст, подписан с псевдоним, ще бъдат смятани за редакторски".

"Медиите следва да предоставят право на отговор на засегнати от публикациите физически и/или юридически лица следствие на съдържащи се в публикациите неверни, неточни и/или подвеждащи факти или друга информация".

"Медиите не трябва да използват своето влияние за осъществяване на политически или икономически натиск, за постигане на лично облагодетелстване, както и не трябва да се поддават на политически и/или икономически натиск, който може да застраши свободата на преценката или обективността на информацията.

"Членовете на Български медиен съюз потвърждават позицията си, че обществото трябва да знае кой притежава и контролира съответната медия. Ето защо в изпълнение на законовите изисквания те публикуват ежегодно и при промяна подробна информация за реалния собственик и информират министъра на културата. С цел да се създаде максимална степен на публичност на информацията Българският медиен съюз поддържа на страницата си в интернет подробен регистър за собствеността на неговите членове".

Сред членовете на Българския медиен съюз са издателите на вестници и сайтове като "Телеграф", "Монитор", "Политика", "Преса", "Стандарт", "Новинар", Уикенд", "Шоу", "Блиц", Земя" и още десетки списания, специализирани издания и провинциални медии. Всеки непредубеден читател може да направи връзка между съдържанието на тези издания и етичните норми, които кодексът предписва да се спазват при изпълване на това съдържание.

Българският медиен съюз е публикувал и проект на правилник за приложение на професионално-етичния кодекс. Съюзът е обявил, че приема предложения и коментари за правилника до 7 февруари.

mediapool.bg