Лицемерното възмущение от Пиже и мълчанието за бруталната хватка на олигархията върху медиите

Пропуснал съм поради заетост случая с някакъв си Пиже от партията, чието ръководство е почти цялото от открити корупционери и откровени провокатори спрямо нормалното общуване на етносите и подбира умишлено де що има противен и нагъл тип от другите етноси, за да го изтика на преден план като дръзко, по-скоро нагло предизвикателство спрямо здравия разум на обществото.

Стори ми се обаче малко свръх реакцията на възмутените политици и огорчените медии в този случай, малко някак лицемерна в загрижеността и възмущението си.

Защото при цялата осъдителност на посягането спрямо журналисти, политиците и медиите масово и всеобщо, заедно и поотделно отказват да се възмутят и огорчат от далеч по-бруталното посегателство срещу свободното слово, срещу независимите издания, срещу силните журналисти.

Медиите не просто са под контрол от политико-финансовата олигархия, те са заробени и поробени, наврени в миша дупка и натикани в кучи …, превърнати в слуги и марионетки от тази олигархия, те са сведени до регистратори на успехите на властта и манипулатори на общественото мнение. Те не само не са и на грам свободни, но са постоянно мачкани и млатени с гьостерицата на грубата сила и стискани и сгърчвани от удушващата прегръдка на меката сила на реалните собственици на държавата.

Медиите са един от мостовете, по които в страната ни се настанява нов еднопартиен тоталитаризъм.

Защо е еднопартиен то е ясно. Но защо е тоталитарен – ами защото започва постепенно да обхваща всички сфери на държавата – политика, икономика, финанси, медии, култура, спорт, криминални структури, наше представителство в европейските институции и т.н.

А също така все повече всяка дейност от нашия живот започва да се регулира и прониква от новата управляваща ни Партия и много скоро каквото и да предприемем, където и да искаме да се реализираме, каквато и работа да потърсим, каквото и да се опитаме да кажем и с когото и да пожелаем да се сдружим, ще трябва да си осигурим разрешение от тази партия и лично от нейния първи партиен и правителствен (може би скоро – държавен) ръководител.

Та това е далеч по-страшно посегателство срещу медиите, тази далеч по-безпощадна репресия срещу тях, това далеч по-опасно насилие срещу им не се коментира, няма подобни вопли на възмутеност и огорченост. Къде по-безобидно е да говорим за Пиже. И постепенно да се превръщаме всички в Пендовци. Които, щом си купуват шапки през късната есен, трЕбва и глави да имат. Но и да ги имат, не ги използват по предназначение. Защото знаят, че преклонени главици сабя не ги сече!

*Коментара на Николай Слатински публикуваме от профила му във Фейсбук. Заглавието е на Mediapool

mediapool.bg