Лекари и депутати с резерви към самостоятелните сестрински практики

Медицинските сестри и акушерките да имат право на самостоятелни практики, за каквито те от години настояват предвиждат промени в Закона за лечебните заведения, които депутатите от парламентарната здравна комисия приеха на първо четене в четвъртък. При обсъждането на законопроекта обаче стана ясно, че срещу идеята има резерви от страна на лекари, депутати и болнични сдружения, които се опасяват да не бъдат дадени твърде широки правомощия на професионалистите по здравни грижи. И в момента такъв пазар на услуги съществува, като медицински сестри ходят по домовете и оказват медицински грижи за хронично болни, възрастни и др. Сега обаче сестрите, акушерките и фелдшерите не могат да осъществяват самостоятелно медицински и здравни грижи в създадено от тях лечебно заведение - кабинет, медицински център и др.

Промените предвиждат възможност лекарски асистенти, медицински сестри или акушерки да осъществяват самостоятелно или по назначение от лекар здравни грижи, манипулации и дейности, свързани с промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите в създадени от тях лечебни заведения (кабинети, самостоятелни практики, консултативни центрове). Според зам.-председателя на Българския лекарски съюз (БЛС) проф. Николай Габровски трябва да има точни критерии и правила за дейностите, които ще се извършват самостоятелно от сестрите и акушерките. Депутати от БСП и Патриотите също отправиха забележки докъде трябва да се простират правомощията на сестрите и акушерките да работят самостоятелно – ще могат ли например да проследяват сами бременност и др. Зъболекарският съюз пък е абсолютно против такава възможност да се допуска за асистентите на лекарите по дентална медицина.

Разрешени, но за сметка на пациентите

Представителката на съсловната организация на ссестрите Милка Василева коментира, че регламентирането на тази възможност е нещо хубаво, но ако не се предвиди опция за финансиране от НЗОК, тези услуги ще останат недостъпни за хората.

С предложението се дава възможност пациентите да си доплащат за такъв тип здравни грижи, които не се покриват от НЗОК. Това ще става както и досега кеш, но занапред ще може да се покрива и от доброволно здравно осигуряване. Така се създава възможност за пациентите да изберат самостоятелното ползване на здравни грижи в случаите, когато са им назначени някакви медицински грижи от лекар, но не е задължително да се извършват от лекар. В момента невъзможността за предоставяне на самостоятелни здравни грижи от сестри и акушерки в много случаи налага хоспитализиране на пациентите и съответно изразходването на по-голям обществен или личен ресурс.

Здравното министерство обаче така и не предлага опция този тип грижи да се финансират с пари от здравни вноски, т.е. от НЗОК. Така се отварят възможностите за частна практика на сестри и акушерки, но изцяло за сметка на пациентите.

С промените в Закона за лечебните заведения се предлага и разширяване на възможностите за трансплантации чрез въвеждането на т.нар. кръстосано донорство и трансплантация на матка.

Кръстосано донорство и трансплантация на матка

Министерството на здравеопазването предлага да бъде разрешено т.нар. кръстосаното донорство на органи, при което една двойка роднини разменя орган с друга двойка роднини, когато има по-голяма съвместимост.

В момента донор на органи и тъкани може да бъде само човек, който е съпруг или роднина на реципиента по права линия или по съребрена линия до четвърта степен. Допустимо е и донорството при родството на базата на осиновяване и при фактическо съжителство.

Лекари и здравни власти от години коментират необходимостта от въвеждането на кръстосаното донорсто у нас, тъй като то увеличава шансовете за живот, когато нуждаещият се от трансплантация нямат съвместимост с роднините си.

При кръстосаното донорство роднина на един пациент може да дари орган на друг пациент, с когото има по-голяма съвместимост, а роднина на втория пациент да дари орган на първия. Тази практика се прилага най-често при бъбречни трансплантации. Според депутата от БСП проф. Георги Михайлов въпросът да се разреши трансплантацията между хора без роднинска връзка е чувствителен и може да стане обект на злоупотреби.

Друг чувствителен момент в законопроекта е въвеждането на трансплантация на матка.

Според водещи медицински специалисти в България са налице възможности за такава трансплантация, с което ще се даде възможност на жени без матка да родят своите деца.

Според тях матката е орган, който се използва само за осъществяване на репродуктивните функции и може да се взема от жена, която вече е осъществила своите репродуктивни функции, а именно раждането на живородено дете. Отстраняването на матката се извършва чрез изпълнението на рутинна оперативна техника, използвана и към момента по повод наличие на различни заболявания на този орган и не поражда правни проблеми.

По-широк кръг роднини ще дават съгласие за донорство

За да бъде увеличен броя на донорите в страната се предлага разширяване кръга роднини, които могат да дадат съгласие за взимане на органи от починалия. Сега съгласие могат да дадат само съпруг или родител, дете, брат или сестра.

С промените се дава възможност воля за донорство да могат да изразяват и други роднини по съребрена линия до четвърта степен, включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от три години от осиновяването.

mediapool.bg