Левите партии в скандинавските страни възприемат по-твърда линия към мигрантите

В Скандинавия е налице нов тип осъзнаващи обществените настроения либерали, които искат по-строги ограничения върху имиграцията. Левите партии в Дания и Швеция, които исторически защитаваха хуманитарните ценности и щедрите социални системи, променят позициите си след мигрантската вълна в Европа, достигнала своя пик през 2015 г.

Тази трансформация им служи добре.

Датската социалдемократическа партия спечели изборите на 5 юни, след като възприе рестриктивна имиграционна политика. Такава прагматична тактика върна партията към антимигрантските й корени след две десетилетия на по-либерална политика.

"Социалдемократите по същество се позиционираха там, където виждат, че са мнозинството от гласоподавателите", каза политоложката Карина Косиара-Педерсен, преподавателка в Копенхагенския университет.

Сега политическите стратези далеч отвъд границите на Дания се питат дали това е "лекарството, към което трябва да се обърнат и другите социалдемократически партии", отбеляза тя.

41-годишната лидерка, която поведе партийната трансформация, Мете Фредериксен, се очаква да стане следващият премиер на Дания. Докато бяха в опозиция през последните 4 години, депутатите социалдемократи почти винаги гласуваха заедно с управляващото дясно мнозинство за рестриктивни имиграционни мерки.

За да състави обаче правителство на малцинството, което да може да прокара плановете си през парламента, Фредериксен трябваше да отстъпи от някои от твърдите си предложения за имиграцията, за да получи подкрепата на други три леви партии.

Напливът от над 1 млн. бежанци и икономически мигранти през 2015 г. предизвика в цяла Европа популистка контравълна, която даде огромен стимул на антимигрантските партии и отмъкна много гласове от традиционните, особено от левите партии, благосклонни към миграцията.

Много емигранти от Африка, Азия и Близкия изток се насочиха към богатите страни в Северна Европа с щедри, поддържани от данъкоплатците социални системи.

Датските социалдемократи стигнаха до извода, че е невъзможно едновременно да се запазят елементите на системата за социално подпомагане с помощи за голям брой бежанци. "Ние трябва да намалим броя на пристигащите, за да защитим нашата социална държава, щедрите придобивки, които сме извоювали през поколенията", каза 39-годишната Марина Кристенсен, държавен служител от Копенхаген, която гласувала за социалдемократите.

Друг привърженик на партията, Каспер Приен, заяви, че е за контрол върху миграцията, но е против антимюсюлманската реторика на антимигрантската Датска народна партия.

"Социалдемократите са за твърда линия по въпроса за имиграцията, но с човешко лице", каза 67-годишният пенсионер.

Други обаче виждат подкопаване на хуманитарните ценности.

Социалдемократите подкрепиха т. нар. "закон за бижутата" от 2016 г., който позволи на датските власти да конфискуват накити и други ценности на бежанците, за да помогнат за финансирането на тяхното жилищно устройване и други социални услуги. Законът бе заклеймен от правозащитни групи, макар че бе приложен на практика само в няколко случая.

Социалдемократите също така гласуваха миналата година за настаняване на кандидатите за убежище, чиито молби са били отхвърлени, и на чужденци, обвинени в престъпления, на малко островче, където по-рано е имало лаборатории, изследващи заразни животински болести.

Постигнатото тази седмица четирипартийно споразумение, което откри пътя Фредериксен да стане най-младият премиер в историята на Дания, обаче включва отказ от тези планове за остров Линдхолм.

Някои коментатори са слисани от антимигрантския завой на прогресивните партии, защото смятат, че те "нормализират" безсърдечното отношение към хората, бягащи от война.

Германският вестник "Велт" писа, че германските социалдемократи само могат да мечтаят за резултата, постигнат от датските им събратя на изборите през юни, но нарече възприемането на десни възгледи за имиграцията "опасен завой".

Според Стефан Лене, политически експерт в мозъчния тръст "Карнеги Юръп", обстоятелствата във всяка от 28-те страни членки на ЕС са толкова различни, че не може да се направи извод, че левоцентристките датски социалдемократи са открили универсален ключ към оцеляване.

Лене отбеляза, че някои партии в Европа със сравнително либерални позиции за миграцията печелят избори, въпреки че всъщност напливът на мигранти е намалял значително през последните няколко години и ключовият проблем на деня сега са климатичните промени. Сред тях са социалистите на испанския премиер Педро Санчес. В същото време някои десни партии се представят слабо в последно време въпреки строгите си антиимигрантски програми, като например Християнсоциалният съюз (ХСС) в германската провинция Бавария.

А датските социалдемократи, въпреки по-твърдата си позиция към мигрантите, спечелиха фактически само едно място повече в 179-членния парламент в сравнение с изборите през 2015 г.

В съседна Швеция социалдемократите също дойдоха на власт м. г., след като направиха завой надясно на фона на ръста в подкрепата за една популистка антиимигрантска партия.

Според Дейвид Крауч, автор на излизащата скоро книга "Почти перфектно: Как работи Швеция и какво можем да научим от това", както десният център, така и левият център в Швеция прибягват до по-твърд език по въпросите на престъпността, докато миграцията в страната намалява.

Шведският премиер социалдемократ Стефан Льовен заплашва да използва армията, за да сложи край на насилието на уличните банди, а партийните лидери сега казват, че е било грешка Швеция да приеме десетки хиляди мигранти през 2015 г. Нашумяха много случаи на деца, заплашвани да бъдат разделени от своите родители мигранти, или на бизнесмени, заплашвани с депортиране.

"Социалдемократите искат да изпратят послание, че Швеция не е място, където лесно се получава убежище", каза Крауч и добави, че и в Швеция, и в Дания антимигрантските партии може и да не печелят избори, "но социалдемократите възприемат техните политики".

Въпреки това последните политически решения в Скандинавия може да не бъдат посрещнати добре отвъд Атлантика. В САЩ, където партиите се готвят за изборите през 2020 г., се чуват предложения демократите да възприемат по-твърд курс за имиграцията, за да откраднат гласове от Републиканската партия и от президента Доналд Тръмп, чиято твърда реторика за спиране на имиграцията и изграждане на стена по границата с Мексико мобилизира неговата популистка дясна база.

Лене обаче каза, че латиноамериканците и другите малцинства, които традиционно подкрепят кандидатите на демократите в САЩ, биха възприели такъв подход като ксенофобски. "За тях би било самоубийствено да бъдат настроени антимигрантски, - изтъкна той. - За това не може да става и дума."

По БТА

mediapool.bg