Лавров за изгонените дипломати: Ще отговорим на България по "съответния начин"

В ситуацията с изгонването на руски дипломати от България, Москва ще отговори по съответен начин, заяви външният министър на Русия Сергей Лавров в понеделник.

"Що се отнася до фактическото състояние на нещата на място, така да се каже, хората, които България незаконно експулсира, обяви за персона нон грата, те в голямата си част осигуряваха жизнеспособността на дипломатическата ни мисия", каза Лавров, цитиран от ТАСС.

Сега след тази акция, "напълно незаконна според оценката на Министерството на външните работи (на Русия), посолството не може да работи нормално. Естествено, ние ще отговорим съответно на нашите български колеги", коментира Лавров на пресконференция след среща с венецуелския външен министър Карлос Фария в Москва.

Той повтори опорната точка на Москва, че решението на София за изгонването на дипломатите е несамостоятелен ход на българския премиер в оставка Кирил Петков.

"По мое мнение коментарът тук е ясен. Това е несамостоятелно решение на изпълняващия длъжността министър-председател, който има напълно открита, недвусмислена проамериканска ориентация и е готов да изпълни всяко желание на своя суверен", каза руският външен министър.

"Желанията са да се убие историческата памет у българите, да се разруши основата на отношенията, закалени в съвместната борба за независимост и в много други ситуации, включително и в най-новата история", продължи той и допълни: "Политиката на Вашингтон, тя важи не само за България, те искат да убият историческата памет и на други народи на Балканите, на първо място на православните, между другото".

Лавров отбеляза, цитиран от РИА Новости, че това решение "не разчита на установените в България процедури за подобни резки движения".

Сергей Лавров не уточни какво точно ще предприеме Москва.

Миналата седмица България отзова 70 руски дипломати и технически персонал. Посланик Елеонора Митрофанова даде ултиматум на правителството да отмени това решение, в противен случай заплаши със закриване на руското посолство в България. Правителството отхвърли ултиматума и в неделя 70-те изгонени представители на руската дипломатическа мисия у нас заминаха за родината си заедно със семействата си.

Дори и след драстичното съкращаване, руското посолство остава с 43 свои служители в София, докато в българското посолство в Москва има едва 12 души. От гледна точка на реципрочност, балансът все още още в полза на Русия, която обаче твърди, че не може да работи само с 43 човека у нас.

Дори да се реализира заплахата на Митрофанова за закриване на руското посолство у нас, това все още не означава, че двете държави ще скъсат дипломатическите си отношения, каквато закана отправи посланичката миналата седмица в интервю за БНТ. Много страни по света поддържат такива отношения с други държави, без да имат посланик на място, а ръководител на мисията им в една държава изпълнява и посланически функции в съседните. Това се прави главно от съображения да се пестят средства за поддържане на дипломатически представителства. Швеция например няма посолство в България, но България има в Швеция.

Евентуално решение на Москва да скъса дипломатическите си отношения със страната ни би било крайна ескалация на конфликта и не е ясно дали руснаците биха искали да стигнат дотам, при положение, че България открай време е стратегически важна за Русия.

Марин Райков: Закриването на руското посолство би било грешка на Москва

"Закриването на руското посолство в София би било грешка на Москва. ... Не виждам и реален повод за това. Става дума за един неприятен случай на обявяване на персона нон грата на група руски дипломати в България, поради това, че съответни наши структури са установили несвойствена тяхна дейност", коментира в понеделник пред БНР дипломатът Марин Райков, бивш служебен премиер и външен министър на България, в момента посланик на страната в Обединеното кралство.

"Искрено се надявам, че няма да се стигне до ескалация. В такава ситуация е важно да бъдат запазени дипломатическите канали за комуникация, защото трябва да мислим и за българските и руските граждани, които очакват съдействие и обслужване на дипломатическите ни мисии", добави той.

Марин Райков уточни, че последици за двустранните отношения може да има, но ако едната от двете страни прояви воля за ескалация:

"Със сигурност България няма да прояви воля за ескалация".

Според него деескалацията на напрежението е единственият полезен ход и подчерта:

"Българската позиция по отношение на непровокираната руска агресия срещу Украйна е изразяване нееднократно. Руската федерация може да създаде предпоставки за подобряване на отношенията си не само с България, но и с всяка друга страна от НАТО, като се върне към принципите на международното право и ревизира досегашното си крайно неприемливо поведение".

По думите на дипломата има две линии на преценка, когато става дума за изгонването на дипломати и за съкращаване на броя на служителите на посолството на Руската федерация, не трябва да се смесват:

"Министърът на външните работи е представила докладна с цел постигане на паритет на бройките на служителите в мисиите на двете страни. Инициативата за обявяване на персона нон грата е съвсем отделно".

Посланик Райков не се съгласи с тезата, изказана от бившия енергиен министър от БСП Румен Овчаров, че има "опити на Лондон и Вашингтон да се намали присъствието на руснаци в дипломатическите мисии в Европа".

Отделно от това началникът на кабинета на премиера Лена Бориславова заяви, че български политици, анализатори, политолози и членове на службите са получавали пари включително и от руската държава, докато са формирали обществено мнение в България. По думите й става дума за плащания от порядъка на 4000 лева на месец. Бориславова каза, че данните за това датират от февруари, но не посочи източника на информацията.

mediapool.bg