Краят на отлагането: ще има ли бюджет за 2023 г. с нисък дефицит?

Тази седмица министерството на финансите събуди позаспалата кампания с представения кратък доклад за състоянието на публичните финанси и обявените намерения за промени в данъци и разходи. Успокояването на политическите страсти е необходимо условие да се насочат усилия в разрешаване на действителни проблеми и подготовка за истински рискове.

В своите анализи и публикации ИПИ последователно поддържа позицията, че с възстановяването на икономиката от пандемията от Ковид-19 се налага свиване на бюджетния дефицит. Бюджетната консолидация изисква разумно управление и контрол върху държавните разходи, особен фокус върху ефективността на публичния сектор, както и предвидима данъчна система, с ниски данъци при широка основа, добра събираемост и избягване на популистки експерименти.

Затова правителството трябва да изготви и предложи бюджет за 2023 г., заедно със средносрочна бюджетна прогноза до 2026 г., с ниски дефицити, реформи за ограничаване на ръста на разходите и мерки за събиране на приходите без повишаване на данъчната тежест. Добре е, че министърът на финансите в своя доклад поставя на дискусия рисковете за влошаване на бюджетната стабилност и се ангажира с предложения за коригиращи мерки.

Обвързването на нуждата от свиване на бюджетния дефицит със заплаха за стабилността на българския лев обаче е непремерена стъпка, прекрачила границата на необходимото за аргументиране на обществената значимост на фискалните рискове. Всеки политик, анализатор или гражданин, запознат с механизма на функциониране на паричния съвет, добре знае, че националната парична единица е изцяло обезпечена с международни валутни резерви, което гарантира неограничено и независещо от никакви други обстоятелства поддържане на фиксиран валутен курс. Още повече, централната банка няма право по закон да финансира държавата и в този смисъл никое правителство не може да покрива бюджетен дефицит за сметка на резервите на БНБ. Българският паричен режим остана непоклатим през тежки политически, икономически и финансови кризи в последните 25 години.

Погледнат „отвисоко“, при растяща икономика в зависимост от темпа на растеж бюджетът трябва да е с излишък, балансиран или с нисък дефицит. Затова у нас имаме редица принципи и ограничения, залегнали в Закона за публичните финанси. Дори с натрупващите се предизвикателства в глобалната икономика обаче, прогнозите сочат икономически растеж в България през 2023 г., макар и по-нисък от отчетения през 2022 г. – но нищо не дава основания да преглътнем бюджетна рамка с дефицит над 3%.

Лекомислени и дори опасни са твърденията, че няма причини за притеснение, че тези правила не са толкова важни, че няма проблем да има няколко пункта (което са няколко милиарда лева) повече дефицит. Това важи и в още по-голяма степен за тригодишната рамка за 2024-2026 година – Европейската комисия в своите насоки от миналата седмица ясно показва “обръщане на курса“ в посока връщане на фискалната дисциплина, отпадане на изключенията от правилата заради пандемията и войната и препоръки за ограничаване на широкообхватни разходни програми и особено за енергия, субсидиращи бизнеса и потреблението. Но дори някой да реши да игнорира позицията на Европейската комисия, няма как да пренебрегне реалностите на пазарите – а те включват продължаващо покачване на лихвите и затягане на монетарните условия през тази и почти сигурно през следващите години. Това рязко ще охлади кое да е правителство, опитващо се да излезе на дълговия пазар в търсене на големи нови заеми, каквито безспорно ще са неизбежни при раздуване на дефицита. Накратко, епохата на нулевите лихви свърши, а с нея и „безплатното“ финансиране на държавния дълг. Следващата седмица ще погасим на падеж емисия облигация за близо 2,3 млрд. лева, а без приет бюджет за годината, без парламент и в среда на ожесточено нагнетяване на напрежение около икономиката и финансовото състояние на държавата със сигурност няма да получим благоприятни условия за издаване на нов дълг на пазарите.

Връщайки се към политическия аспект, служебното правителство трябва да изготви и внесе в новото народно събрание бюджет с нисък дефицит, при това с проекция за ниски дефицити до 2026 г., заедно с проекти за изменения на закони (където е нужно), които да осигурят фискалната консолидация. Добре е, че такава заявка беше публично дадена; също е добре, че министърът обмисля мерки както в приходната, така и в разходната част. А тестът за основните политически партии и коалиции не е в медийните им изяви днес, а в пленарната зала след месец и малко, когато трябва с гласа си да одобрят дисциплинирана и благоразумна бюджетна рамка.

Важно е да припомним, че към момента задачата пред държавата не е да увеличава приходите и да намалява разходите – в действителност, достатъчно е общите разходи да растат с по-нисък темп от общите приходи. Можем да имаме нисък дефицит през тази и следващите години без да се поставя въпрос за „рязане“ на разходи. Но и това трябва да е безпощадно ясно – ако това се неглижира, сме много близо до значително раздуване на дефицита.

Да погледнем състоянието с приходната страна на бюджета. Приходите растат с 16,7% за двата месеца на годишната база, а данъчните и неданъчните – със 17,5%. В приходната част действително имаме номинален спад на приходите от ДДС през януари и това трябва да се изследва внимателно от приходните органи. Така общите приходи растат с по-нисък темп – 12,5% през януари. Но през февруари вече нарастването е с 21,6% - значително над инфлацията. За януари се вижда и солиден ръст в приходите от подоходния данък и осигуровки – логично с оглед растящите доходи и заетост.

Същевременно трябва да се припомни, че инфлацията е помощник на финансовия министър – но този ефект в голяма степен се изчерпа през 2022 г., а през настоящата и следващата години по всичко личи ще видим значително по-ниска инфлация. Това означава, че дори да запазим реален икономически растеж, производство, износ, ниска безработица, номиналните приходи, печалбите и доходите ще растат с по-малък темп, оттам – и данъчните приходи ще растат с по-слаб темп от отчитаното през последните месеци. Отделно от това има и специфични предизвикателства извън общото очакване за охлаждане на световната и европейската икономика - износът на ток например е спаднал наполовина спрямо 2021 г. за периода от началото на януари до средата на март, при това цените са значително по-ниски, почти сигурно няма да се повтори рекордният ръст в износа на горива от рафинерията, във военната индустрия също вероятно няма да има нарастване на производството. Това ще се свие данъчната основа.

Затова част от мерките, предложение от МФ, са наложителни – трябва да сложим край на данъчния популизъм с преференциални ставки на ДДС, които не дадоха съществен ефект за намаляване на цените за потребителите. Всъщност, от началото на пандемията започна процес на „пробиване“ на приходите, като почнем от ДДС за кръчми, фитнеси и брашно, минем през такситата и стигнем до отлагането на разширяване на обхвата и събираните такси от тол системата. Първо Ковид-19, после служебни правителства и политическа несигурност, накрая война – все удобни извинения да се подкопават принципите на благоразумната данъчна система.

Данъкът за свръхпечалбите изисква отделен коментар. Не се разбира точно кой ще бъде облаган – от една страна, реториката е като за всички предприятия, но от друга страна регламентът, на който се позовава министерството, се отнася само за енергийните предприятия. Ако е за всички, това е сериозно увеличаване на данъчната тежест и на успешните компании – които незадължително са постигнали по-висока печалба заради конюнктурата, а вероятно и заради иновация, инвестиции, повишаване на производителността, откриване на нови пазари и др. под. през 2022 г. Едновременно с това, държавата изсипа 8 милиарда на бизнеса през 2022 г. – и почти сигурно значителна част от компенсациите за цената на тока са се превърнали именно в тези „свръхпечалби“, които сега правителството мисли как да обложи. Изглежда шизофренно, може би защото е.

В разходната страна на бюджета се обсъждат почти изключително пенсиите. Не е лошо да се припомни, че и през есента на 2021 г., и при гласуването на бюджета за 2022 г. и актуализацията му всички политически формации подкрепиха увеличенията. Сега, разбира се, никой няма да предложи замразяването им. Така че дискусията за ограничаване на ръста на разходите трябва да стъпи на разчетите с по-високи пенсии от 1 юли. Това действително дава по-малко пространство за всички останали бюджетни политики. Но и трябва да се каже, че едва ¼ от нарастването на разходите за миналата година се дължи на пенсиите – и това е по-малко от нарастването на споменатите вече компенсации на потреблението на електроенергия от бизнеса.

Повишаването на заплатите трябва да се прави целенасочено – във ведомства, които не получиха увеличение през 2022 г., и освен това да става за сметка на икономии от други текущи разходи или съкращаване на персонал. Разходите за пътни ремонти и поддръжка пък е редно да се финансират от увеличени приходи от тол системата – какъвто и всъщност е дългосрочно устойчивият модел. А в капиталовата програма трябва да се приоритизират проекти, финансирани по оперативните програми и по плана за възстановяване, което ще помогне също за намаляване на дефицита.

Всичко случило се в последните дни върна макроикономическата стабилност и бюджетната дисциплина в центъра на политическия дебат. Това е добре, защото ни напомня, че се радваме на стабилни публични финанси и избягваме тежки кризи благодарение на разумни действия в данъчната система и управлението на разходите – а отклоним ли се от тях, положението може много бързо да се влоши.

Анализът е публикуван на сайта на ИПИ.

mediapool.bg