Нашето мислене за пандемията през последната година бе определяно от допускането – понякога явно, често неявно – че в някакъв момент всичко ще приключи и отново ще се "върнем към нормалното". Това предположение е до голяма степен погрешно. Променливият и неуловим SARS-CoV-2 може да стане наш постоянен враг – като грипа, но по-лош от него. И дори накрая да се изпари, нашият живот и обичайни навици вече ще са се променили необратимо. Връщането назад няма да е опция; единственият начин е напред. Но как точно?
Повечето епидемии изчезват тогава, когато населението придобие колективен имунитет и патогенът разполага с твърде малко уязвими тела, способни да са гостоприемници за неговото саморазпространение. Тази стадна защита се постига чрез комбинация от естествен имунитет при хората, които са се възстановили от инфекцията, и ваксинация за останалата част от населението.
В случая със SARS-CoV-2 обаче, последните развития показват, че може никога да не постигнем колективен имунитет. Дори Съединените щати, които водят по ваксинация сред повечето други страни и където вече имаше много заразени, няма да стигнат до там. Такива са резултатите от aнализите на Кристофър Мурей от Вашингтонския университет и Питър Пайот от Лондонското училище за хигиена и тропическа медицина.
Основната причина е постоянната поява на нови варианти, които се държат почти като нови вируси. Клинично изпитване на ваксини в Южна Африка показа, че хората в плацебо групата, които преди са били инфектирани с един щам, нямат никакъв имунитет срещу неговия мутирал потомък и са се заразили отново. Подобни резултати идват от някои места в Бразилия, които изкараха масивна зараза и впоследствие епидемиите се възобновиха.
Така ваксините остават единственият начин за придобиване на устойчив колективен имунитет. И трябва да се признае, че някои от достъпните днес ваксини са в известна степен ефективни срещу някои от новите варианти. Но с времето те ще станат безсилни срещу идващите мутации.
Разбира се, производителите на ваксини вече трескаво работят за създаването на нови препарати. По-специално ваксините, базирани на революционната иРНК технология, може да бъдат обновени по-бързо в сравнение с която и да е ваксина в историята. Но все пак серумът трябва да бъде направен, транспортиран, разпределен и поставен на пациента. Този процес не може да се случи достатъчно бързо, нито да обхване достатъчно широко планетата.
Да, някои от нас може да спечелят един или два регионални тура срещу вируса чрез ваксиниране на населението в една държава – както направи Израел, например. Но на еволюцията й е все едно къде си върши "работата" и вирусът се размножава навсякъде, където намери топли и неваксинирани тела с клетки, позволяващи му да възпроизвежда своята РНК. Така, самокопирайки се, той прави случайни грешки в кодирането. И някои от тези случайни грешки се превръщат в нови мутации.
Тези вирусни аватари изскачат навсякъде, където има интензивна трансмисия и някой се вгледа по-внимателно. Британският, южноамериканският и поне един от бразилските щамове вече станаха общоизвестни, но също така има информации за техни вирусни "братовчеди" и "племенници", които излязоха в Калифорния, Орегон и на други места. Ако проследим повече места, вероятно ще намерим още повече "роднини".
Ето защо трябва да приемем, че вирусът вече мутира бързо в множество бедни държави, които до момента не са получили каквито и да е ваксини, независимо че заради младото население смъртността е управляема и така се маскира сериозността на местните епидемии. Миналия месец генералният секретар на ООН Антонио Гутереш напомни на света, че 75% от всички дози ваксина са били използвани в 10 държави, докато други 130 не са видели и една.
Еволюцията на патогена нито е изненадваща, нито изключително тревожна. Една от често срещаните закономерности е, че с времето бъговете стават по-заразни, но по-малко опасни. В крайна сметка, когато не убиваш своя гостоприемник твърде ефикасно, получаваш предимство в естествения подбор. Ако SARS-CoV-2 се развие по този начин, накрая ще стане просто още един обикновен грип. Но в момента не прави това. Известните ни досега варианти на вируса станаха по-заразни, но не и по-малко смъртоносни.
От епидемиологична гледна точка, това е най-лошата новина.
*Превод: Mediapool.bg
mediapool.bg