Половината българи не искат ваксина, много от тях са млади и изкарали Covid-19

Половината българи не искат да се ваксинират срещу Covid-19. Голям е обаче и процентът на колебаещите се или отлагащите за по-късно. Това показват две проучвания на "Алфа Рисърч" и "Галъп", публикувани в четвъртък.

Проучването на "Алфа Рисърч" покзава, че за мнозинството от българите началото на ваксинационната кампания не стартира убедително. Освен че към днешна дата едва 1.5% заявяват, че са получили поне една доза ваксина, само 10 на сто изразяват желание за бързо ваксиниране - спад от 4 на сто спрямо декември.

"Имайки предвид факта, че 10% се равняват на около половин милион души, очевидно е, че както комуникационната, така и организационната стратегия на кампанията, се нуждаят от съществено подобрение. 51.9% не възнамеряват да се ваксинират, 36.8% се колебаят и решението им ще зависи точно от хода на тази кампания", показва проучването.

Данните на "Галъп" са малко по-различни:

27% казват, че биха се ваксинирали, а 48% – не биха. 24% се колебаят. Проучванията и на двете агенции показват, че приблизително половината българи не искат да се ваксинират, но Алфа Рисърч отчита по-голям процент колебаещи се. И при "Галъп" около 1% твърдят, че вече са се ваксинирали, което съвпада с реалността към момента на проучването.

Графика: Алфа Рисърч

Кой не иска да се ваксинира?

"Галъп" обаче прави по-детайлен анализ кои са тези, които казват, че не биха се ваксинирали. Това са най-вече младите групи от София и по-големите населени места. "Обоснована е хипотезата, че нежеланието за ваксиниране има и очевидна връзка с факта, че голяма част от тези групи вече са прекарали вируса или не се боят толкова от него, колкото по-възрастните хора", смятат социолозите.

Според "Галъп" като се отчетат вече преболедувалите, реалното желание за ваксиниране у нас всъщност не е ниско. Също така, данни от мащабното по рода си международно сравнително изследване за готовността за ваксиниране в света на световната Асоциация "Галъп интертешънъл" показаха, че по тези показатели България е на средни места в Европа и изглежда близка по резултати до много други източноевропейски страни, т.е. далече е от високо отрицание на ваксините.

Колко души са преболедували?

По данни на "Галъп" 16% от пълнолетните българи директно декларират, че са прекарали коронавируса– леко или тежко. Това означава над 800 хиляди пълнолетни българи, при живеещи постоянно в страната не повече от 5.2 милиона пълнолетни граждани. Изследователските анализи показват, че поне още толкова са и онези, които са прекарали болестта безсимптомно или пък просто не са я декларирали на медицинските власти. Това означава, че в крайна сметка поне около 1.5 милиона души са тези, за които може да се заключи, че са прекарали вируса. Тоест става дума за близо една трета от пълнолетното българско население, пребиваващо постоянно у нас. Най-вероятно разпространението на болестта сред непълнолетните е пропорционално.

Всеки десети преболедувал сам определя случая си като сравнително тежък, което корелира и с медицинската статистика. Най-много са боледували хората от по-младите възрастови групи, респ. в София и по-големите градове. И обратно – най-нисък е процентът на преболедувалите сред възрастните (над 65г.) и в селските райони. Данните са закономерни на фона на оповестяваната официална информация у нас.

Проучването на Алфа Рисърч показва, че преки здравни последици от пандемията е понесло всяко шесто семейство – 15.9% заявяват, че някой от тяхното най-близко обкръжение се е разболял от Covid-19.

Последиците в живота ни

Проучването на "Алфа Рисърч" показва, че според почти всеки втори българин епидемията е променила не просто отделни аспекти от ежедневието ни, а цялостния ни начин на живот.

Над една трета от хората споделят, че изпитват психологически и емоционален дискомфорт, поради ограничените контакти с близките си, страха от вируса, сериозните трансформации в обичайния им начин на живот и работа.

Графика: Алфа Рисърч

Значителен дял от анкетираните посочват и съвсем конкретни промени, някои от които могат да продължат и в бъдеще: 17.2% са започнали да ползват повече технологии. В 13.6%, или в над 300 000

домакинства някой е преминал към работа от вкъщи (хоум офис).

12.4% отчитат загуба на доходи заради пандемията. 4.5% са домакинствата, в които някой принудително е останал вкъщи, заради дистанционното обучение на децата. Също толкова, или малко над 130 000 са семействата, в които техен близък се е завърнал

от чужбина.

За ¼ от българите (предимно жители на селата и хора с по-нисък статус, чиито живот принципно е с по-малко социални контакти) пандемията не е предизвикала значителни промени.

Една от сферите, която претърпя най-големи промени в резултат от пандемията, е образованието. То е сред най-значимите за българина приоритети, а ситуацията изискваше бързи, гъвкави и нетрадиционни решения, като преминаването към дистанционната форма на обучение. Въпреки като цяло положителните оценки на родителите за адаптацията на системата, 61.6% одобряват поетапното връщане на по-големите ученици в клас на ротационен принцип. Решението се подкрепя в още по-голяма степен от родителите на ученици, където достига 78%. 67.4% одобряват присъственото обучение на всички малки ученици.

Графика: Алфа Рисърч

*Проучването на "Алфа Рисърч" е проведено в периода 8 - 15 февруари сред 1007 пълнолетни граждани, а това на "Галъп" - между 4 и 12 февруари 2021 г. сред 1011 души.

mediapool.bg