МОН насърчи учебни занятия да се провеждат навън

Ако се спазват указанията, училището ще е едно от най-безопасните от коронавирус места, коментира главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, според когото "насоките на здравното и образователното министерство са много добри и всяко едно училище, според своите условия, може да ги доразработи и да каже какво трябва да се прави".

"От 52-те страни от европейския регион на СЗО, нито една не се е отказала от нормалния начин на обучение. Друг е въпросът при какви мерки и препоръки", каза той в неделя пред БНР, два дни преди откриването на новата учебна година.

"Сравнявайки риска от заразяване в училище, където се спазват всички указания за невзаимодействие между класовете, ако всичко това се спазва, училището ще е едно от най-безопасните места в обществото, защото сме наясно, че детето може да се срещне с вируса навсякъде", каза доц. Кунчев.

Той напомни, че училищата не може да се превърнат в остров, където да не се среща коронавирусът, но може да се намали рискът до приемлива степен, така че да стане едно от най-безопасните места.

Министърът на образованието Красимир Вълчев защити подхода на МОН във връзка с противоепидемичните мерки, които трябва да бъдат спазвани в училищата през новата учебна година: "Когато системата работи в условия на по-голяма децентрализация, работи по-добре, но трябва да кажем целта, която трябва да следват, както и основните насоки. През март месец това се видя".

Според него, ако само МОН дава насоки, има риск от "предозиране" и да се дадат правила, които не са уместни за всяко училище.

"Не всички препоръки могат да се приложат във всички училища. ... Ясно сме казали каква е целта - да се осигури максимално невзаимодействие между паралелките. Някои училища избраха модел на смесено обучение или на редуване, което означава, че някои родители трябва да стоят през седмица с децата си вкъщи, или на разреждане, което означава да имаме два пъти повече учители, а ние нямаме. Тези модели създават много повече трудности, отколкото този - на невзаимодействие между паралелките в училище", каза министърът пред БНР.

Той припомни, че този модел на невзаимодействие е приложен и в детските градини.

"Силно препоръчваме по-голяма част от занятията да се провеждат навън, докато метеорологичните условия позволяват. Не сме препоръчвали децата да бъдат затворени в класните стаи", обясни министърът, след като през седмицата се разбра, че на много места се предвижда малките ученици да не напускат класната стая по цял ден, освен за ходене до тоалетната.

По повод запитването от омбудсмана Диана Ковачева за 70 000 деца, които нямат таблети и достъп до интернет при евентуално онлайн обучение, министърът уточни, че при част от учениците проблемът не е в липсата на устройства:

"Това са нашите данни от миналата година, но цитирани неправилно. От една страна са децата, които не участваха, от другата - тези, които нямаха електронни устройства. Няма сечение на двете множества. Имаше деца, които без устройства, са участвали по някакъв начин, когато е имало желание, са участвали. И обратно - не участват, защото по принцип са неангажирани с образователния процес. Ние имаме 15% ученици, които нямат редовна посещаемост и които трудно ги ангажираме при присъствено обучение. Една голяма част от децата, които не са участвали в дигиталното обучение, не е заради липса на устройства".

Министърът припомни, че се предвижда купуването на 80 хил. устройства, които да влязат в употреба, ако учебният процес в някакъв момент стане временно дистанционен. Той обаче прогнозира, че ако се налага преминаване към дистанционно обучение, то ще е за не по-дълго от 2 седмици.

За разлика от миналата учебна година, през тази ще се пишат отсъствия дори и по време на дистанционно обучение.

По думите на министър Вълчев училищата са преценили как да проведат празничните тържества на 15 септември за откриването на новата учебна година: "Ще се лишим от част от празничната емоция, но не изцяло".

Във връзка с продължаващите повече от два месеца антиправителствени протести, Красимир Вълчев коментира, че няма драма, ако се стигне до предсрочно прекратяване на мандата на кабинета, но "има стартирани много задачи", които са дългосрочни, които са длъжни да изпълняват.

Междувременно родители ще излязат на протести срещу задължителното носене на маски от деца в училищата. Според недоволните маските не могат да предпазят децата, но вместо това със сигурност ще ги травмират за дълги години напред. Демонстрации ще има на 14 и на 15 септември пред сградата на Министерството на образованието и науката.

"Нашата борба е носенето на маски да бъде пожелателно, а не задължително", обясни един от организаторите на протеста- Милко Божанков пред бТВ.

Той смята, че няма по света никъде клинично изследване, което да доказва, че маските предпазват поне на 60%. Божанков добави, че има обаче изследвания, които категорично показват, че маските вредят заради въглеродния диоксид, а също така нанасят емоционална и психологическа травма на подрастващите. Логиката на организатора е, че ако маските

имат качеството да предпазват, то следователно те вече щяха да са унифицирани и да се произвеждат по цялата земя от един и същи материал от един материал.

Друг от организаторите - Лили Божкова - заяви, че нейните деца са преживявали вече много по-опасни вируси от вируса на Covid-19, от който от началото на 2020 г. по света починаха вече близо 1 млн. души. "Маските ще падат на земята, а децата ми след това пак ще си ги слагат на устата", прогнозира Божкова.

Организаторите очакват 500 други родители да ги подкрепят.

mediapool.bg