В пресата вече излезе доста, макар и непълна, информация относно сделката между "Газпром" и Китайската национална петролна компания. Някои побързаха да я определят като "кошмара на Европа" и "триумф на Путин".
В същност архитектът на енергийния мост към Китай е Михаил Ходорсковски, който преди повече от 10 години предложи неговата "Юкос" да построи със свои средства нефто и газопроводи от Източен Сибир до Китай, без намесата на държавата. Разбира се, за много по-малко от сега спряганите средства и при много по-изгодни за руската компания условия. Именно тогава Игор Сечин успя да убеди президента Путин, че шефът на "Юкос" е прекрачил границата на позволеното за частния бизнес в светая светих на геополитическия бизнес, който се прави само в Кремъл. Последваха арести и заточение в Сибир.
За да се направи що годе балансирана оценка, трябва първо да се познават достатъчно подробности отвъд политпропагандните внушения, и второ - да се вкара в анализа историческия контекст - десет години на трудни преговори и различаващи се изходни позиции, компромиси и най-вече пълният комплект от споразумения, в това число в самолетостроене (за 400-местен конкурент на "Боинг" и "Еърбъс"), финансовата сфера (за взаимни разплащания в рубли и юани), за терминал за втечнен природен газ в Ямал, автомобилостроене, и други.
Пропагандно-политическото измерение, което сега излиза на преден план, бе очаквана легитимна цел на президента Путин в условията на растяща изолация от Запада и опити да покаже на руската общественост и на Европа и САЩ, че има алтернатива на изолацията от Запада.
За професионален анализ на сделката обаче информационните дупки са прекалено много. Да вземем общата стойност на сделката от 400 милиарда долара. Звучи внушително, както и количествата в тридесетгодишния договор от 1032 милиарда кубически метра.
Действително е добър знак за руската компания, че планира да получи достъп до голям пазар - в осемте провинции на Североизточен Китай живеят близо 360 милиона души, като потреблението там се очаква да достигне 125 милиарда кубически метра до 2025 година по оценка на консултантската компания "Ууд Макензи". За Китай алтернативите от втечнен природен газ за снабдяване на региона извън източен Сибир са свързани с изключително натоварване на крайбрежната инфраструктура.
Чий е големият компромис с последната минута?
Но да се размахва това като "кошмар" за Европа е направо смешно. Издигайки понятието диверсфикация на енергийните източници и маршрути за себе си, ЕС подразбира това право на всеки свой партньор, защото при равни други условия диверсификацията означава стабилност и предсказуемост.
Посочиха "средна" цена от 350 долара за хиляди кубически метра. Руският енергиен министър Александър Новак също изнесе "тайната" цена да са подскаже, че тя е на достатъчно удовлетворително равнище. Типична за "Газпром" игра с контролирани изпускания на оскъдна информация, докато важните детайли и цялостната картина стоят затворени със седем катинара.
Има различни оценки при различни нива на цени, съобразно количествата природен газ, върху които се разпростира. По всяка вероятност близка до посочената от руския министър цена касае количествата по клаузата "вземи или плати" - т.е. гарантираните количества. Но пък според източници, цитирани от вестник "Ведомости", договорът тепърва предстои да се доработва в икономическия му план и конкретните бизнес разчети - сумата на авансовото плащане (записана е като 25 милиарда долара), на общите капиталови инвестиции. Не е ясна и структурата на проекта. Съществува вероятност съществени количества, които ще се договарят при реално работещи находища и газопроводи, да бъдат със съществено различни цени и да бъдат покрити от различни формули.
Достатъчно е да посочим, че туркменският газ излиза близо сто долара по-евтино на Китай, а планираните количества в хоризонта на руско-китайската мегасделка превишават договорените с "Газпром".
Не е известна и валутната клауза и индексацията, защото при текущите равнища на инфлация в Русия тези "изгодни" през 2014 година 350 долара, могат да се стопят още след десет години.
Китайските експерти говорят по-пестеливо и обикновено казват повече, което означава, че не Пекин е направил големия компромис в последната минута.
Борсите не реагираха с прекомерен ентусиазъм, което означава, че или са калкулирали новината, или че няма какво да отчитат или че чакат числата и конкретиката.
Политическа или икономическа цена
На този етап изглежда няма начин да се изчисли бизнес ефектът и рентабилността на сделката, защото тя се разиграва предимно на политическо равнище.
Двете находища, които се предвижда да захранят газопровода "Силата на Сибир" - Чаядинското и Ковиктинското, не са действащи - т.е. прогнозните им параметри и себестойност на добитите количества нефт и газ тепърва ще се уточнят. Геолозите винаги са предпазливи относно срокове, очаквани приходи и разходи за разработването им (Чаядинското има по-сложна геоложка структура и прогнозните за него са по-рискови), особено в сравнение с находищата в Западен Сибир. Международните енергийни компании днес са особено предпазливи предвид горчивия опит с огромното Кашаганското находище в Казахстан, което глътна десетки милиарди за разработка и все още не е в експлоатация.
Съществуват прогнозни оценки за разходите по газопровода до Благовещенски и след това към Китай и Владивосток. Но историята на строителство на последните газопроводи в Русия е доста обезкуражителна от гледна точка на цена - от 8 до 13 милиона долара на линеен километър и занижено качество на проектното управление и контрола върху разходите и сроковете.
Едно е китайски компании да го строят, друго е руски. Все пак става дума за система от над 4500 километра нови газопроводи. Не е все едно за оценката на рентабилността дали крайната цена ще се вмести в 55 милиарда долара или ще отиде над 75 милиарда. Заедно с разходите по разработване на находища сумата може да стигне до 200 милиарда долара. За това предупреждават експерти с опит на руския пазар. Всеки банкер и инвеститор ще каже, че няма никакъв начин дълг на тези равнища да бъде покрити от приходи от продажби на 76, да не говорим за 38 милиарда кубически метра газ.
Значи ще са нужни огромни инжекции от държавата, преки субсидии, за да се закърпи финансовата дупка, която ще се оформи във финансовите отчети на Газпром. Това вече е правено за другите "потоци“ на "Газпром", но този пък сумите са главозамайващи. При тази хипотеза ще има по-малко приходи в държавната хазна и регионалните бюджети. Известно е, че преминаването на газопровод през определен район не означа непременно икономически разцвет - твърде незначителни и временни са местните ползи през годините.
Ако пък приложим средностатистическите норми на запълняемост, които Газпром постига в Европа на "Северен" и "Син поток" – анализът ще ни изтласка от икономическото поле в плоскостта на вярата и политическата целесъобразност.
Какво стои зад лавината от руски отстъпки?
Китайският и изобщо азиатските газови пазари са вече заети от големите доставчици на природен газ от Близкия и Далечния изток и Африка. "Газпром" закъсня и тепърва трябва да наваксва с по-агресивна търговска политика, която при равни други условия означава по-високи разходи и по-ниски приходи. Конюнктурата е неблагоприятна, защото светът на предпочитаните от руския газов гигант дългосрочните нефтено индексирани контракти и газопроводи се свива за сметка на спот търгувания втечнен природен газ. Достатъчно да вникнем в значението на новината от тези дни, че след 50 години привързване на дългосрочните договори за доставка на природен газ към нефтено индексирани цени, "Газпром" се е съгласил да доставя природен газ изцяло привързан към спот пазари с италианската компания ЕНИ. Не е чудно, че лавината от отстъпки от страна на "Газпром" съвпада с опитите да се окаже натиск върху Еврокомисията по темата "Южен поток" и по решението във връзка с разследването за злоупотреба с монополно положение.
Сегментът на глобалния газов пазар свързан със спот търговията постоянно се разширява и вече представлява над 55%. Прогнозите за руския газов гигант са силно неутешителни, тъй като в следващите десет години ще влезнат в действие и ще оперират над 35 нови газови терминала за втечнен газ, по-голяма част с пряк ефект върху руско-китайската газова сделка. До 2020 година се очаква над 200 милиона тона втечнен газ да навлязат в глобалния пазар на природен газ, значителна част от които ще са насочени към Китай. Не говорим за шистовия газ, който Пекин смята да добива сам в количества два пъти по-големи от договорените с "Газпром" и то до 2020 година.
Част от останали за уточняване въпроси са логични следствия от подобен тип рамкови споразумения, т.е. не трябва да се избързва с каквито и да е оценки. Има обаче несъответствия, които се набиват на очи – като това, че газопроводът да бъде готов през 2018 година, докато сроковете за пускане в експлоатация на двете находища са след 2019.
Основната заплаха, която шефът на "Газпром" Алексей Милер размахва пред Европа, за пренасочване на газовите потоци от европейското към азиатското направление е лесен за разгадаване блъф. Всички находища от Западен Сибир и Ямалския полуостров, които сега захранват износа на "Газпром", са зависими изцяло и напълно от транспортната инфраструктура и експортните маршрути към Европа. Пекинските споразумения изобщо не касаят реална възможност за пренасочване на значителни газови количества от Западен Сибир. Единствената възможна хипотеза за това е през LNG-терминала в Ямал, който се реализира от "Новатек" на попадналия под западни санкции Тимченко, но количествата оттам се незначителни.
Отслабване позициите на "Газпром"
От гледна точка на Европейския съюз, договорът между "Газпром" и CNPC не само не усилва, а допълнително отслабва позициите на "Газпром", особено в краткосрочна перспектива.
Повишаването на вътрешните цени на природния газ в Русия, което е неизбежно следствие от договореностите и поетите огромни инвестиционни ангажименти, ще свият вътрешното потребление, като освободят допълнителни количества от вътрешния пазар с единствена възможност Европа.
Конкурентоспособността на тръбопроводния газ спрямо втечнения природен газ, особено при огромни разстояния над 1500 километра, е силно снижена. Ако към това добавим и по-високата себестойност на добива на руски природен газ - нещата изобщо не изглеждат за шампанско и хайвер.
Катар, например, запазва рентабилност на износа на втечнен газ дори при цени от 100 долара за хиляда кубически метра, със съхранена конкурентоспособност практически по целия свят, благодарение на ниската стойност на морския транспорт. Рентабилността на продажбите на руски втечнен газ днес е над 260-280 долара с ясни тенденции за покачване.
От финансова гледна точка следващите десет години за "Газпром" действително се очертават да бъдат "кошмарни", поради безпрецедентния ръст на корпоративния дълг, рисковете от инвестиционното натоварване при неефективна структура на корпоративно и проектно управление, и свитите текущи приходи от реални продажби при очертаващата се тенденция на отстъпки в цени и ценови формули.
Всяко закъснение в реализацията на проектите по сделката с Китай ще има съдбоносни последствия за финансовата стабилност на компанията.
Газовата мегасделката не е първата от подобен род между Русия и Китай. Преди години "Роснефт" подписа друга афиширана като мегасделка за дългосрочна доставка на суров нефт с ценова отстъпка срещу авансов кредит от 25 милиарда долара.
Питайте или прочетете съвременните оценки на руските експерти и професионалисти от сферата.
"Газпром" има бъдеще, ако се освободи от политическата си опека и детерминанти. Но това е невъзможно при сегашната конфигурация на властта в Кремъл. Такъв е неизбежният край на всяка близост на бизнеса с властта в Русия.
Сигурно е, че Китай печели,
защото ще осигури относително евтин природен газ, с което ще динамизира икономическото си развитие в граничещите с Русия провинции, като увеличи драматично разликите между равнищата на благоденствие и стандарт между тези райони на Русия и североизтока на Китай.
А това му дава добри геополитически перспективи при бъдещи размествания на глобалната карта. Заместник министър председателя на Китай Ли Юанчао вече предложи на Петербургския икономически форум създаване на Обща икономическа зони в Далечния изток между руските и китайски съседни райони, включително по пътя на по-близка координация на програмите за развитие за тези региони на китайското и руско правителство.
“По този начин, ще можем да подпомогнем интеграцията на работната сила, на материалните и финансови възможности на тези региони, като разпределяме ефективно ресурси като капитал и технологии. Това ще роди нов икономически блок в Азия“, отбеляза Ли Юанчао.
Путин може и да спечели Крим, но загуби стратегическата перспектива на сътрудничеството със САЩ и Европа за развитие на Сибир и Далечния изток, което е най-важната стратегическа цел в развитието на съвременна Русия.
При всички случаи сътрудничеството със Запада нямаше да бъде свързано с потенциална загуба на суверенитет, деиндустриализацията на Русия и дефицит на ресурси при отстояване на по-равноправни отношения с Китай.
Може би все пак Ходорковски беше прав.
Коментарът на автора, който е енергиен експерт и бивш посланик на България в Русия,
е публикуван на блога му.
mediapool.bg