България | Съб, 28 Септ 2024г. 23:04ч. | Никола Николов-Паскал е задържан в Сърбия
"Всички ние знаем, че някои от нашите партньори в дадени моменти гледат на нас като на хора, които малко или много имитират дейност, а не толкова като на хора, които реално са се заели да изпълняват своите ангажименти като съюзници по линия на НАТО, а сега и на ЕС“. Красимир Каракачанов, вицепремиер и военен министър.
Това признание на военния министър Красимир Каракачанов е следствие от системния отказ на България да изпълнява ангажиментите си по гарантиране на общата сигурност в НАТО.
Всеизвестен факт е, че България е само консуматор, а не източник на сигурност.
Страната ни пое ангажимент да отделя по 2% от БВП за отбрана още на срещата на НАТО в Уелс преди
четири години и оттогава не е направила нищо, за да го изпълни. Малкият бюджет сам по-себе си обаче не е най-големият проблем, а това, че разходите за отбраната почти изцяло
отиват за текуща поддръжка и заплати.
Българският бюджет за отбрана се движи през последните години в рамките на 1.2 - 1.4%, но страната ни разчита на различни шашми, за да заблуди партньорите си в НАТО и собствените си граждани, че сигурността е приоритет. Последният трик е да смята в бюджета за отбрана планирани средства за модернизацията на армията, които е предварително ясно, че няма да бъдат усвоени.
Така миналата година разходите стигнаха 1.5%, тъй като освен бюджетът на министерството, бяха предвидени около 230 млн. лева за покупката на нови изтребители и 171 млн. лева за кораби. Както се очакваше, сделките не бяха сключени и парите останаха неусвоени.
Тази година отново са планирани подобни суми за големите модернизационни проекти, като голяма част от тях със сигурност няма да се усвоят и пак ще се ползват за буфер в държавния бюджет. Има вероятност малка част да бъде пренасочена към закърпване на положението със старата съветска техника, но и това не е сигурно.
Бюджетът все пак е увеличен с над 100 млн. лева, като тази година ще достигне 1.193 млрд. лева. Увеличението ще отиде за изплащане на увеличените средно с 10% заплати в системата.
Проблемът с нежеланието да се отделят средства за отбрана е актуален и в много други страни членки на НАТО. Влизането на Доналд Тръмп в Белия дом и отказът му САЩ да издържат целия Алианс обаче промениха коренно ситуацията. Това наложи някои страни реално да увеличат разходите, а други да обявят, че ще направят това в бъдеще. Пределно ясно е от кои е България. Правителството реагира мигновенно с план за увеличение на военните разходи.
Вдигаме парите за отбрана, но надали
Според "Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 година", през следващите години, но най-вече след края на мандата на сегашното правителство, разходите поетапно трябва да се увеличат.
И не само това - 20% от парите вече трябва да отиват за ново въоръжение и техника, а 2% - за научно изследователска дейност.
Според плана през тази година за отбрана трябва да се отделят 1.55%, което е много малко вероятно, тъй като планираните за модернизация средства ще останат неусвоени. И трите големи проекти – за купуването на нови изтребители, кораби и бронирани машини са назад в подготовката си и ще е истинска изненада, ако до края на годината се стигне до подписване на сделки и някакви плащания по тях.
За следващите две години до края на мандата на сегашното правителство е предвиден скромен ръст до 1.61% от БВП до 2020 година. През следващите четири години обаче процентът трябва да стигне заветната цифра 2.
Това, разбира се, е много съмнително, тъй като в България правителстата рядко показват каквато и да е последователност и приемственост в политиката си. Освен това в самия план има ключовото допускане, че при обективни причини изпълнението му може да се отложи.
"В случай на неизпълнение на заложените в плана параметри, да се
посочват конкретните причини", отбелязват авторите му, като от сега е ясно, че "конкретни причини" лесно ще се намерят.
Планът обаче вероятно ще свърши работа на управляващите да отбиват номера в Брюксел, каквато е и основната му цел.
Къде сме в НАТО?
България не е единствената страна в НАТО, която отказва да отделя достатъчно средства за отбрана. Самият процент има относителна стойност поради големите разлики в БВП на отделните страни, а и по-важният въпрос е за структурата на разходите. Освен това една армия може да функционира прекрасно и с по-малко пари, ако е реформирана и изградена правилно.
Въпреки това всички в НАТО са съгласни, че бюджетите за отбрана трябва да нарастват, но не го правят.
България се присъедини към НАТО през 2004 година. През следващите години започна да отделя все по-малко средства за отбрана от 2.3% през 2007 година до 1.2% през 2015 година. През последните няколко години има скромно покачване, но България все още е далеч от изпълнението на целите на Алианса. Има и страни, които са още по-далеч.
Словения, например, към момента отделя
едва 1% от БВП, а планира до 2014 г. да вдигне разходите до около 1.4%. Унгария, Италия, Испания и Холандия също отделят около 1-1.3% от БВП за отбрана.
Според данни на НАТО Великобритания, Румъния, Гърция, Естония, Литва и Латвия обаче са изпълнили или са близко до целта от 2 процента. Франция и Турция са сред страните, които ще я достигнат бързо.
15 от 28 членки на алианса имат стратегии за изпълняване на целта от 2 процента. Сред тях е и България.
За да бъдат изпълнени плановете обаче поне две правителства, ще трябва да посочат отбраната като свой приоритет. Ако не го направят, имат още един вариант – нов план, нова комисия, нови срокове.
Единственият възможен резултат от подобна стакмиситика обаче ще бъде армия без войници, оръжие, техника, резервни части и други. Армия, в която войниците рискуват живота си без да има война, и в която основен принцип на оцеляването е "от нищо нещо".
mediapool.bg
