Юни 2021 г. Светът е в пандемия от година и половина. Вирусът продължава да се разпространява при бавно горене; периодичните карантини са новото нормално. Одобрена ваксина предлага шест месеца защита, но международните сделки забавят разпространението й. Около 250 милиона души са заразени по целия свят, а 1.75 милиона са починали. Сценарии като този описват как може да се развие пандемията от Covid-19, пише сп. "Нейчър" в обширна статия по темата. Епидемиолозите по света разиграват краткосрочни и дългосрочни сценарии с цел да се подготвят и смекчат разпространението и въздействието на SARS-CoV-2 вируса, причиняващ Covid-19.
Въпреки че прогнозите и сроковете им варират, моделистите се обединяват около две неща: Covid-19 е тук, за да остане, а бъдещето зависи от много неизвестни, включително дали хората развиват траен имунитет към вируса, дали сезонността влияе върху разпространението му и може би най-важното - изборите, направени от правителства и отделни хора. "В момента много места се отварят и много не. Все още не знаем какво ще се случи ", казва Розалинд Его, моделист по инфекциозни болести в Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина.
"Бъдещето много зависи от това в каква степен се възобновява социалният живот и каква превенция прилагаме", казва Джоузеф Ву, моделист в университета в Хонконг. Последните модели и доказателства от успешно приложени ограничителни мерки предполагат, че промените в поведението могат да намалят разпространението на Covid-19, ако повечето, но не непременно всички, се съобразяват.
Миналата седмица броят на потвърдените Covid- инфекции премина 15 милиона в световен мащаб, с около 650 000 смъртни случаи. "Много страни премахват въведените карантинни мерки, което кара някои хора да предполагат, че пандемията приключва, но това не е така". Предстои ни дълъг път", казва Йонатан Град, епидемиолог от Харвардското медицинско училище.
Ако имунитетът към вируса продължава по-малко от година, например, подобно на други коронавируси, може да има годишни скокове на инфекциите с Covid-19 до 2025 г. и след това.
Какво се случва в близко бъдеще?
Пандемията не се развива по един и същи начин на различните места. Страни като Китай, Нова Зеландия и Руанда са с ниско ниво на случаите след карантини с различна продължителност и облекчават ограниченията докато не настъпи ново влошаване. На други места, като например в САЩ и Бразилия, случаите се увеличават бързо, след като правителствата бързо премахват мерките или никога не ги активират в цялата страна.
В Южна Африка, която сега е на пето място в света по брой случаи на Covid-19, консорциум от моделисти оценява, че страната може да очаква пик през август или септември, с около 1 млн. активни случая и общо 13 млн. симптоматични до началото на ноември. По отношение на болничните ресурси "ние вече надхвърляме капацитета в някои области, така че смятам, че най-добрият ни сценарий не е добър", казва Жулиета Пулиам, директор на Южноафриканския център за епидемиологично моделиране и анализи в университета Стеленбош.
Но има обнадеждаващи новини. Ранните доказателства сочат, че промените в личните навици на хората като миене на ръцете и носене на маски продължават и след строгите карантини, което спомага за предотвратяване на по-голям брой инфекции. В доклад от юни екип на Центъра за глобален анализ на инфекциозните болести на Импириъл колидж, Лондон установява, че сред 53 страни, които започват да се отварят, не е имало толкова голям бум на инфекции, както е било прогнозирано въз основа на по-ранни данни. "Подценява се колко се е променило поведението на хората по отношение на маски, миене на ръцете и социално дистанциране. Това не е като преди ", казва Самир Бхат, епидемиолог от Импириъл колидж, Лондон, и съавтор на изследването.
Изследователи от Бразилия стигат до извода, че ако 50–65% от хората са предпазливи в общуването, тогава разхлабването на мерките за социална дистанция на всеки 80 дни би могло да помогне за предотвратяване на по-нататъшни пикове на инфекция през следващите две години.
В региони, където Covid-19 изглежда е в спад, изследователите казват, че най-добрият подход е внимателното наблюдение чрез тестване, откриване на нови случаи и проследяване на техните контакти. Такава е ситуацията например в Хонконг. Но в каква степен е необходимо проследяване и изолация на контактите, за да се ограничи епидемията ефективно? Анализ на работната група на Центъра за математическо моделиране на инфекциозни заболявания в Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина стига до заключението, че проследяването на контактни трябва да бъде бързо и широко - да се проследят 80% от контактите в рамките на няколко дни - за да се контролира епидемията. Проследяването на 80% от контактите обаче може да бъде почти невъзможно в региони, които все още се борят с хиляди нови инфекции седмично - и още по-лошо - дори най-високият брой случаи вероятно ще бъде подценен. Екип на Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, анализиращ данните за тестване на Covid-19 от 84 страни, показва, че глобалните инфекции са били 12 пъти по-големи, а смъртността с 50% по-висока от официално съобщените. "Има много повече случаи, отколкото данните показват. Вследствие на това има по-висок риск от инфекция, отколкото хората смятат, че е налице ", казва Джон Стърман, съавтор на проучването.
Какво ще стане, когато застуди?
Вече е ясно, че лятото не спира равномерно вируса, но топлото време може да улесни задържането му в умерените климатични пояси. В районите, където ще застуди през втората половина на 2020 г., експертите смятат, че вероятно ще има увеличение на предаването на вируса. Много човешки респираторни вируси - грип, други коронавируси и респираторен синцитиален вирус (RSV) следват сезонни колебания, които водят до зимни огнища, така че е вероятно SARS-CoV-2 да ги последва. Доказателствата сочат, че сухият зимен въздух подобрява стабилността и предаването на респираторни вируси, а имунната защита на дихателните пътища може да бъде нарушена чрез вдишване на сух въздух.
Освен това при по-студено време хората са по-склонни да останат на закрито, където предаването на вируси чрез капчици крие по-голям риск. Симулации в университета в Базел, Швейцария показват, че сезонните изменения вероятно ще повлияят на разпространението на вируса и могат да затруднят противодействието му в Северното полукълбо тази зима.
В бъдеще може да има вълни на SARS-CoV-2 всяка зима. Рискът за възрастни, които вече са имали Covid-19, може да бъде намален, както при грип, но това ще зависи от това колко бързо отслабва имунитетът към този коронавирус, казва Ричард Нехър, изчислителен биолог от университета в Базел в Швейцария. Нещо повече, комбинацията от Covid-19, грип и RSV през есента и зимата може да бъде предизвикателство,казва Веласко-Ернандес, който създава модел за това как могат да взаимодействат такива вируси.
Остава неизвестно дали инфекцията с други човешки коронавируси може да предложи някаква защита срещу SARS-CoV-2. В експеримент с клетъчна култура, включващ SARS-CoV-2 и близкия до него SARS-CoV, антитела от единия коронавирус могат да се свържат с другия коронавирус, но не го деактивират или неутрализират.
За да се прекрати пандемията, вирусът трябва или да бъде елиминиран по целия свят - което повечето учени са убедени, че е почти невъзможно предвид широкото му разпространение - или хората трябва да изградят достатъчен имунитет чрез прекарване на инфекции или ваксина. Счита се, че 55-80% от населението трябва да бъде имунизирано, за да се случи това, в зависимост от страната.
За съжаление ранните проучвания предполагат, че има дълъг път да се извърви. Прогнозите от тестването на антитела, което разкрива дали някой е бил изложен на вируса и е направил антитела срещу него, показват, че само малка част от хората са били заразени и моделирането на заболявания подкрепя това. Изследване на 11 европейски държави изчисли степен на инфектиране от 3–4% към май месец, извлечени от съотношението на инфекциите към смъртните случаи. В Съединените щати, където има повече от 150 000 смъртни случаи от Covid-19, изследване на хиляди проби, координирано от Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, установи, че разпространението на антитела варира от 1% до 6.9%, в зависимост от местоположението.
Какво се случва през 2021 г. и след това?
Курсът на пандемията през следващата година ще зависи много от появата на ваксина и от това колко дълго имунната система остава защитена след ваксинация или възстановяване от инфекция. Много ваксини осигуряват защита в продължение на десетилетия - като тези срещу морбили или полиомиелит, докато други, включително коклюш и грип, се изчерпват с течение на времето. По същия начин, някои вирусни инфекции изграждат дълготраен имунитет, други по-преходен.. Заболеваемостта от SARS-CoV-2 до 2025 г. ще зависи изключително от тази продължителност на имунитета", пише епидемиологът от Харвард Марк Липшич в майски труд, който изследва възможните сценарии за развитие на пандемията.
Досега изследователите знаят малко за това колко дълго трае имунитетът срещу SARS-CoV-2. Едно проучване на възстановяващи се пациенти установява, че неутрализиращите антитела персистират до 40 дни след началото на инфекцията; няколко други проучвания предполагат, че нивата на антителата намаляват след седмици или месеци. Ако Covid -19 следва подобен модел на SARS, антителата могат да се задържат на високо ниво в продължение на 5 месеца, с бавен спад над 2–3 години. Все пак производството на антитела не е единствената форма на имунна защита; клетките В и Т също защитават от бъдещи срещи с вируса и досега се знае малко за ролята им в инфекцията на SARS-CoV-2. За ясен отговор относно имунитета, изследователите ще трябва да следят голям брой хора за дълго време, казва Майкъл Остерхолм, директор на Центъра за изследване и политика на инфекциозните заболявания (CIDRAP) в Университета на Минесота, Минеаполис. "Просто ще трябва да чакаме."
Ако инфекциите продължат бързо да се покачват без ваксина или траен имунитет, "ще наблюдаваме редовно и широко разпространение на вируса", казва Йонатан Град, епидемиолог от Харвардското медицинско училище. В този случай вирусът ще стане ендемичен, казва Жулиета Пулиам, директор на Южноафриканския център за епидемиологично моделиране и анализи в университета Стеленбош. "Това би било наистина болезнено." И това не е немислимо: маларията, предотвратима и лечима болест, убива повече от 400 000 души всяка година. Тези най-лоши сценарии се случват в много страни при това с предотвратими заболявания.
Ако вирусът индуцира краткосрочен имунитет - подобен на два други човешки коронавируси, за които имунитетът трае около 40 седмици - тогава може да има ежегодни огнища, предполага екипът от Харвард. Доклад базиран на тенденции от осем световни грипни пандемии прогнозира значителна активност на Covid-19 поне през следващите 18–24 месеца, било то в серия от постепенно намаляващи върхове и спадове или като "бавно изгаряне" и продължаващо предаване без ясен вълнов модел. Въпреки това тези сценарии остават само предположения, тъй като досега тази пандемия не е следвала модела на пандемичния грип, казва Остерхолм.
Друга възможност е имунитетът към SARS-CoV-2 да е постоянен. В такъв случай, дори и без ваксина, е възможно след световна обширна епидемия вирусът да се самоограничи и да изчезне до 2021 г. Въпреки това, ако имунитетът е умерен и продължава около две години, тогава може да изглежда, че вирусът е изчезнал, но може да изскочи обратно към 2024 г., смята екипът на Харвард.
Тази прогноза обаче не взема предвид разработването на ефективни ваксини. Малко вероятно е никога да няма ваксина, като се има предвид огромното количество усилия и пари, които се наливат и факта, че някои кандидати вече се тестват върху хора, казва Веласко-Ернандес.
Световната здравна организация изброява 26 ваксини срещу Covid-19, които понастоящем са изпитвани върху хора, като 12 от тях са във фаза II на изпитвания и 6 във фаза III. Дори ваксина, осигуряваща непълна защита, би помогнала чрез намаляване на тежестта на заболяването и предотвратяване на хоспитализациите, казва Джоузеф Ву, моделист в университета в Хонконг. Все пак ще са необходими месеци, за да се направи и разпространи успешна ваксина.
Светът няма да бъде засегнат еднакво от Covid-19. Региони с по-старо население биха могли да наблюдават непропорционално повече случаи в по-късните етапи на епидемията.
Има едно нещо, което обаче обединява всяка страна, град и общност, докоснати от пандемията: "Има толкова много неща, които все още не знаем за този вирус. Докато не разполагаме с по-добри данни, просто ще имаме голяма несигурност.", казва Пулиам
mediapool.bg