Как да се реорганизира борбата с Covid, за да се намали смъртността

С писмо от 18 януари т.г. до министъра на здравеопазването бившият премиер Иван Костов и бившият депутат от ОДС и някогашен председател на Лекарския съюз д-р Димитър Игнатов дават свои предложения за подобряване на организацията на лечението от Covid-19. Най-важното сред тях е да се създаде облачно съхранение на данните за хоспитализираните пациенти. Системата да се захранва по нареждане на началниците на инфекциозните клиники/отделения.

Така Министерството на здравеопазването и главният държавен здравен инспектор, Спешната помощ и НЗОК ще имат в реално време цялостна и обективна картина за хода на епидемията и за нейното противодействие. Така министерството ще може да организира консултиране на сложните случаи на интензивно лечение; Спешната помощ няма да разкарва болни по болниците в търсене на места; НЗОК ще може да контролира основанията за приема на болни от Covid-19, прилагането на протоколите за лечението им, болничния им престой и основанията за заплащането на болниците. Авторите предлагат също министърът на здравеопазването да задължи началниците на отделения за лечение на епидемията да прилагат Интерактивния справочник с протоколи за лечение на Covid – 19, като си запазят възможността за преценка на част от посочената в протоколите симптоматика. Както и да създадат организация за изпращане в облака на информацията за техните пациенти.

От последните изнесени данни се вижда, че смъртността сред хоспитализираните пациенти варира от 6 до 35 на сто или почти 9 пъти, което е най-силното потвърждение, че не се прилагат единните протоколи за лечение.

Облачното съхранение на данните за епидемията ще даде възможност да се създаде ценен архив за хода на епидемията, който ще позволи да бъдат правени научни изследвания и изводи, за да не бъдат съвсем напразни дадените жертви.

Писмото завършва с призив към здравните власти, че са длъжни „да извлекат поуки от кризата не само за хода, рисковете и щетите от епидемията, а и за крайно наложителните бъдещи промени на зле функциониращата българската здравна система".

Публикуваме пълен текст на писмото:

До Министъра на здравеопазването

Копия:

До Министъра на електронното управление,

Главния държавен здравен инспектор,

Управителя на НЗОК

Уважаема г-жо Министър,

Разделянето на България на шест зони е съобразено с прилагането на критерия "50%, >60%, >70% и >80%" за заетост на интензивните легла за COVID – 19. Дава по-гъвкави възможности за разпределение на тежко болни преди блокиране на обществения живот. Същевременно Националният оперативен план за справяне с пандемията оставя нерешени част от най-важните проблеми на организацията и лечението на хоспитализираните пациенти:

Има възможности за не прилагане на горепосочения критерий чрез превръщане на легла за интензивно болни в легла за пациенти с COVID - 19. Предвид високата смъртност сред интензивно болните всяко скрито увеличаване на леглата за тях, заради отлагане на мерките на етапи III и IV, увеличава броят на починалите.

Особено остър проблем е, че Интерактивният справочник с протоколи за лечение на COVID – 19 вече половин година не дава резултат. Препоръките му не се прилагат системно. Смъртността като процент от заразените остава близо 4%. Последиците от епидемията са бедствени. Страната ни е на първо място в света по извънредна смъртност.

Немаловажен проблем виждаме в целеполагането. Приоритетна цел следва да бъде „намаляването на извънредната смъртност и на смъртността от епидемията“. Обявената първа цел - „ограничаване на заболяемостта и намаляване на смъртността от COVID-19“ създава двусмислие: от една страна се вижда, че властите по света не могат да ограничават ефикасно заболяемостта; от друга, истинският демографски бич – извънредната смъртност, остава извън целите на Плана.

Освен по-точното целеполагане Ви препоръчваме следното за решаване на първите два проблеми:

1. Обявете публично броя на леглата за интензивно болни пациенти от епидемията за всяка от 6-те зони и съобщавайте ежедневно тяхната заетост. В противен случай се дават основания за недоверие поради липса на ясна за всички и твърда обвързаност между критериите и произтичащите от надвишаването им по-тежки ограничения.

2. Организирайте облачно съхранение на данните за хоспитализираните пациенти с COVID-19, за да постигнете втората посочена цел в Националния оперативен план – „осигуряване на оптимални възможности за лечение на заболелите според световно приетите стандарти“. Така ще бъде избегната дългата верига „отделения за ковид-болни – болнична администрация – регионална здравна инспекция – Министерство на здравеопазването – Единен информационен портал“. Ще се ускори информационния поток и ще се създадат липсващите инструменти за анализ и контрол върху хода на епидемията.

3. Възложете на Националния пандемичен комитет да определи, кои характеристики, симптоми, показатели и лечебни средства трябва да влязат в облака, освен данните, които се събират досега.

4. Задължете началниците на интензивните отделения за пациенти със COVID 19 да прилагат Интерактивния справочник с протоколи за лечение на COVID – 19, като си запазят възможността за преценка на част от посочената в протоколите симптоматика. Възложете им да създадат организация за изпращане в облака на информацията за техните пациенти. РЗИ нямат капацитет да вършат тези функции.

Ползите от нашите препоръки са следните:

1. За обществото стават напълно прозрачни основанията за преминаване във всеки етап посочен в Националния оперативен план, а мерките - неотменими.

2. От облачното съхранение на данните Министерството на здравеопазването и Главния държавен здравен инспектор ще имат цялостна и обективна картина за хода на епидемията и нейното противодействие в реално време;

3. НЗОК ще може да контролира основанията за приема на болни от COVID-19, прилагането на протоколите за лечението им, болничния им престой и основанията за заплащането на болниците;

4. Сложните случаи с интензивно болни ще могат да бъдат консултирани с екип от най-добрите експерти на страната;

Облачното съхранение на данните за епидемията ще даде възможност да бъдат правени научни изследвания и изводи, за да не бъдат съвсем напразни дадените жертви. Длъжни сте да извлечете поуки от кризата не само за хода, рисковете и щетите от епидемията, а и за крайно наложителните бъдещи промени на зле функциониращата българската здравна система.

С уважение:

Иван Костов, д-р Димитър Игнатов

mediapool.bg