Как Европа може да се справи без руски газ

През последните няколко месеца цените на газа и електричеството в Европа скочиха с близо 100% до безпрецедентни нива, след това се понижиха с една трета и се повишиха отново непосредствено след като Русия съобщи, че спира за неопределено време експлоатацията на газопровода "Северен поток 1" до Германия. Много европейски лидери реагираха на бурните колебания на енергийните борси в Европа, като обвиняваха пазарите. Но стрелбата по вестоносеца никога не е правилният подход.

За европейските политици екстремната волатилност на енергийните пазари доказва, че те вече не са рационални. Всъщност, природният газ се превръща в дефицитна стока и цените на енергията просто отговарят на тази ситуация. Спирането на "Северен поток 1" от Русия не беше неочаквано, като се има предвид, че нивата на съхранение в газовите хранилища на Европа се увеличават бързо и руският президент Владимир Путин знае, че ще загуби геополитическото си предимство, ако Европа бъде подготвена да изкара зимата без руски газ.

Мащабът на проблема е огромен. Преди на нападне Украйна, Русия осигуряваше 30% от газа за Европа. От февруари т.г. европейските страни са принудени да компенсират тази загуба чрез пестене на енергия и внос от алтернативни източници.

Даниел Грос е член на борда и почетен сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания

Що се отнася до спестяванията, резултатът не е еднозначен. Високата цена на газа вече накара индустрията да намали консумацията на газ и да използва алтернативни горива. Други компании пък намалиха производството си. Германските компании са използвали 20% по-малко газ през юни в сравнение с миналата година.

Но най-големите потребители на газ през зимата ще бъдат домакинствата - и с всеки изминат ден, в който времето ще става по-студено, все по трудно ще е да се убедят потребителите да намалят отоплението на домовете си.

Европейските правителства вече призоваха потребителите да намалят термостатите и да взимат по-малко горещи душове. Но подобни призиви ще имат малък ефект, а въведени ограничения за обществените сгради също се очаква да доведат до малко спестявания.

Осъзнаването на недостига на газ от страна на домакинствата ще бъде от решаващо значение за това Европа да изкара зимата, без да се налага да прибягва до своеобразен режим. Това няма да е лесно. Средно цените на газа за домакинствата са се удвоили от август 2021 г., но много потребители все още не могат да ги усетят напълно, защото потребяват значително по-малко газ през летните месеци и плащат фиксирани месечни такси, които ще бъдат ревизирани нагоре едва по-късно. И все пак нарастващите цени на енергията вече подхранват масови протести из континента.

Изправени пред нарастващия политически натиск, няколко държави членки на ЕС въведоха субсидии за намаляване на потребителските цени за газа. Франция наложи таван върху цените на газа и електроенергията, а Италия намали ставката на ДДС за природния газ. В резултат на това цените на газа за домакинствата паднаха с 15% в Италия и останаха стабилни във Франция, въпреки че се повишиха с приблизително 20% в Германия.

Фискалната цена на енергийните субсидии ще бъде огромна, възлизаща на десетки милиарди евро в по-големите страни от ЕС. Но това не е най-лошото. Субсидирането на цените ще доведе до по-малък спад в потреблението на газ, отколкото при нормални условия. Защо? Потребителите, които плащат по-малко за газ, ще бъдат по-малко склонни да намалят отоплението или да вземат по-малко на брой и по-кратки горещи душове. Европа ще трябва да внася повече газ, отколкото би й се наложило, ако потребителите бяха принудени заради по-високи цени на енергията да ограничат потреблението.

По-конкретно, откъде европейските лидери смятат, че ще получат допълнителния газ? Повечето производители на газ вече работят на върхов капацитет и няма да могат да увеличат производството си през следващите няколко месеца. Единственият потенциален източник на допълнителни доставки е втечненият природен газ, отклонен от Азия. Но по-високият внос в Европа ще предизвика по-голямо напрежение върху глобалните цени на втечнения природен газ, което в крайна сметка ще повиши цената за Европа.

Усложняващ фактор е, че европейските страни не са единствените, които пробват да защитят потребителите си от високите цени на газа. Няколко основни азиатски вносители като Япония и Южна Корея също поставиха "таван" върху потребителските цени на газа. Това може да е една от причините, обясняващи защо търсенето на газ от Азия намалява леко и защо спот цените на газа са по-високи дори от периода преди войната на Русия в Украйна.

Таванът на цените в Азия води и до по-високи цени за Европа, което след това ще накара европейските политици да увеличат субсидиите, за да задържат потребителските цени, потенциално задвижвайки порочен кръг от все по-високи спот цени и по-големи субсидии. А цените така или иначе могат да се повишат поради огромното въздействие, което субсидиите в целия ЕС биха имали върху световните цени.

Има по-добър начин. Вместо да се субсидира консумацията през "таван на цените", европейските правителства трябва да субсидират икономиите на газ. Например, те могат да плащат на домакинствата, за да намалят потреблението си през зимата. Последните анализи показват, че подобни субсидии ще се изплатят най-вече ако има по-ниски цени на вноса.

Като алтернатива, политиците биха могли да насърчат спестяването на енергия, като предложат на домакинствата таван, до който ще има субсидирана цена за ползваната енергия. При тази схема субсидиите ще покриват базова сума на глава от населението, а надминавайки я, домакинствата ще плащат реалната пазарната цена за консумацията.

В противен случай на европейските политици ще им се наложи да обясняват на избирателите си, че газът е станал много оскъдна стока, че тяхната защита от по-високи цени е невъзможна и че опитът да се направи това би бил силно контрапродуктивен.

Вместо това европейските лидери биха могли да използват ограничени финансови ресурси, за да създадат стимули за домакинствата да спестяват – и да улеснят Европа да прекрати зависимостта си от руския газ.

Copyright: Project Syndicate, 2022.

mediapool.bg