Румен Ненков: Управляващите всеки път участват в избора на "тримата големи" в съдебната власт

"Въпросът е как в прокуратурата, а и в съда, да създадем една прослойка от свободни хора. Ако един човек не е свободен да взема и стои зад собствените си решения, по-добре да се откаже от магистратската кариера, но това трудно се оценява дори и в рамките на един конкурс", казва конституционният съдия Румен Ненков пред Mediapool.

Съдия Ненков, какво променят конституционните промени, гласувани през декември?

Съдийската общност имаше основание да е недоволна от промените, които настъпиха между първото и второто четене, защото, вместо да се доближат до европейските стандарти за осигуряване на независим съд и да изпълнят препоръките на Венецианската комисия (за разделението на колегиите във Висшия съдебен съвет – ВСС – бел.ред.), законодателите се отдалечиха от тях. Искам обаче да подчертая, че и във вида, в който измененията в основния закон бяха гласувани на първо четене, международният стандарт, макар и в по-малка степен, също не беше удовлетворен. В крайна сметка обаче и най-острите критици на тези промени сега не желаят да се връща стария модел. Беше направена крачка в правилната посока, но пътят на реформата минава през задължително намаляване на партийно-политическото влияние върху съда, прокуратурата и следствието. Назначаването на магистратите трябва да се основава единствено на базата на обективната преценка на качеството на техните действия и актове по възложените им дела, както и на личния им морал, разбира се. Сега говорим много за вредата от корупцията, но забравяме, че корупцията не съществува сама за себе си. Крайната й цел е да бъдат смачкани истината и закона. Не знам някой да предлага, а друг да приема облаги, за да действа етично и законосъобразно. Корупцията се проявява в конкретните действия на магистратите по възложените им дела, а за да бъде разкрита, тези действия трябва да бъдат наблюдавани и анализирани. Съдебните и прокурорски актове не са невъзможен обект за критика.

В България има ли капацитет за провеждане на всеобхватен анализ на актовете?

Няма. Необходимо е да се изгради потенциал на Инспектората към ВСС да проверява и анализира по същество актовете на магистратите, макар и след влизането им в сила, а не само да се следи за спазването на процесуалните срокове и администрирането на делата, макар че понякога и това може да бъде сигнал за корупция. Ако едно дело се забави три-четири години, както и да се реши след това, целеният корупционен резултат може вече да е бил постигнат. Естествено, анализът по същество на съдебните актове трябва да започне в момента на окончателното приключване на делото, за да няма опасност от текущ натиск върху ангажираните по него магистрати. Мисля, че ако прочета едно дело от корица до корица, бих могъл да направя заключение дали по него е упражнен корупционен натиск и дали някой съдия се е поддал на него. Важно е не само съдържанието на постановения съдебен акт, но и начина на разглеждане на делото, кога е насрочено за първи път, взети ли са мерки да не бъде отложено и прочие. В края на краищата правоприлагането е предвидимо, когато съдът отмерва с един аршин сходните случаи. Когато съдът стане непредвидим, когато решава различно в еднакви хипотези, тогава вече съмненията са налице. Това важи със същата сила за прокуратурата и следствието.

Кои са най-важните теми, които останаха извън обхвата на последните конституционни промени?

Смятам фактът, че анализът на делата можеше да бъде предвиден изрично в рамките на правомощието на инспектората да проверява как магистратите осъществяват своите функции. На тази основа ВСС следва да подобри правилата за израстване в системата като стъпи върху оценката за това, което един съдия, прокурор или следовател е показал в професионален план. Въпреки че тази идея не намери място в основния закон, аз мисля, че това може да се направи с предстоящите промени в Закона за съдебна власт (ЗСВ. Тук обаче пак се сблъскваме с проблема, че и най-добрият закон може да бъде извратен, ако попадне в неподходящи ръце. Обратното също е валидно - един не до там съвършен закон може да даде добър резултат, ако се прилага от добросъвестни и честни хора. Наред с това трябва да се помисли как да се намали негативният ефект от неспазването на установените европейски стандарти по отношение на кадровите решения и кариерното израстване на съдиите.

Има и нови конституционни предписания, които неминуемо ще бъдат въведени постепенно, въпреки че законодателите са пропуснали да предвидят преходно правило. В момента Инспекторатът към ВСС не е в състояние да поеме проверките за почтеност и конфликт на интереси на магистратите, както и за достоверност на имуществените им декларации. Самият ВСС не е в състояние незабавно да започне управлението на съдебните сгради поради липса на материални условия, включително бюджетни средства, човешки ресурс и т.н.

Нарушава ли се в момента основния закон?

Писаните правила винаги са по-слаби от живия живот. Има опасност обаче някои особено съществени дейности да попаднат в институционален вакуум, защото досега други органи ги извършваха - Сметната палата, Комисията за установяване на конфликт на интереси, Министерството на правосъдието... От момента на приемането на конституционните промени тези органи могат да обявят, че конституцията има пряко приложение и всичко това трябва да се извършва от Инспектората към ВСС или от самия ВСС. Липсва необходимият инструментариум – нормативната база, човешкият потенциал, парите и другите материални условия. Нормалното решение беше това да бъде съобразено предварително от парламента или поне от специалистите, които са го съветвали.

Те обаче не се сетиха...

Не се сетиха, въпреки че сред правните експерти имаше научни работници и представители на практиката. Смятам, че това беше един пропуск. Що се отнася до управлението на съдебните сгради, аз самият имам резерви. Поставям и въпрос дали прехвърлянето на тази отговорност от Министерството на правосъдието към ВСС беше разумно, защото, без да е решаващо за съдебната независимост, прехвърли към ВСС и предпоставките за корупция, които създават обществените поръчки.

В разгара на конституционния дебат бе изказана диагнозата, че България е "прокурорска република". Вие какво мислите?

Прокуратурата следва модел, останал от тоталитарните времена. Тя е изградена като пирамида, в която всеки прокурор се надзирава и ръководи от по-горния. Новата конституция не е утвърдила този модел, а е дала възможност и за хоризонтално развитие на държавното обвинение. За мен принципно е ясно, че никой не може да бъде фактически недосегаем и поставян над законите, пък било то и главният прокурор. По този въпрос говоря напълно принципно и без оглед личностите, които заемат или са заемали този пост. От друга страна организацията на прокуратурата трябва да се пипа много внимателно. Има риск, ако развием нейната структурата изцяло хоризонтално, да създадем множеството местни велможи, които да се окажат абсолютно безконтролни. Какво е положението сега? И сега редовият прокурор не е длъжен да изпълнява всички указания, а само писмените такива, които му се спускат от по-горния прокурор. А ние знаем, че на върха е главният прокурор. Имало е случаи, в които на ръба на закона или дори в нарушение на закона се изпълняват и устните указания на по-горния прокурор. Причината е в сервилния чиновнически манталитет, който кара отделният магистрат да се съобразява, дори когато не е длъжен. Въпросът е как в прокуратурата, а и в съда, да създадем една прослойка от свободни хора. Ако един човек не е свободен да взема и стои зад собствените си решения, по-добре да се откаже от магистратската кариера, но това трудно се оценява дори и в рамките на един конкурс.

При нас така ли се получава?

За съжаление много често в България има разминаване между принципите и реалността. Съдя по това, че понякога чрез актовете си съдиите и прокурорите накърняват конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона. Вече казах, че сходните случаи трябва да бъдат решавани по сходен начин. Основната ценност на правосъдието е да бъде равна мярка за равни отношения.

Вие говорите преди всичко за знаковите дела?

Да. По принцип нашето правораздаване не е толкова бавно, но не е бавно само при решаването на по-леките, масовите правни спорове. Делата, които привличат голям обществен интерес, например, по обвинения за тежки икономически престъпления, се бавят с години.

Защо?

Много съжалявам да го кажа, но тук виждам вина и в моите предишни колеги съдии. Аз знам, че ако един съдия иска да приключи едно дело, той може да го стори. Съдията не е само за това да влезе в залата и да разпита явилите си лица, но и да организира разглеждането на делото. Когато някой по някаква причина се опитва да минира процеса, трябва да се използва като ответна мярка много по-интензивно насрочване. Съдиите обикновено се оправдават с претрупания си график, поради което заседанията понякога се пренасрочват за месеци напред, дори повече от година. Когато притиснеш страните с насрочване през две седмици, делото може и да приключи своевременно. Но трябва съдията да получи помощ и от изпълнителната власт – от полицията и другите органи на администрацията. Съдебната реформа изисква общи усилия. Спомням си за едно от забавените стари дела, които заварих, когато станах заместник-председател на ВКС. Става дума за делото "Атия" (за контрабанда на цигари през едноименната военноморска база, приключило с влязла в сила осъдителна присъда-бел.ред.). Свърших го относително бързо, защото го насрочвах интензивно, защото с много усилия, включително и чрез телефонни контакти с полицаи, експерти, подсъдими и свидетели и т.н., постепенно разколебах опитите за шиканиране на развитието на процеса.

Какво мислите за "Яневагейт", която през последните месеци е една от големите медийни теми?

Журналистическата аналогия в случая е с "Уотъргейт". Поставям въпроса обаче какво стана по "Уотъргейт"? Тази афера приключи със заплахата за импийчмънт на президента Ричърд Никсън, който накрая си подаде оставката, защото бяха подслушвани представители на опозиционната Демократическа партия. Никой не постави въпроса какво следва от съдържанието на записите. Пострадаха само тези, които са слушали незаконно. Това, което казвам, може и да е непопулярно, но при "Яневагейт" има един подлец, който в нарушение на конституцията и закона навлиза в личния живот на хората, в случая в свободния разговор между две жени, към онзи момент действащи съдии, станали впоследствие подсъдими. Очевидно каква е била целта на този подлец - да може евентуално да се ползва в свой интерес от записаното, а и обективно да разгаря низки страсти и клюки. От самото начало на този скандал считам, че проверка по същество на казаното въобще не трябва да се извършва, за да не се прави реверанс и услуга на онези, които създават и разпространяват подслушани разговори. Мисля, че това най-малко не е възпитателно. Като дългогодишен съдия съм на мнение, че плодът на отровеното дърво не може и не трябва да се ползва. Учудвам се, че мои колеги мислят по различен начин.

Но към момента на разговорите предаването на съд не е било факт...

Не е било факт, но какво от това. Доколкото си спомням Янева и Ченалова бяха обявени за лоши най-напред в медиите и това също се случи преди да им бъде повдигнато обвинение. И това ли обстоятелство ще третираме като неправомерен натиск върху съответния прокурор. Нито главния прокурор, нито министър-председателят ще се произнесат по вината и отговорността на двете участници в разговора. При това считам, че такъв натиск няма как да бъде установен от ВСС, защото той няма разследващ капацитет. Проверката е извънпроцесуална дейност, при която никой не е длъжен да дава обяснения, а доколкото се съгласи да стори това не би носил отговорност, ако излъже или затаи истината.

Това ми звучи като търговия с влияние...

Какво е търговия с влияние? В случая кой какво получава и срещу каква насрещна престация? Не трябва ли да се внесе обвинение пред съд, от което следват три инстанции публично производство, за да се произнесат не прокуратурата, а съдебните състави. Нека не се правим лицемерно на по-големи католици от папата. Признавам, че ако при мен дойде прокурор и ме попита какво да прави по конкретен казус, аз бих му дал съвет как да упражни правомощията си. Ще бъда ли в този случай обвинен, че търгувам с влияние, ако частният ми разговор стане обществено достояние, защото е бил подслушан. А в настоящия случай аз все още не мога да разбера какво ще се разследва и каква ще е ползата от това. Ако аз бях член на ВСС, бих гласувал наистина да се проведе проверка, но тя да се извърши от онези членове на съвета, които я искат и вярват в полезността й. Аз обаче не вярвам. Да не говорим, че продължението със SMS-а (от Бойко Борисов до Лозан Панов-бел.ред.) според мен беше един театър на абсурда. Аз също съм получавал SMS-и, при това обидни и заплашителни, но никога не съм ги направил публични. Твърдя, че в момента, в който едни лични контакти станат публични, губи самата публика. Мога да предполагам какви са мотивите на самите участници в случая, но не искам да ги коментирам. В крайна сметка това е хляб за широката публика и с нищо не допринася за съдебната реформа.

Целият въпрос по "Яневагейт" се свежда до това да се изкара наяве задкулисието, в което живеем и страдаме от него.

Кое наричате задкулисие? Хората да не разговарят? Някой в парламента беше измислил да се инкриминират разговорите между магистрати и политици. Абсурдно. Хората ще продължат да си говорят. За предпочитане ли е да ползват посредници като Красьо Черния? Аз, например, не съм близък с нито един политик освен само с един млад човек – мой кръвен роднина, с когото се виждам често и си говорим предимно за футбол. С други не поддържам постоянни контакти. Но ако депутат ме попита какво ми е мнението за някой законопроект, аз бих се срещнал с него и бих му отговорил. Това обаче ще е частен контакт. Нека да правим разлика между частната и публичната сфера. Публичната сфера трябва да бъде прозрачна. Ето, аз винаги съм бил сред хората, които са настоявали да няма тайно гласуване във Висшия съдебен съвет. Тайното гласуване е дадено на обезправените, когато отиват да избират тези, които да ги ръководят. То има за цел слабите да не бъдат заплашвани от силните. Но когато ти си силен и упражняваш власт, трябва да я упражняваш публично, мотивите за твоето поведение трябва да бъдат ясни за хората. Публично упражняване на властта е внасянето на обвинителния акт от прокурора в съда, а не разговорите, които той води.

Да, но трябва да имаме механизми да разкрием, защото обвинителните актове по знаковите дела са толкова слаби, че почти всеки път не издържат.

Ами четете и анализирайте присъдите и съдебните решения, които дават оценка на труда на прокурора, кристализирал в неговия обвинителен акт. Понякога слабостите се дължат на слаба професионална подготовка, понякога са допуснати съзнателно, което създава съмнението за корупция. Някога аз бях от тези, които държаха в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) да се впише възможност за съда да прекрати наказателното преследване, ако в самия обвинителен акт е описано деяние, което не съставлява престъпление. Нямам информация, доколко тази норма се прилага.

Целият проблем е, че корупцията и търговията с влияние винаги се осъществяват в частната сфера. Те никога не са публични и трябва да има механизми да бъдат разкрити.

Те не са публични, но резултатът от тях е публичен. Той се въплъщава в решенията на съда и актовете на прокуратурата. Нека тях да анализираме. Да видим защо и как е образувано едно дело, едно наказателно преследване, защо и как е повдигнато едно обвинение, което не е издържало, защо делото се е проточило с години.

Друг сюжет. Трябва ли съдиите да кажат "Не на страха" или тази реч политизира система?

И двете позиции са твърде крайни. Аз присъствах на празненството на ВКС като дългогодишен съдия в този съд. Признавам, че силно ръкоплясках, след като изслушах изказването на председателя Лозан Панов. Струва ми се, че за първи път ръководител на такова ниво в съдебната система каза ясно, че основната причина за кризата в съдебната власт е партийно-политическота намеса в назначаването и развитието на кадрите. Това е вярно, казвал съм го и аз. Но сега го каза председателят на ВКС. Съществува обаче и едно "но". Две неща не ми харесаха. Първо, имаше един момент на обреченост, като че ли по аналогия с тезата за "световната конспирация на злите сили", лошото здраве на съдебната власт се обяви за предопределено. А когато всичко е предопределено, когато се възприемаме като жертви на съдбата, силата ни за борба и противодействие намалява. "Не на страха" е хубаво послание, но е изпразнено от съдържание, ако не се подкрепя с конкретни идеи и позитивно действие. Второ, все пак речта беше произнесе на юбилей на ВКС и мисля, че поне две-три добри думи заслужаваха онези съдии, които честно, почтено и старателно са си вършили работата. А такива слава богу има.

Иначе за мен политическите нюанси в словото на председателя на ВКС не са смущаващи, защото той е длъжен да търси обяснение за настоящата криза и да сочи пътя за излизане от нея. Но и той не бива да забравя, че досега нито един избор на "тримата големи" в съдебната система не е минал без явна или прикрита политическа подкрепа. Това се отнася и за неговия избор от настоящия ВСС. Впрочем нека не лицемерим, нека не се самобичуваме толкова силно, защото и в напредналите демокрации политиците не са безразлични към излъчването на водещите лица в съдебната система. Оттук нататък аз като гражданин очаквам от Лозан Панов не толкова красиви слова, а конкретни предложения за създаване на нови правила и ежедневни действия за тяхното изпълнение. Пък дано да направи така след години неговият наследник да бъде онзи всепризнат професионалист, който ще бъде избран без никакви политически протекции. Може би защото съм реалист съм скептичен относно пълната реализация на последното.

Управляващите ли всеки път избират тримата големи?

Най-малкото участват "зад кадър". От значение е от кого и как е формиран ВСС. Понякога съставът му е излъчен при управления, различни от управлението, по чието време се взема съответното кадрово решение. Имат значение и личните познанства. За съжаление управляващите политици не са си взели поука от миналото и все още не разбират, че е по-добре да подкрепят онзи, който има силата да служи единствено на закона, а не да ги обслужва. Защото хората, които са придобили навика да обслужват, ще обслужват и всеки следващ във властта.

Защо не кажете как се формира политическата протекция?

А защо питате мен. Питайте не само Лозан Панов, питайте и председателя на ВАС и главния прокурор, питайте и техните предшественици. Може би те ще си спомнят и ще ви отговорят честно как са решили да се кандидатират, кой им е предложил, надявали ли са се само на собствените си качества, дали е лесно да се осигури подкрепата на най-малко 17 члена на ВСС... Квалифицирано мнозинство от 2/3 беше въведено някога, не за да бъде избран, а за да не бъде избран председател на Върховния административен съд (случаят е от периода 2003-2004 г.-бел.ред.). Тогава целта на парламентарното мнозинство беше изборът да бъде направен от следващия съдебен съвет. Аз не казвам, че политическата подкрепа при избора на "тримата големи" е нещо непременно вредоносно, нещо крайно изключително и необичайно. Важно е тази подкрепа след това да не води до неправомерно влияние върху решаването на делата от магистратите.

Има и друго. Със съжаление ще отбележа, че според мен представителите на магистратските гилдии започнаха да постъпват аналогично на политическите партии – активизират се предимно по повод на поредните назначения в системата. Организират подписки "за" и "против" кандидатите, вместо да отстояват принципите на обективната селекция. Оставам с усещането, че искат да получат пряко влияние върху кариерното израстване на магистратите, за да привлекат повече членска маса и привърженици. Имам и един въпрос, който може да се окачестви като риторичен. След заемането на висшите постове в съдебната власт от конкретни лица имало ли е случай, когато Съюзът не съдиите да е изразил становище противно на становището на председателя на Върховния касационен съд, Съюзът на административните съдии да е имал различно мнение от председателя на Върховния административен съд, Съюзът на прокурорите и Камарата на следователите да не са били съгласни с главния прокурор? Ако съдим по поведението на професионалните организации, излиза, че няма основание да бъдат критикувани толкова остро различните състави на ВСС, защото винаги са вземали правилните решения при назначаването на големите началници. Не крия, че влагам известна ирония в последните си думи.

Помним вашата критична позиция към КС след делото "Пеевски". Стана ли достатъчно прозрачен и отворен към обществото КС?

Последваха някои изменения в правилника на КС, които бяха в позитивни. Ще се въздържа да кажа, че всичко е идеално, но мисля, че има подобрение. Сега акцентът се поставя повече върху дебата между съдиите преди постановяването на крайното решение. Дали обаче винаги решаваме без да се подаваме на външен натиск, дали се съобразяваме само с вътрешното си убеждение относно съдържанието на закона и разбирането си за справедливост, е изключително труден и деликатен въпрос. Единственото нещо, което мога да кажа, е, че и решенията на КС не са имунизирани срещу обективната професионална критика. Затова ги четете внимателно заедно с особените мнения и допълнителните становища. По актовете на съда преценявайте дали отделният съдия е последователен и безпристратен, защото, както казах, тълкуването и прилагането на правните норми трябва да е предвидим процес. Не е лошо да има различни позиции, но е съмнително, когато един и същи съдия през няколко седмици променя мнението си без да обяснява ясно защо го прави. Повтарям, че надеждите ми за промяна към по-добро са живи, а и по принцип не е етично един все още действащ член на КС чрез медиите да критикува колегите си. Несъгласията си той изразява в актовете на съда.

mediapool.bg