Раздвижването на "спящите" акции от масовата приватизация не е национализация

В сряда Министерството на финансите предложи нова концепция, чрез която цели да раздвижи "спящите" акции от масовата приватизация, каквито притежават около 2 милиона българи. Идеята е хората да изберат – или да прехвърлят сметките си в инвестиционен посредник, така че да могат да търгуват с тях, или да оставят акциите си в новосъздаден инвестиционен фонд, който колективно да управлява правата им. Ако изобщо не проявят интерес в рамките на около 6 години, средствата им ще се прехвърлят в Сребърния фон. Един от инициаторите и силни привърженици на концепцията е изпълнителният директор на Централния депозитар, където са регистрирани акциите, Васил Големански.

Г-н Големански, при положение че хората веднъж вече бяха излъгани и ограбени чрез масовата приватизация, как ще ги убедите, че концепцията за раздвижване на "спящите" акции, която предлагате с Министерството на финансите, ще е в техен интерес?

Хората сами би трябвало да са се убедили, че ако на хартия имат надлежно водени при нас 25 или 50 броя акции от дадено дружество, пред тях стои практическата невъзможност да реализират правата си. Нека да се зададат въпроса дали могат веднага да продадат тези акции, колко пари биха могли да вземат, по каква процедура ще минат, колко пъти са участвали в общо събрание на дружеството, колко дивидент са получили, колко пъти са реализирали правата си по тези акции и защо не са успели. Какво се получава в момента? Хората формално имат акции, но ако тръгнат да ги продават, цената им е ниска и е съизмерима с таксите и комисионите по сделката, поради което се губи икономическият смисъл да предприемат действия.

Значи е логично, че в момента хората като цяло не се интересуват и не предприемат нищо с акциите си от масовата приватизация?

Точно така. Още по-сложно е, ако тръгнат да наследяват ценните книжа. Там процедурите са още по-сложни, а таксите – по-високи. Губи се икономически смисъл да се предприемат действия за едни 25 акции и хората си държат боновите книжки по чекмеджетата и не се интересуват.

А някой печели ли от това, че в момента хората са неактивни?

Когато хората не ходят на общите събрания в предприятията и фондовете от масовата приватизация, не упражняват гласа си, защото губят интерес, на общото събрание решенията се вземат от акционери с много по-малко представен капитал. Така, решенията невинаги са в интерес на мнозинството от най-малките акционери. Ако те не се появят на общото събрание, за да защитят интереса си, няма кой друг да им го защити. Но от друга гледна точка, как да се появят на събранието, при положение че силата им с притежаваните 25 акции е нищожна?! Тоест, губи се интересът поради малката дискреция на това имущество.

Затова ли предлагате да се създаде инвестиционен фонд, който колективно да защитава правата на тези хора?

Да. Предлагаме избор в рамките на една година, през която на тези хора да бъде обяснено всичко, което могат да направят. Ние сме готови да намалим до нула таксите, които се взимат от борсата, от Централния депозитар, а предполагам, че и инвестиционните посредници ще ни последват, така че хората при една облекчена ценово и административно процедура (включително при наследяване) да могат да си продадат книжата без такси и комисиони.

Има ли начин да издирите хората индивидуално чрез службата "ГРАО" и да им пратите писма, за да знаят какви акции притежават?

Много е трудно, защото това са имена, адреси от преди 25 години. Предвижда се работа с "ГРАО" и с местната власт.

А какво става в момента с бившите приватизационни фондове – "АКБ Корпорация" на Николай Банев, "Стара планина Холд", управлявана от Васил Велев, "Албена" АД и т.н.?

Навремето имаше около 70-80 приватизационни фонда. През последните 20 години различните дружества се представят по различен начин. Има и добре управлявани фондове и холдинги с растяща цена на акциите, които раздават сравнително често нормални дивиденти. Други фондове пък не са управлявани добре по различни причини, съответно дружеството не е печелившо и активът му намалява.

Според справките фондът на Банев никога не е раздавал дивидент и бе свален от борсата миналата година. Така ли е?

Това е резултат точно от факта, че много голямата група от хора, които имат активи в тези холдинги, не участват в живота им. Ако има начин те да се обединят и да кажат на тези собственици, че искат да получат дивидент и го гласуват, тогава няма кой да ги спре да го получат. Друг вариант е да потърсят отговорност защо това дружество се управлява по лош начин и няма печалба или пък се управлява по добър начин, но не раздава дивидент. Тези въпроси могат да ги задават само акционерите. Добре е, ако не могат да го направят сами, някой да ги обедини.

Очаквате ли съпротива срещу концепцията от страна на тези приватизатори?

Не мога да кажа, но е ясно, че всеки си защитава своите интереси. Идеята е инвестиционният фонд да се управлява от професионален фонд мениджър с международен опит. Ако се случи това, със сигурност ще се промени ландшафтът в някои от фондовете. Някои ще са доволни от това, а други – не.

Какви нарушения вършат бившите приватизационни фондове?

Факт е, че са започнали от една и съща точка, но едни дружества се представят добре и акциите им струват добри пари и човек може да вземе по няколкостотин лева за 25 акции, а книжата на други не струват почти нищо. В много случаи това не е нарушение на дружеството, но то може въобще да не гласува дивидент. Има и вариант, в който дружеството иска да раздаде дивидент, но не може да открие хората. По закон дивидентът е дължим 5 години, след което, ако не е получен от акционера, дружеството го усвоява като неразпределена печалба.

В Румъния има подобен модел. Как работи той?

Нашата идея има известна разлика с румънския модел. Румънският фонд е формиран чрез активи, които са предоставени от държавата директно в него. Тоест, там масовата приватизация се изразява в това, че държавата формира този фонд и вместо да даде бонове на хората, тя им дава дялове от фонда. Той се управлява от "Франклин Темпълтън" (една от най-големите в света компании за управление на активи, б. р.). Преди 2-3 години бях поканил "Франклин Темпълтън" на едно наше събитие и те направиха много добра презентация, с която показаха как печалбата на държавни дружества, в които влиза фондът, скача в пъти. Или от губещо дружеството става печелившо. Това е свидетелство за начина на управление на самите дружества, а освен това се покачва и доходността на самия фонд.

Стоят ли реални пари зад тези спящи активи, след като се твърди, че в номинал те са 2 млрд. лв.?

Какво значи дали стоят реални пари? Става дума за дялове от капитала на едни дружества от приватизацията – било компании, било приватизационни фондове. В някои от дружествата този капитал има една оценка, доста ниска, докато в други стойността му е доста по-висока.

Изчислили ли сте приблизително за какви пари става дума?

В Централния депозитар аз не съм правил оценка. Затова правя изричната уговорка, че стойността от 2 млрд. лв. е номинал. Дали акцията, която е 1 лв. по номинал, струва 0.10 лв. или 10 лв., това го определя пазарът.

Има критики, че концепцията може да има проблем с конституцията, че става дума за национализация?

Някои използват думата "национализация", но аз твърдя, че това не е нещо ново за нашето законодателство. Първо, в рамките на една година се предвижда широка информационна кампания, за да могат хората да чуят за темата. Следват още пет години, в които хората ще получат дялове от фонда и могат най-малкото да се обадят по телефона, да пратят имейла си и да си остават данните, за да им бъдат изплатени евентуални дивиденти. Ако в рамките на пет години човек не направи и това, тогава се приема, че той наистина няма никакъв интерес или е починал и наследниците му не знаят. При това положение собствеността остава мъртва, която по никакъв начин няма да бъде раздвижена. Българското законодателство в този случай и в момента е предвидило изход, защото ако лицето притежава имот и почине и няма наследници, този имот става собственост на държавата.

Концепцията консултирана ли е с юристи, за да е сигурно, че не противоречи на конституцията?

Да, в работната група към МФ имаше представители на заинтересованите страни, включително на Министерството на правосъдието.

След като проектът е обсъждан със заинтересованите страни, какви са техните притеснения?

Формалният повод за техните притеснения е това, което се коментира в медиите като "национализация", за каквато изобщо не може да се говори. За мен същинските притеснения са свързани с това, че в някои от дружествата делът на "спящите" акции е доста голям, а в момента акционерите, които ги притежават, имат дял, съизмерим с този на "спящите" акции. Тоест, ако тези "спящи" акции получат по-голямо легитимно, единно представителство, те биха могли доста да повлияят върху управлението на дружествата.

Защо чак сега се предлага раздвижване на акции от преди 25 години?

През 2016 г. също повдигнахме въпроса и тогава също имаше различни реакции.

Ще раздвижи ли борсата предлаганата промяна?

Едната цел е хората да си получат парите, които заслужават, а другата цел е да раздвижим пазара, защото 2 млрд. лв. актив при капитализация на борсата около 9 млрд. лв. е почти една четвърт. Ако тези средства започнат да се движат през борсата, ще осигурят така необходимата ни ликвидност на пазара.

mediapool.bg