Кламер БГ - Новини: Политологът Явор Сидеров: В България расте и укрепва фашизмът

Политологът Явор Сидеров: В България расте и укрепва фашизмът

Интервюта

|
Ср, 14 Юни 2023г. 16:18ч.
Политологът Явор Сидеров: В България расте и укрепва фашизмът

Политологът Явор Сидеров: В България расте и укрепва фашизмът

"Пълната еманципация на Бойко Борисов от миналото му е невъзможна, защото много неща вече са известни на достатъчен брой хора. Премахването на Иван Гешев не облекчава изцяло това бреме върху Борисов", коментира в интервю за Mediapool политологът Явор Сидеров. По-нататък той предупреждава, че докато обсъждаме какво прави Пеевски в конституционната комисия, дали на Борисов ще му бъде свален имунитетът и пр., обществените тенденции са изключително тревожни. "Те са в рязко противоречие с разбирането за това как трябва да функционира една парламентарна демократична република. Ние в момента се намираме в предкризисно състояние. На ръба сме".

Има ли полза президентът Радев да държи на поста един уволнен главен прокурор?

Зависи в каква степен Радев иска да бъде въвлечен в политиката. Ако е валидно противопоставянето му с Борисов, може има някакъв резон в това да забави указа, за да може Гешев да накърни врага му през това време. Но има неизвестни. Все все още не е ясно какво би могъл да извади Гешев. Не е ясно защо би го извадил. Не е ясно с кого още си говори Гешев, защото опитът му да се легитимира през Европейския парламент се оказа неуспешен. И за децата ще е ясно, че прекомерното забавяне на указа е действие, което ще има единствено политически цели, защото самият Гешев има политически цели.

Ще последват и обвинения, че президентът хвърля съдебната власт в конституционна криза.

Именно. Доказателственият материал, колкото и да е силен, олеква, когато се вади в такъв контекст. Още повече, че към това ще се добави подозрението, че президентът си организира лична вендета спрямо Борисов. Това ще политизира допълнително ситуацията, а Борисов ще извлече ползи, защото ще каже с основание: "Ами това е политическо преследване. Аз затова няма да си дам имунитета". Честно казано, голяма полза от забавянето на указа няма. Ако бях на мястото ня Радев, бих подписал веднага. Бих разчитал на следващия главен прокурор да подхване това дело и да построи ново обвинение, ако има основание за такова, за да не е толкова оцапано, колкото е сега.

Как си представяте избора на новия главен прокурор, като знаем как беше махнат стария?

Много нелицеприятен въпрос. Не мога да се отърва от усещането, че това е част от продължаващото обсебване на съдебната власт от кланове, които не целят съдебна реформа, а по-скоро разчистване на сметки. Ако назначаването на новия главен прокурор се случи в същата мъгла, в която се случва освобождаването на стария, това няма да е добър знак за бъдещето на реформата. Просто това не може да е изходната точка за провеждане на реформата. Изходната точка трябва да бъде постигането на консенсус в парламента за това кои са наистина важните неща. Имаме нужда от отговор на въпроса дали искаме да го играем този мач отново? Искаме ли през пролуките в конституцията да се овладее напълно съдебната власт, а през нея в политиката на страната, както виждаме, че се случва сега? Или искаме да направим мащабна дълбока реформа, която да не позволява тези неща да се случат?

Има нужда от един много критичен поглед върху правомощията на институцията на президента и дебат за нуждата изобщо да имаме главен прокурор. Трябва ли прокуратурата да бъде изцяло децентрализирана? Имаме ли нужда от инструмента на службното правителство, което позволява на извънпарламентарни сили да овладяват лостовете на властта. Това е твърдата основа на конституционната реформа. Конституцията не може да се пипа с лека ръка. Тя не може да се променя, защото имаме някаква ситуация, а защото имаме дълбоко осъзнат проблем. От това, което виждам, ми се струва, че не сме тръгнали да правим такъв тип дълбока реформа. Може да се окаже, че реформата свършва с махането на Иван Гешев. Да видим.

С Гешев начело на прокуратурата напънът за реформа щеше изглежда още по-нелеп. Нямаше и друг ВСС, който да може да го махне по-красиво, така да се каже.

Наистина Гешев нямаше сам да се свали, а този ВСС нямаше как да направи нещата по-елегантно. Въпросът е, когато нещата вече са се случили, какво следва от тук нататък. Ако сега се забави указът на президента за уволнението на Гешев и в този промеждутък се разгори още по-силно войната срещу Борисов и Кирил Петков, това ще е знак за предстоящото. Тези битки ще имат за цел да повлияят на решимостта на т.нар. конституционно мнозинство. Ако успеят да повлияят, свалянето на Гешев няма да има никакво значение. На негово място ще дойде друг Гешев, може би по-рафиниран, което не е трудно, защото Гешев беше свайващо арогантен. Сега е направена просто първа крачка. Може да е грозна, но е нужна.

Гешев не помогна ли на политическите фактори да проумеят, че няма нужда от прокурор, който едновременно може да бъде протектор и бухалка, а от човек, който гарантира върховенството на закона?

На първо място ние нямаме нужда от главен прокурор. Имаме нужда от още един главен прокурор, който да бъде преходна фигура и да преведе прокуратурата от сегашната йерархична организация от съветски тип до съвременна гъвкава прокуратурата. Целта е всеки редови прокурор да се чувства достатъчно сигурен в свободата си да преследва престъпниците, а не да гледа постоянно нагоре и да се чуди откъде ще дойде следващия удар или следващата поръчка. Нуждаем се от такъв преходен главен прокурор, който ще работи с ясното съзнание, че при успех ще премахне нуждата от поста си. Това ми се вижда много малко вероятно в една силно йерархизирана българска политическа и правна култура, която е повлияна от старите съветски модели. Проблемът е липсата на базисно разбиране за демокрация и справедливост и практикуването им в България.

Може ли уволнението на Гешев да засегне ангажимента на Борисов да подкрепя правителството?

Би могло, но само прие едно условие. Ако Борисов е сигурен, че опасността за него е премахната окончателно. Ако той е абсолютно убеден, че всичко срещу него ще бъде скатано някъде, той би могъл наистина да се върне към стария си политически стил и да започне да води партньорите си за носа. Или да си избере нови партньори. Борисов не може да бъде 100% сигурен в това нещо. Някой някъде ще продължи да държи този хипотетичен доказателствен материал срещу него, което много го плаши. Пълната еманципация на Борисов от миналото му е невъзможна, защото много неща вече са известни на достатъчен брой хора. Премахването на Иван Гешев не облекчава изцяло това бреме върху Борисов.

По-възможно е Борисов да сключи сделка, при която да бъде оставен на мира, но да вземе решение. Или излиза от политиката, или прави политиката, както е обещал, че ще я прави – т.е. пази коалицията с "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ).

С кого може да я сключи тази сделка?

За да бъде закрепена подобна сделка, Борисов трябва да говори и с ПП-ДБ, и с ДПС, и с прокуратурата. Трябва да има разбиране какво президентството мисли по този въпрос, както и партньорите извън грамница. Много разговори трябва да се проведат и затова казвам, че това Борисов не може да получи 100-процентова индулгенция от типа: Ето, че Гешев вече го няма и аз мога да си разигравам пак коня. Това не може да се случи.

Сякаш няма радост от уволнението на Гешев сред привържениците на "Промяната" и "Демокртична България", а това беше водеща мотивации за влизането във властта. Защо няма радост?

Нищо от това, което се случва в момента, не предполага радост за нито един мислещ човек. ПП-ДБ направи нещо, което ще им струва много. Лидерите на ПП-ДБ направиха тази коалиция с ГЕРБ с разбирането, че тя е необходима, за да се направи следващата конструктивна стъпка, а България да излезе от това блато. Тази стъпка ще има сериозна политическа цена и затова няма как да има радост, защото доведе до разцепление в мненията на електората на ПП-ДБ. Голяма част от симпатизантите на тези партии не са съгласни изобщо с формирането на това правителство и намират, че то е в противоречие с всичко, което е правено и говорено до този момент.

Само авторитетът и спокойното говорене на Христо Иванов убеждава тази несъгласна част от активистите, че това е единственият възможен ход в тази ситуацията. Но това няма да остане без политически последствия. Радост би могло да има тогава, когато процесите на съдебната реформа и изчистването на политиката са необратими. Радост може да има, когато всички видят, че връщане назад няма и заявката е за тотална реформа, а не за сключване на отровни сделки срещу реформа на парче. На този етап се вижда само един позитив – премахването на Гешев, но все още не знаем на каква цена и при какви условия се случи това.

В ГЕРБ също няма радост. Изглежда, че Борисов също направи много жертви, за да се стигне до тази ситуация.

ГЕРБ е лидерска партия и съдбата на тази партия е обвързана със съдбата на нейния лидер. Възходът на Борисов беше безспирен, досега. Сега ерозията в подкрепата на ГЕРБ е видима. Тя е особено видима сред актива на ГЕРБ, но аз съм сигурен, че това се знае и от ръководството. Тези, които стоят на първа линия в ГЕРБ, знаят, че ако си замине Борисов, си заминават и те. Или ГЕРБ трябва да бъде трансформирана от лидерска в нелидерска партия, което аз мисля за невъзможно, защото ГЕРБ е Бойко Борисов. Ако не бъде трансформирана, условието ГЕРБ да продължи е Борисов да не влиза в затвора. В това отношение Борисов прилича на Тодор Живков, който след над 30 години властване така и не успя да си намери подходящ наследник.

Ерозията в ГЕРБ идва по две линии. Едната е заради пълното осъзнаване, че ГЕРБ е Борисов. Това се знаеше и преди, но сега се вижда и на практика. Другата линия на ерозията е по-перфидна. По места се осъзнава преди местните избори, че ГЕРБ не е това, което беше. Партията няма да може да връща на своите хора толкова много от местата, откъдето взима. Някои хора започват да си мислят, че ГЕРБ вече не е най-сигурният залог за достъп до власт. ГЕРБ не е в най-добрата си форма. На дълбинно ниво това е една обезпокоена партия. Тя доказа, че е доста издръжлива, че носи на всякакви кризи, но това, което не се е случвало досега, е да бъде премахната централната й фигура. Едно е ясно. Борисов никога няма да бъде повече премиер. Той може да е лидер на партията по подобие на Ахмед Доган и може би това е неговият спасител ход. Борисов да остане като "светия дух" в ГЕРБ, като едно безплътно присъствие, което да ги обединява и успокоява. Да пази 20-те процента като почетен председател по примера на Ахмед Доган. Това е спасителният му ход, ако не му се случат лоши неща.

Виждаме, че Пеевски е взел нещата в ръце. Изживява се като конституционалист.

Какво дири той в конституцията?

Не мога да твърдя със сигурност кой е по-силен в ДПС – Пеевски или Доган. Сигурно е, че Пеевски е много силен, а ДПС е най-устойчивият, професионализиран и най-опитен политически конструкт в България. Това, че Пеевски е в конституционната комисия, не е най-важното нещо. Присъствието му може да се тълкува двуяко. Може да се тълкува като опит за реабилитация, както Борисов се реабилитира през правителството. Може да се тълкува като част от някаква многоходова игра, която цели свалянето на санкциите по "Магнитски". А може да е просто хвърлена ръкавица в лицето на враговете. Проява на доминация. Декларация, че тези, които са опитали да го изхвърят от политическия живот и да го превърнат в нечовек, не просто не са успели, а че той е човекът с достатъчно власт, за да реши сам да участва дейно в промяната на самата сърцевина на българската държава - конституцията. Именно това е ДПС – нещо в сърцевината на българската държава.

Каквото и да означава този акт, сигурното е, че Пеевски разполага с много сериозна власт. Ахмед Доган е създател, вдъхновител и последна инстанция в ДПС. Много голяма част от властта, която ДПС акумулира и която разпределя, се случва през Делян Пеевски. Ето, чуйте как през последните 3-4 дни Пеевски говори повече, отколкото през последните 10 години.

Дали няма да я опраскат тази конституция като през 2016 година?

На човек не му остава нищо друго, освен да бъде реалист. Знаем със сигурност, че тези хора, които системно са преяждали с власт и са корумпирали другите чрез властта си, няма да се превърнат изведнъж в бели лебеди. Ще има много тежка борба.

На фона на това нещо обаче расте и зрее една сила, която е много тревожна и опасна. Това са силите, които се завихрят около "Възраждане". Аз не казвам, че "Възраждане" сама по себе си ще се възползва от тези сили. Проблемът е, че самият феномен е тревожен. Той може да изхвърли на повърхността някоя друга сила, която е по-организирана и по-страшна от "Възраждане".

Това са обществени тенденции, а не задължително политически. В момента тези сили имат някакво изражение през "Възраждане", но това се случва в рамките на парламентарната политика. Те ходят на избори, изборат ги. Обществените тенденции обаче са некотролируеми и могат да доведат до момент, в който парламентарната политика няма да има думата.

Кой ще отнеме думата на парламента?

Говоря за фашизма, който се заражда, укрепва и идва на власт. Докато ние обсъждаме какво прави Пеевски в конституционната комисия, докато се чудим дали на Борисов ще му бъде свален имунитетът, докато се питаме дали президентът ще подпише указа за Гешев, обществените тенденции са изключително тревожни. Те са в рязко противоречие с разбирането за това как трябва да функционира една парламентарна демократична република. Ние в момента се намираме в предкризисно състояние. На ръба сме.

mediapool.bg