Кламер БГ - Новини: Михаил Околийски: Инвестираме в повече профилактика, която да не е проформа

Михаил Околийски: Инвестираме в повече профилактика, която да не е проформа

Интервюта

|
Съб, 02 Дек 2023г. 08:11ч.
Михаил Околийски: Инвестираме в повече профилактика, която да не е проформа

Зам.-министър Михаил Околийски

Заплащането на личните лекари ще е обвързано с това дали изпълняват в цялост предвидените в пакета на Здравната каса профилактични дейности. Това съобщи в интервю за Mediapool зам.-министърът на здравеопазването Михаил Околийски, който е и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). "Всъщност това е голямата цел на изсветляването на всички процеси на различните нива в сферата на медицинското обслужване, за да имаме гарантирани дейности, а не просто проформа", коментира той. Друга новост е възможността пациентите да упражняват индивидуален контрол върху отчетените на тяхно име медицински дейности.

Околийски съобщи, че за първи в бюджета на НЗОК за 2024 г. са заделени около 6 млн. лева за изследването на биомаркери на пациентите с онкологични заболявания в сертифицирани лаборатории. "В ход е създаването на аналитично актюерско звено в НЗОК, което да оценява въздействието на определени медикаменти или медицински интервенции върху хората. По този начин ще се оптимизират както разходите и инвестициите в определени лечения, така и ако някои лечения не са ефективни, те да отпаднат, за да не се разхищава обществения ресурс. А и да се види къде е най-добре да бъде инвестирано", каза още Околийски.

В бюджета на Здравната каса за 2024 г. профилактиката е изведена като приоритет и за извънболнична помощ се предвиждат над 1 млрд. лева. Към какви политики ще бъдат насочени те и какви цели се преследват с тях?

Целта на допълнителното финансиране в сферата на профилактиката и промоцията на здравето е подобряване здравните показатели на българските граждани – както на децата, така и на възрастните. Ако не инвестираме в ранното откриване на заболяванията, ние само ще лекуваме крайната фаза. Това е една сериозна реформа, която е финансирана с над 1.1 млрд. повече в бюджета на НЗОК за 2024 г. спрямо 2023., като най-голямото увеличение на средства е в посока първичната и специализираната извънболнична помощ. Целта е да идентифицираме в максимално ранна фаза новопоявяващите се заболявания, за да можем своевременно да ги лекуваме и да предотвратим както усложнения, така и преждевременната смърт. Искаме да подобрим качеството на оказваната медицинска помощ и същевременно с това да предотвратим влошаването здравния статус на българските граждани.

За целта правим промени в Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, като включваме допълнителни прегледи и медико-диагностични изследвания при определени таргетни групи, които са най-уязвими. Например при мъжете над 60-годишна възраст увеличаваме честотата на изследването за простатно-специфичен антиген (PSA) като това изследване ще е ежегодно вместо веднъж на 2 години. Целта е да се установи в максимално ранна фаза риска от рак на простатата. Дефинираме нова възрастова група – жени над 45 години, която ще получи достъп веднъж годишно до ехографско изследване на щитовидната жлеза, онкопрофилактична цитонамазка, мамография на млечни жлези и др.

Тези богати профилактични пакети имат и елемент на скрининг, тъй като чрез тях ще се опитаме да достигнем до максимално широк кръг от хора и всичко това би било ефикасно, ако достатъчно български граждани разберат за тях и съответно потърсят профилактичния си преглед. Защото въпреки че хората са задължени да провеждат ежегодни профилактични прегледи, едва около една трета от тях го правят. Предвидените глоби под формата на увеличена вноска за здравето към момента не се събират, защото няма ясен законов текст кой да ги събира, а и това не е начинът чрез който да стимулираме здравето на хората.

Предвиждате ли да популяризирате по някакъв начин пакета на НЗОК, тъй като през годините назад това не е правено достатъчно активно. В същото време отделни инициативи на болници за безплатни прегледи се радват на висока посещаемост. Т.е. има търсене от страна на хората, може би проблемът е, че не знаят...

Права сте, когато подобен тип послание е направено с любов към хората и с желание те да разберат, че това касае собственото им здраве и не е с цел постигане на някакви административни показатели, хората търсят тези изследвания. Ние сме водили през годината разговори за една мащабна информационна кампания в партньорство с Българския лекарски съюз. Това не може да намери към момента необходимото внимание от страна на институциите. Най-вероятно ще започнем с таргетирани действия с помощта на хора с висока обществена чуваемост – известни личности и инфлуенсъри, които да споделят със съответната възрастова група и пол колко е важно да се погрижат за здравето си чрез провеждането на изследвания в рамките на годишния профилактичен прегледи.

Надяваме се, когато започне тази кампания да получим и по-голяма подкрепа от страна на Министерството на финансите, което да финансира дейности на МЗ за популяризиране на профилактичния календар. Това се отнася както до имунизационния календар, така и до профилактичните прегледи. Имахме и още една идея за създаването на профилактичен фонд, в който да влиза 1% от акциз от продажбата на вредните тютюневи изделия и алкохола, но това все още не е факт и ще продължим да водим тези преговори. Смятам, че най-важните инвестиции са в профилактиката и промоцията, но те трябва да бъдат много добре финансирани, иначе не работят.

А Здравната каса ще контролира ли как се изпълняват профилактичните прегледи? Т.е. не просто човек да отиде и личният лекар да му премери кръвното, а действително да му даде направления за тези специализирани прегледи и изследвания в пакета, които му се полагат – например за хепатит, за онкопрофилактична цитонамазка, за простатно-специфичен антиген (PSA) и др.

Да, заложили сме около 2.5 млн. профилактични прегледи и имунизации с цел ранно откриване и превенция на заболяванията, като заплащането на личните лекари ще е обвързано с изпълнението на предвидените в пакета дейности. При осъществена профилактика на до 51% от здравноосигурените в листата на общопрактикуващия лекар, цената на профилактичния преглед е 25 лв. Ако съответният лекар постигне между 51 и 60% обхват на пациентите си, цената на прегледа се вдига на 31 лева, а ако постигне над 60% обхват на пациентите си, прегледът става 33 лева. Всички тези средства ще бъдат изплатени само при доказване на състоялите се изследвания, които трябва да бъдат въведени в Националната здравноинформационан система (НЗИС). Всъщност това е голямата цел на изсветляването на всички процеси на различните нива в сферата на медицинско обслужване, за да имаме гарантирани дейности, а не просто проформа, което сме чували, че се е случвало в миналото както за профилактичните прегледи, така и за други дейности в доболничната и болничната помощ. С интегрирането на абсолютно всички процеси в НЗИС това ще бъде гарантирано, като ще бъде следено както от МЗ, така и от НЗОК.

Стана ясно, че от следващата година здравноосигурените ще имат още един стимул да посетят личния си лекар: от него ще могат да получат достъп до нотификации дали са отчетени някакви медицински дейности на тяхно име в пациентското им досие. Има ли яснота вече от кога ще е достъпна тази услуга?

Доколкото знам тя е технологично достъпна вече. Едната възможност за достъп до системата е с квалифициран електронен подпис. И другата възможност е синхронизация на системата от страна на общопрактикуващия лекар със смартфона или друго устройство на потребителя, за което не е необходим електронен подпис. С тази функционалност човек може както да достъпва информация за всеки един елемент от здравното си обслужване, така и да получава в реално време съобщения за това дали с неговия профил се случва нещо в момента: дали е бил хоспитализиран или изпратен за изследвания. Целта е допълнителен индивидуален контрол от страна на пациентите и ако отчетените дейности не отговарят на действителността и някой манипулира техните права, те да сигнализират на контролните органи – ИАМН, МЗ, НЗОК, за да се предприемат мерки спрямо нарушителите.

Т.е. какво трябва да направят хората – да отидат при личния си лекар и да поискат да получават такива нотификации?

Трябва да свалят приложението "е-Здраве", което е безплатно и след това да поискат от личния лекар да им даде достъп до тази функционалност.

Освен че се увеличават прегледите в пакета на НЗОК, ще има ли някаква промяна в цените им, тъй като сега много лекари-специалисти отказват да работят с касата и хората трудно намират къде да осъществят профилактиката от пакета й?

Осигурено е достатъчно финансиране за повишаване на цените и на общите, и на високоспециализираните медицински дейности, като това предстои да се детайлизира в преговорите с Българския лекарски съюз при приемането на Националния рамков договор и финалната версия на Закона за бюджета на НЗОК.

Целта ни е да извадим тези високоспециализирани дейности от болничната помощ и по този начин да намалим излишните хоспитализации и те да се случват в амбулаторни условия. Човек да не трябва да бъде хоспитализиран и да се харчи излишен ресурс за легло, болничен престой и консумативи.

За първи път се предвижда изследване на биомаркери на пациенти с онкологични заболявания в сертифицирани лаборатории. Моля да разясните идеята и с какъв бюджет е подплатена тя?

Това е едно от най-смислените решения, които се взеха и се радвам, че въпросът беше повдигнат от пациентски организации и намери решение в Надзорния съвет на НЗОК и самия бюджет. В момента са заделени около 6 млн. лева за изследването на биомаркери на пациентите с онкологични заболявания в сертифицирани лаборатории. Това ще стане при определени условия, които трябва да се изпълнят и затова не е фиксирана определена сума и не са изведени на отделен ред в бюджета. Тепърва ще се направят точни разчети, за да се види колко и какви изследвания са необходими, за да се изчисли финансирането. Това ще се случи съвместно с Българския лекарски съюз. Точният списък с биомаркерите и диагнозите, за които те са необходими ще се дефинират и ще се види колко биомаркери се изследват по определената диагноза, така че да може да се таргетира максимално прецизно съответното лечение и да не се губи ресурс за неефективно лечение от една страна и от друга – да се гарантира най-доброто повлияване заболяването на конкретния човек.

Има и още един аспект: трябва да се идентифицират в България лаборатории, които се сертифицирани по европейските критерии, които са в състояние да извършват тази дейност и НЗОК да сключи договор с тях. Досега практиката беше или пациентите да плащат от джоба си, което е много често скъпо и непосилно за тях. Или самите фармацевтични фирми да финансират изследването на биомаркери, но е близо до ума, че при фирмите може да има някакъв конфликт на интереси. С едно независимо заплащане от страна на НЗОК, този риск се изключва.

За този вид специфичен контрол помолихме управителя на НЗОК да създаде едно аналитично звено с актюери, които да взимат дейно участие в математически модели за прогнозиране въздействието на определени медикаменти или медицински интервенции върху хората. И по този начин да се оптимизират както разходите и инвестициите в определени лечения, така и ако някои лечения не са ефективни, те да отпаднат, за да не се разхищава обществения ресурс. А и да се види къде е най-добре да бъде инвестирано.

А ще се реализира ли тази идея за актюерския екип в НЗОК?

Тя е в ход и вече тече процедура по набиране на кадри, които имат интерес да работят тази работа. Защото е трудно да се намерят високообразовани специалисти, тъй като заплатите в НЗОК не са сред най-високите, но се надяваме, че ще се намерят.

В бюджета на МЗ има ли заложени нови политики за превенция и промоция на здравето?

Да, има доста нови неща. Благодарение на доброто сътрудничество с Министерството на финансите има разработени две нови национални програми. Първата е за неонатална диагностика на специфични рискове по време на бременността, по която ще се изследва за тежки имунни дефицити, спинална мускулна атрофия и муковисцидоза. Втората програма е насочена към изследване на жени, които не са в сегашните таргетни групи за риск от рак на маточната шийка.

Паралелно ще продължи и работата по другите програми за вирусните хепатити, туберкулоза, ХИВ и HPV.

МЗ продължава да финансира по Наредба 26 проследяване на бременността на неосигурените жени. Ако до миналата година възможните консултации за тях бяха 2 на брой, сега са 4 и това повишава възможността за здравословна бременност и ранно откриване на потенциален проблем.

На какъв етап е идеята психиатричната помощ в болниците да се финансира от НЗОК като се създадат клинични пътеки?

Има работна група за създаването на две клинични пътеки до момента: за тревожни разстройства и депресивни разстройства. По този начин се надяваме психиатрията най-накрая да излезе от ъгъла и да е като всички други клинични специалности: да има прозрачност на действията, да се осигури качеството на услугата. Защото имаше много дълги дебати дали да има клинични пътеки за психиатрия. Психиатрията е изкуство – да, има нужда от повече емпатия и добра връзка между специалиста и пациента, но всеки един психиатър трябва да следва правилата за добра практика и чрез клиничната пътека очакваме това да бъде осигурено.

Това е част от общите ни усилия да изведем цялото психиатрично лечение от задния двор на медицината, защото към момента то все още се случва в психиатрични болници в отдалечени райони. По Плана за възстановяване и устойчивост има доста средства, с които ние ще направим инфраструктурни подобрения. Ще преместим част от болниците в големите градове, така че пациентите да не са изолирани и да продължат да са в общността. Предвижда се също в съвместна работа с МТСП намиране на най-доброто обслужване на психиатрично болни, които са хоспитализирани по приютна функция, защото нямат къде другаде да живеят. Другата насока на работа е да се създадат още центрове за психосоциална рехабилитация в общността. По тази линия също сме в разговори за допълнително финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост.

mediapool.bg