Има ли една разумна причина Фандъкова да купи къщата на Яворов?

От два дни Столичната община опитва да впечатли софиянци с грижовно отношение към културно-историческото наследство на града. Кметът Йорданка Фандъкова обяви в неделя офанзива за закупуване на къщата – музей на Пейо Яворов, която е обявена за публична продан от частен съдебен изпълнител (ЧСИ).

"Къщата на Яворов е част от културно-историческото наследство на София и ценен архитектурен паметник. След новината от вчера (събота-б.р.), че тя е обявена за продажба от ЧСИ, разговарях с министър-председателя Бойко Борисов и министъра на културата Боил Банов затова общината или държавата да я придобият. Къщата на Яворов трябва да бъде отворена свободно за граждани и пълноценно да изпълнява функцията на музей на един от най-великите български поети. Нашата задача е тя да бъде съхранена като архитектурен паметник, заедно с всички изключително ценни сбирки от ръкописи, книги и вещи на поета Пейо Яворов", обяви Фандъкова във Фейсбук.

Търгът за къщата на Яворов е обявен с начална цена 1.6 милиона лева. Това ще е сериозна инвестиция от страна на общината, която с подобна сума би могла да построи детска градина или да оправи тротоарите в цял квартал. По-големият проблем е, че с покупката инвестицията не приключва. Сградата е в лошо конструктивно състояние и трябва да се изсипят още много пари, за да стане годна за ползване.

Каква е практиката на Столична община до момента?

Каква е причината Фандъкова да се активизира да спасява домът на Яворов? Логично е да се потърси отговор в утвърдената досега практика на Столичната община с "опазването" на културно-историческото наследство. Например, голямата минерална баня в Банкя е собственост на Столичната община. Тя спира да работи преди повече от 15 години и оттогава насам се руши. Редно е да се отбележи, че банята е не по-малко забележителен обект от къщата на Яворов. Около нея е оформена цялата архитектурна среда в курортното градче. Тя е и сред най-красивите стари постройки в страната.

Опитите на общината да даде банята на концесия започват през 2013 година. Четири години по-късно кметът на Банкя Рангел Марков (ГЕРБ) подписа договора с "Консорциум Банкя 2020" ДЗЗД за реставрация и социализация на историческия обект. През декември 2017 година бе обявено, че банята ще отвори врати най-късно до две години. Ремонтът би струвал 8 милиона лева, които трябва да се платят от инвеститора. Срещу това фирмата ще получи земя наблизо, за да строи СПА хотел.

Година по-късно банята продължава да тъне в разруха, защото ремонтът не е започнал. От отговора на районното кметство в Банкя до Mediapool става ясно, че все още тече процедурата по одобряване на инвестиционния проект. Не е ясно кога процедурата ще приключи и дали инвеститорът няма да се откаже междувременно.

Сградите на минералните бани в Овча купел и Горна баня също са сред красивите паметници на културата и са определящи за облика на София. Те са собственост на държавата, но имаше планове да бъдат прехвърли на Столичната община. Двете сгради се рушат от близо 30 години, въпреки че са забележителни обекти с инвестиционен потенциал. През 2016 г. Столичната община обяви, че двете минерални бани ще бъдат възстановени като "центрове за върхови постижения".

Идеята е банята в Овча купел да се превърне в център за изследване на лечебните свойства на водата, а тази в Горна баня – център по музеология. Доколко става дума за върхови постижения е спорен въпрос, но двете сгради трябваше да бъдат възстановени с европейско финансиране – около 43 милиона лева. Двигател на проектите е СУ "Св. Климент Охридски". Две години по-късно (на 1 октомври 2018 г.) е обявена единствено обществена поръчка за "изготвяне на предпроектни проучвания и съставяне на задания" за инвестициите. Баните продължават да се рушат, неясно докога.

Снимка: Здравко Йончев

Един от най-големите "успехи" на Столичната община досега е, че за 28 години успя да пусне в употреба на половината от сградата на Централната софийска баня, където настанен Музеят на София. Другата половина остава неизползваема.

Комисии по руините

Между двореца Врана и Казичене има една почти заличена сграда – Царската спирка. От нея с теснолинейка българските царе са стигали директно до двореца във Врана. През тази малка сграда са минали повечето от европейските владетели до средата на миналия век. Царската спирка и до днес впечатлява с малкото останали по фасада детайли, които са устояли на времето. Тази руина е държавна собственост, но какво се случва с нея?

Царската спирка е обявена за паметник на културата през 2009 г. по искане на кмета на Казичане, който вижда риск гарата да бъде съборена. Още тогава комисия установява, че тя е в много лошо състояние. Вместо незабавна реставрация, държавата и общината продължават да плаща на чиновници, които само установяват един и същи очевиден факт чрез съставяне на комисии – сградата е пред рухване. Това става ясно от отговора на район "Панчарево" до Mediapool по темата.

В район Панчарево има постоянно действаща комисия, която уведомява централното кметство на София за проблема. От "Московска" 33 на свой ред уведомяват Министерството на културата, което също прави комисия. Резултатът са издадени предписания за укрепване и реставрация, които и досега не са изпълнени. Не е ясно кое министерство носи отговорност.

Докато нещо се направи, има реален риск гарата да се самосрути. Подобно е положението, но в много по-голям мащаб, с Царските конюшни в самия център на София, които пламнаха в началото на тази година.

Всеки софиянец знае за красивата голяма къща на бул. "Патриарх Евтимий", точно на гърба на кино "Одеон". Сега тя е обградена от тенекии и предпазни мрежи, защото всеки един миг може да рухне. Това е домът на българския министър-председател от периода 1911-1913 г. Иван Гешов, който е превърнат в бунище. Дълги години къщата е собственост на скандалното общинско дружество "Софийски имоти". През 2001 година "Софийски имоти" апортира къщата и още шест магазина в капитала на дружеството "Артемида БСИ" и губи контрол върху нея. Мажоритарният дял се държи от фирмата "Бексим".

Досега общината се е опитала четири пъти да глоби дружеството, в което сама има акции, заради рухващата къща. През август миналата година бе съобщено, че предстои къщата да бъде възстановена като бъде вписана в по-голяма офис сграда. Повече от година по-късно тя продължава да се руши.

Бихте ли дали пари на безхаберник

Ако един и същи майстор ви излъже два пъти за ремонт на жилището ви, вие ще му дадете ли пари трети път? Столичната община не е показала с нищо, че полага устойчива грижа за културно-историческо наследство, т.е. столичани не могат да й имат доверие. На държавно ниво положението е същото. Диалогът между местната и централна власт е регресирал до състояние на абсолютен хаос, показа излязло наскоро разследване на Mediapool по темата.

При това положение идеята на Йорданка Фандъкова да изсипе няколко милиона в къщата на Яворов изглежда като скъп пиар ход, платен с парите на столичани. Не че домът на един от най-известните български творци не трябва да бъде спасен, но можем ли да имаме доверие, че това ще се случи. Още повече, че законът дава гаранции, че къщата на Яворов може да бъде запазена и в частни ръце. Единственото, което трябва да се случи, е властите е да потърсят консенсус със собствениците и координирано да наложат правилата.

mediapool.bg