Икономиката е в растеж: трябват реформи и намаление на дефицита сега

В следващите няколко седмици ще търсим – и, да се надяваме, ще получим – отговор на два въпроса. Първият, с който ни будят и приспиват медийните студия и дискусиите в социалните мрежи е дали правителството може да управлява без явно мнозинство в народното събрание, а непосредственият тест изглежда е внесената актуализация на бюджета. Вторият, който привлича по-скромен интерес, е дали настоящата коалиция има воля да задейства поне някакви структурни реформи, които са предпоставка за инвестиции, растеж и ефективен публичен сектор и заедно с това да върне държавните финанси към нисък бюджетен дефицит.

Без претенции за изчерпателност трябва да припомним поне два случая, в които бюджет се внася за разглеждане в средата на политическа криза. Още е пресен споменът от лятната актуализация, предложена и гласувана през септември 2021 г. буквално дни преди разпускане на парламента. Няколко години по-рано пък оставката на вторият кабинет на Борисов постави отиващото си народно събрание пред избор да приеме или отхвърли предложения пакет бюджетни закони за 2017 г. в рамките на редовната бюджетна процедура. Ако в подобни ситуации са били възможни конфигурации за събиране на нужния брой гласове, най-вероятно ще са възможни и сега.

Важният тест обаче е друг – именно защото не се съмняваме, че народните представители твърде вероятно ще подкрепят (за пореден път) вдигане на пенсиите, независимо от отношението си към премиера или финансовия министър. От гледище на интересите на данъкоплатците – предприемачи, инвеститори, спестители, потребители, работещи и каквато друга роля разгледате – това управление и съставящите го формации дължат реформи, по-ефективни публични системи и дисциплинирана и благоразумна фискална политика. И е важно да се разбере, че първото и второто са важно условие за третото – няма как да имаме стабилни финанси без дефицит и с нисък дълг, ако имаме нисък икономически растеж, слаба производителност, лоша бизнес среда и неефективно харчене в администрацията, полицията, съдебната система, образованието, здравеопазването.

Затова е важно да не приемаме извиненията за изненади, кризи, война, цената на петрола и житото и какво ли още не. Правителството стартира с обещание до средата на годината да предложи структурни реформи в публичния сектор и това да е основание за допълнително финансиране. Така и трябва да бъде – затова всякакви искания за увеличение на разходите трябва да се отхвърлят, ако в съответната система не е предложен план за мерки, които да доведат до по-добро управление. Проблемите са различни и решенията са различни – някъде трябва машини да заменят хора на гишета и ръчна обработка, някъде междурегистрова свързаност може да премахне цели процеси и дейности, някъде либерализация и оттегляне на държавата може да спести нужда от контролни функции, и така нататък. В други сфери – например образованието – е важно да се финансират целенасочено реформи, които насърчават по-високо качество и по-пълен обхват и достъп. В здравеопазването пък трябва да се променят стимулите за свхръхпотребление на скъпи услуги за сметка на превенция и достъп до ранна диагностика. И така нататък – всичко това очаквахме и все още очакваме от това управление. Бюджетното измерение е ясно – увеличаване на финансирането, включително за вдигане на заплатите, и особено за текущата издръжка само срещу промени в системите.

Извън аргумента за по-ефективно харчене на парите на данъкоплатците правителството се е ангажирало с редица други структурни реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост. Те са насочени към по-добра бизнес среда, по-ефективна социална защита, развитие на човешкия капитал, по-конкурентна бизнес среда и още много фактори за дългосрочен икономически растеж. Но непосредственото измерение е, че извършването им – и затова има конкретни измерители и срокове – са условие за получаване на плащането тази есен. И така, ЕС вече е поставил политическата класа в България в режим на „пари срещу реформи“ – и много от обещаните промени трябва да се финализират до края на юни. Това ще е още един тест с реални последици; а съвсем отделен въпрос е, че темпото на извършване на голяма част от заложените реформи може да се съкрати, както вече писахме.

Но всичко това може да се разтегля и интерпретира до безкрайност, докато суровата реалност на фактите не се материализира в едно число: размер на бюджетния дефицит. Към момента има всички причини да смятаме, че едновременно възможно и правилно да се постигне значително свиване на дефицита за 2022 г. спрямо 2021 г. и като минимум – под прага от 3 процента от БВП. Впрочем, ако управлението, както и всяка от политическите формации са сериозни в подкрепата си за присъединяване на България към еврозоната, това трябва да е осъзната обща цел.

Какво да се прави? На първо време, могат да се преосмислят мерки с висок популистки заряд, но съмнителен социален или антиинфлационен ефект. За кой ли път трябва да се припомня, че нулева ставка на ДДС за хляба няма да намали цената, а дори да намали – ще спести по 2 лева на човек за месец, което едва ли решава истински проблеми на хора в затруднение. В сходна категория трябва да сложим и подаръка от 25 стотинки на всеки за гориво, както и стотинката акциз от газа. Различни програми за субсидии на бизнеса също трябва да се спрат веднага. Пандемията свърши и не може да се използва за извинение, а реалностите на енергийния пазар в Европа трябва постепенно да се приемат и да се търсят други решения извън сегашните директни компенсации за всички. Още повече, няма никакво оправдание индустрии, които се възползват от повишено търсене при това - на по-високи цени – на собствената си продукция да получават субсидия за електроенергия. Вместо това, инвестициите и развитието на човешкия капитал могат да се насърчат например с нулев данък за реинвестираната печалба и сваляне на осигурителната тежест, ако се стремим към дългосрочно подобряване на предпоставките за растеж.

Но извън разчетите за отделни програми и мерки нека е ясно, че в период на възстановяване и растеж трябва да има бюджетна консолидация. Казано иначе, извиненията от 2020 г. и дори 2021 г. с Covid пандемията вече не са валидни изобщо и бюджетният дефицит отново трябва да тръгне надолу. Да повторим: България трябва да има благоразумна политика с балансиран бюджет – като при кризи и външни шокове може да има временен дефицит, а в период на висок растеж трябва да има излишък.

Последните икономически данни потвърждават, че възстановяването от пандемията е приключило и България е в нов цикъл на растеж. Да, войната в Украйна е неблагоприятен фактор за европейската икономика като цяло – но ефектът засега е относително ограничен, както се вижда от прогнозата на ЕЦБ отпреди дни. Да, растежът ще е по-нисък – 2.8% реален ръст на БВП за 2022 г. - отколкото очакваха всички през есента, но това е далеч от рецесия. По отношение на енергийните цени пикът беше отчетен в средата на март, а след това пазарите постепенно се успокоиха. След първи колебания през март, износът на Германия отчете силен ръст от над 4% през април; всъщност, проблемите пред германската, а и чешката и словашката икономика са основно в нарушените вериги на доставки за автомобилното производство и постепенно се разрешават.

Както се вижда, българският бизнес всъщност се справя доста добре в новата конюнктура. Вече коментирахме историческия рекорд в износа за март – а ръстът в стойността от 40% за година е резултат наполовина от по-високи цени, но и от увеличение на обемите. Индексът на промишленото производство през април отчита ръст на годишна основа от 16,9% в реално изражение, в преработващата индустрия дори е 17,8%. Българската индустрия изглежда добре позиционирана в производствата с най-висок инфлационен шок – от електроенергия през селскостопански суровини. За военните заводи вероятно е нужен специален анализ. В други отрасли пък – металургията и химическата промишленост например – действително има по-високи разходи, но пък и продажните цени в резултат на високото глобално търсене значително са нараснали. Изобщо, последните месеци отчитат исторически най-високи стойности на индекса на индустриално производство в реално изражение. В туризма се отчита повече от удвояване на нощувките в сравнение с април на 2021 г. Европа още изпитва структурен дефицит, което отваря бизнес за българските превозвачи. Дори не коментираме устойчивия успех на ИТ сектор, който успя в кризата да добави над 10 хиляди заети. Всички индикации сочат растяща икономика, висока заетост и увеличаващи се печалби и доходи.

България влоши публичните си финанси заради пандемията от Covid-19 – вероятно неизбежно, но ефектите от кризата вече отминаха и обръщането на посоката не може да бъде повече отлагано. Евростат потвърди възстановяването, след като през първото тримесечие на 2022 г. БВП на ЕС е вече с 1,7% над предкризисната 2019 г. Макар да не е сред отличниците по растеж, БВП в България е с 2,4% по-висок от иначе рекордната 2019 г. Време е да затворим разговора за преодоляната криза, да се фокусираме върху политики за растежа и да вкараме бюджетния дефицит отчетливо под 3% от БВП през 2022 г. – поне!

Връщайки се към политиката – какво ще стане, ако няма мнозинство зад актуализацията? Поне три неща, които можем да оценим позитивно. Първо, общото ниво на публичните разходи няма да се увеличи, правителството ще е принудено да харчи за нови мерки чрез икономии в други пера и така ще бъде стимулирано да ускори реформите. Второ, няма да се приемат някои (най-малкото) спорни промени в данъчното законодателство. Трето, правителството ще трябва да подкрепя пенсионерите според нуждите и като цяло ще има натиск за подобряване насочеността на социалната подкрепа. Общият ефект ще е натиск за повече ефективност и бюджетна дисциплина.

Текстът е публикуван в сайта на Института за пазарна икономика.

mediapool.bg