И според "Галъп" Цачева може да загуби балотажа и от Радев, и от Каракачанов

Кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева може да загуби на балотажа не само от кандидата на БСП Румен Радев, но и от Красимир Каракачанов, издигнат от обединените патриоти. Такъв "хипотетичен вариант", а не прогноза за изхода от вота дава социологическата агенция "Галъп" в най-новото си проучване, оповестено в четвъртък, три дни преди първия тур на изборите. Подобна картина очерта наскоро и агенция "Маркет линкс".

Според "Галъп" Цачева ще е водач в първия тур на 6 ноември.

Сред онези, за които може да се очаква да гласуват на президентските избори, картината към този момент е следната:

Цецка Цачева 27.2%

Румен Радев 23.1%

Красимир Каракачанов 11.5%

Веселин Марешки 7.6%

Пламен Орешарски 7.3%

Трайчо Трайков 5.1%

Ивайло Калфин 4.9%

Татяна Дончева 2.7%

Други 4.9%

Не подкрепям никого 5.7%

Близките дистанции между някои кандидати предполагат възможни размествания в сткруктурата. Ситуацията е изключително динамична, отбелязва агенцията.

На база декларирана готовност за участие на изборите, може да се очаква активност от около 55% според списъците. Това обаче може да се промени, предвид внушението, че гласуването е задължително, уточняват от "Галъп".

По всяка вероятност, изборите ще се решат на втори тур. Най-вероятно на него ще са Цецка Цачева и Румен Радев. От днешна гледна точка съотношението между тях на балотажа е 53% на 47% в полза на Радев. При евентуален балотаж

Каракачанов – Цачева се очертава минимална преднина на Каракачанов от 51 на 49%.

Това обаче са само и единствено хипотетични варианти на база заявени нагласи, които няма как да отчетат психологическата ситуация след първия тур, апелите на различни партийни лидери, поведението на различните електорати, както и влиянието на опцията "Не подкрепям никого“, която също ще фигурира на втори тур.

От днешна дата обаче би било неприемливо да се правят по-детайлни калкулации, посочват от "Галъп". И уточняват, че данните няма как да имат ролята на прогноза.

Референдумът – съкрушително "да" и на трите въпроса

Същото важи и за референдума, където трудно може да се уловят евентуалните заръки на всяка една отделна партия към избирателите й - дали и как да гласуват на него. Заявената обща активност на референдума към момента доближава 45% спрямо списъците, но в референдумите до този момент реалната активност остава под заявената. Не е изключено да се премине прагът на задължителност, но е достатъчно онези, които се канят да гласуват с "не“ или електоратите на различни партии, да не участват в референдума, за да остане той под прага за задължителност.

Към края на октомври и началото на ноември онези, които се очаква да гласуват на референдума, декларират, че биха гласували – най-общо така - така: "Подкрепяте ли народните представители да с избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?": 82% биха гласували с "да“, 15% - с "не“, а 3% не биха отговорили.

"Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?" : 58% биха отговорили с "да“, 37% - с "не“, а 5% не биха отговорили.

"Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?": 87% биха отговорили с "да“ на 11% с "не“, а 2% не биха отговорили.

Данните са на база национално представително изследване, чрез преки интервюта, сред 820 пълнолетни респонденти в цялата страна в периода 24 – 31 октомври. Изследването е финансирано, възложено и проведено от „Галъп интернешънъл“. Ползвани са открити и закрити въпроси. Максималното стандартно отклонение при 50%-ови дялове е ±3,5%.

Агенцията посочва, че данните са на база национално представително изследване чрез преки интервюта сред 820 пълнолетни респонденти в цялата страна в периода 24 – 31 октомври. Изследването е финансирано, възложено и проведено от "Галъп интернешънъл болкан“.

mediapool.bg