Съюз ГЕРБ-ДПС-БСП отхвърли избирателния район "Чужбина"

Депутатите от ГЕРБ гласуваха в четвъртък срещу внесения от самите тях текст за създаване на отделен избирателен район "Чужбина" и подкрепиха обратното предложение на ДПС и БСП. Така трите партии, подкрепени от Патриотичния фронт, АБВ, "Атака" и БДЦ, единно отхвърлиха една от много малкото смислени поправки в Изборния кодекс, приети два дни по-рано от парламентарната правна комисия.

С отхвърлянето на този текст българите в чужбина ще останат лишени от правото, което имат избирателите на българска територия – да гласуват не само за партийна листа, но и преференциално за някой от включените в нея кандидати. Освен това се запазват и всички условия за повторение на многократно предизвикалата бурни протести по места практика – няколкостотин гласа да се оказват достатъчни за спечелване на депутатски мандат, заради разпределянето на гласовете от чужбина в съществуващите избирателни райони в страната.

Преди това с гласовете на депутатите от ГЕРБ, Патриотичния фронт и АБВ Народното събрание направи участието в избори "задължително" за избирателите. То ще се извършва лично и ще представлява изпълнение на "гражданския дълг". Обсъждането само на този, първи параграф от промените в Изборния кодекс продължи почти два часа и половина.

Защитниците на това решение го определиха като крачка срещу купения и корпоративния вот, а противниците му предупредиха, че превръщането на конституционното "право" в "задължение" лесно ще бъде оборено пред Конституционния съд, който ще го отмени. В размяната на аргументи бе вкаран и текст от фейлетона "Избирателен закон" на Алеко Констатинов.

Преди половин година настоящият парламент отказа да подложи задължителното гласуване на референдум, въпреки че той бе сред трите въпроса, предложени от президента. Сега депутатите гласуваха обратното, с което пък изпревариха предложения от "Шоуто на Слави" референдум, съдържащ и този въпрос.

За сметка на това с друга поправка в Изборния кодекс предрешиха провеждането на този референдум в разгара на летните почивки през юли или август, а не на есен заедно с президентските избори. За целта те (пак по предложение на ДПС и БСП, подкрепено от ГЕРБ) се отметнаха от друго, прието преди година от самите тях, правило – провеждането на референдуми да става заедно с избори, когато такава възможност съществува.

Отстъплението на ГЕРБ от първоначалните й позиции по някои от текстовете в Изборния кодекс бе окачествено от Реформаторския блок като подмяна на обещания от предизборната кампания и разминаване на подписаната от двете формации програмна декларация. Този път в недоволството от поведението на ГЕРБ се обединиха различните крила в Реформаторския блок. Те дори споменаха за възможността блокът да не участва изобщо в обсъжданията по Изборния кодекс по-нататък.

За петък и евентуално за следващата седмица останаха важни текстове, като санкциите за неизпълнилите задължението си да гласуват избиратели, електронното гласуване, забраната за публикуване на социологически проучвания по време на цялата предизборна кампания и на местните коалиции, намаляването на времетраенето на предизборната кампания и други.

Без район "Чужбина"

Със 137 гласа от ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичния фронт, АБВ, "Атака" и БДЦ (при 18 "против" от Реформаторския блок и двама независими и двама "въздържали се" - един от Реформаторския блок и един от ГЕРБ) пленарната зала отхвърли внесеното от по-рано от ГЕРБ и РБ и одобрено от парламентарната правна комисия предложение за създаване на район "Чужбина" и прие обратното предложение, оформено в сходни текстове от ДПС и БСП.

Първоначалното предложение предвиждаше от избирателен район "Чужбина" да могат да бъдат избирани до 4 депутати, като Централната избирателна комисия (ЦИК) определя броя мандати според избирателната активност на българите зад граница. За целта се предвиждаше и премахването на минимума от четирима народни представители, избирани от един район.

С отхвърлянето на предложението се запазва сегашното положение, при което избирателите зад граница не могат да гласуват преференциално за кандидат-депутат и гласовете им се разпределят в страната.

Защо не дадем възможност на нашите сънародници в чужбина да имат техни народни представители, избрани от тях, противопостави се на решението Мартин Димитров от РБ.

Защо ДПС се изплаши от район "чужбина", след като на миналите парламентарни избори бяха първа политическа сила именно зад граница, присъедини се и колегата му Настимир Ананиев.

Дебатите "за" и "против" задължителното гласуване

За задължителното гласуване бяха 109 народни представители, против - 74, въздържаха се 10.

"За" гласуваха 72-ма депутати от ГЕРБ, 2-ма от Реформаторския блок, 18 от Патриотичния фронт, 7 от БДЦ, 2-ма от "Атака", 10 от АБВ, "против" - 1 от ГЕРБ, 25 от БСП, 27 от ДПС, 13 от Реформаторския блок, 3 от БДЦ и 5-ма независими и "въздържал се" - 5 от Реформаторския блок, 2 от БДЦ, 2 от "Атака" и 1 независим.

След почивката от парламентарната трибуна гласувалият против депутат от ГЕРБ Иван Вълков се поправи, като поиска гласът му да бъде приет "за" предложението.

По време на дебатите Янаки Стоилов /БСП/ посочи, че за първи път след приемането и влизането в сила на Конституцията се променя принципът, че изборът на гражданите е тяхно право и се превръща в задължение. Според него парламентът се поставя над българските граждани, а това е недопустимо. Ние сме срещу това НС да превръща правото на избор в задължение за българските граждани. Готови сме да поставим този въпрос пред българските граждани, ако мнозинството от тях смятат, че трябва да се самозадължат и да участват в изборите каквито и да са те, ние ще се съгласим с тази воля, допълни Стоилов.

Четин Казак /ДПС/ посочи, че това предложение е недопустимо и противоконституционно. Преобразуването на едно от основните конституционни права в задължение не може да се осъществи с обикновен закон, с кодекс или с промяна в Конституцията от Обикновено народно събрание, а само от Велико Народно събрание, отбеляза той. Да си играем в трансформирането на право в задължение е недопустимо и ще бъде отменено от КС, независимо как го формулирате, каза Четин Казак. Според него този текст ще бъде отменен от КС веднага и без никакви колебания. Насила не можеш да накараш хората да те заобичат или да гласуват за теб, допълни той.

Според Найден Зеленогорски /РБ/ болната ни демокрация не може да бъде излекувана с чудодейно хапче като задължителното гласуване. Правото на избор на практика е свобода. Може ли да има свобода, когато ми налагате задължителен избор, попита той и допълни, че за него гласуването е осъзнат избор. Ще създадем един Франкенщайн, от когото после трудно ще можем да се отървем, каза Зеленогорски. Той допълни, че лечението на тази болест е активната регистрация.

"Занимаваме се с това, по насилствен законодателен път да задължим българските граждани да запълнят огромната пропаст между нас и тях, която сами сме изкопали. Пропаст, която е наш грях, да бъде запълнена чрез вменяване на задължения другиму да се яви до изборните урни и да гласува за някой от нас. Не мога да приема да се държим като стара мома, която си търси млади избиратели с пари и по насилствен път", заяви лидерът на ДСБ Радан Кънев.

Валери Симеонов /ПФ/ отбеляза, че демокрацията ни е в тежка криза и народът не се представлява нормално, справедливо и демократично във всички нива на институциите, които подлежат на избори. Симеонов определи задължителното гласуване не като панацея, а като първа крачка в справянето с ретроградни явления като купения и корпоративния вот.

"Избирателният закон" на Алеко Константинов

"Стана лоша практика в парламента да се внасят текстове, които имат камуфлажен характер", заяви депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов. Той обвърза въпроса с гласуваното от правната комисия в НС предложение в бюлетината да се включи опцията "Не подкрепям никого", която избирателите да могат да отбележат, като тези гласове да се приемат за действителни. Това на практика ще доведе до повишаване на необходимия брой гласове за преминаване на 4-процентната бариера пред влизането в парламента, което ще даде очевидно предимство на големите партии за сметка на малките.

"Три дена преди избора, както и в самия ден на избора, почва се морално влияние върху избирателите и арестуванието на разсуждающите. Ако избирателите са заети с отбивание на пътна повинност, полицията се грижи да пусне вместо тях бюлетините в урните", пише преди повече от 120 години във фейлетона си Алеко Константинов. За да покаже абсурдността на предложеното в днешния проектозакон, Гроздан Караджов подаде писмено предложението си за въвеждането на чл. 5 от "Избирателния закон" на Алеко Константинов от 1890 година.

"Това нещо да се брои за действителен глас и на практика да даде на най-първите партии. Какво правите всъщност? Карате избирателите да отидат до урните да гласуват, понеже ги задължавате, и казвате на избирателя, че може да се изхитри и да не иска да гласува за нас и ние ще те надхитрим, не само да ти зачетем гласа, а дори да отиде за най-първите ... Алеко ги е описал тия хубавци като вас, дето ги внасят тези текстове", каза депутатът.

Естествено, предложението му за текста на Алеко Константинов не бе прието. Отхвърлено беше и предложението на ДПС след текста "гласуването е задължително, извършва се лично и представлява изпълнение на гражданския си дълг" да се добави: "като се гарантира правото на всеки български гражданин да гласува."

Мнозинството в залата прие, че избирател, който не е гласувал без уважителна причина, се санкционира по реда, предвиден в чл. 242А. Санкции обаче в четвъртък не бяха гласувани.

"Абсолютни парадокси в държавата на абсурдите"

"109 "за" задължителното гласуване, т. е. по-малко от половината депутати. Значи 40-50 души не са участвали в гласуването за задължителното гласуване... А можеше поне за задължителното гласуване на всички български граждани да гласуват задължително всички български народни представители!" - коментира във "Фейсбук" Николай Слатински.

"Абсолютни парадокси в държавата на абсурдите - в парламент на страна-членка на ЕС се приема избирателен закон, който съдържа елементи на севернокорейски тоталитаризъм, кагебистки посегателства срещу гражданското общество и безпардонно изнасилване на демокрацията (това не са крайни думи, запознах се с всичко, което властта готви на България с изборното законодателство и съм сигурен, че Конституционният съд ще отреже тези безумни, стражарско-милиционерски идеи безпощадно)", обобщава Слатински.

"Пак тая дивотия със задължителното гласуване. Избират две страни, където то съществува и ни заявяват - ами да, така е в Европа. И кои са страните? Разпадащата се Белгия и фалиралата Гърция. Как е навсякъде другаде? Какъв изобщо е резултатът от задължителността в тези двете... Тази селективна употреба на чуждестранни примери е сред най-опасните оръжия на безсъвестните публични говорители днес. Понякога към географията се добавя и историята и тогава вече ресурсът става неизчерпаем. Във времето и пространството са се случвали всякакви работи, за всичко можеш да намериш илюстрация. Колажът от факти разруши способността ни за абстрактно мислене", пише във Фейсбук Ивайло Дичев.

Референдумът на Слави Трифонов през лятото

Депутатите приеха и поправката в Изборния кодекс, която ще направи възможно референдумът, иницииран от шоумена Слави Трифонов, да се проведе през лятото, а не заедно с президентските избори наесен.

Промяната, която отменя правилото обществени допитвания да бъдат провеждани заедно с избори, ако такива се провеждат в годината на инициативата им, бе подкрепена от 115 депутати от ГЕРБ, БСП, ДПС и Патриотичния фронт (ПФ), единствено представителите на Реформаторския блок гласуваха срещу нея.

В пленарна зала бе гласуван предложения от БСП текст, въпреки че правната комисия подкрепи аналогично предложение на ГЕРБ, което обаче се отнасяше само за референдумите, инициирани от граждани.

Мартин Димитров от Реформаторския блок не се съгласи с разделянето на допитването и вота, защото държавата ще трябва да влага два пъти ресурс. Скритата обаче, според него, цел била на референдум и на избори да има ниско участие, те да бъдат компрометирани.

Според Янаки Стоилов съчетаването на допитване с някакъв вид вот в някои случаи е рисковано начинание, тъй като може да се измести темата в едната посока за сметка на другата.

Защо гласуването да е задължително, когато нас ни избират, а когато решават въпроси без нас - да не е, попита в обяснение на отрицателен вот лидерът на ДСБ Радан Кънев.

Така референдумът на "Шоуто на Слави" вероятно ще се проведе в разгара на лятото - юли или август. Очаква се през май парламентът да го гласува, а после президентът трябва да го насрочи не по-рано от два и не по-късно от три месеца.

Слави Трифонов коментира в сряда вечерта, че евентуалното провеждане на допитването през лятото, е "безочлива наглост" и "демонстрация на сила". "По-страшно от корумпиран депутат е прост депутат", посочи Трифонов в собственото си предаване по бТВ.

Въпросите, включени в предложения от него референдум, са за задължително гласуване, намаляване двойно броя на народните представители, намаляването на държавната субсидия на политическите партии и мажоритарен избор в два тура на директорите на областните дирекции и на районните управления на МВР.

mediapool.bg