Кламер БГ - Новини: Здравка Евтимова с диплом от САЩ за най-добър разказ с научнофантастични елементи

Здравка Евтимова с диплом от САЩ за най-добър разказ с научнофантастични елементи

Общество

|
Ср, 25 Ян 2023г. 15:30ч.
Здравка Евтимова с диплом от САЩ за най-добър разказ с научнофантастични елементи

Писателката Здравка Евтимова

Писателката Здравка Евтимова получи диплом за най-добър разказ с научнофантастични елементи от САЩ.

"На Димитър – поет" ("For Dimitar – A poet") е събрал най-много гласове от писатели и читатели на научнофантастична литература в американската платформа "Critters".

"Много се зарадвах, но винаги слагам граници на радостта, защото това е само момент. Този разказ е, всъщност, съкратен вариант на един разказ, който излезе в "Офнюз". Аз исках да бъде по-къс и по-събран и го направих на английски език в по-късия му вариант. И се радвам, че са го номинирали и оценили колегите", коментира Здравка Евтимова пред БТА.

Тя допълни, че е на първо място в класирането, в което са посочени десетте най-добри разкази с научнофантастични елементи, избрани от читателите и писателите на американската платформа.

"Това не означава, че ще получа някакви финансови суми за това или пък награда", посочи Евтимова.

Новината за диплома българската писателка е научила от издателя си от "Starship Sloane Publishing", който след класирането е започнал работа по издаването на нов роман на Здравка Евтимова в САЩ.

"Книгата, която се очаква да излезе, се казва "He May Wear my Silence", тоест – "Той носи мълчанието ми". Това е стих от стихотворението "Нямото момче" на Федерико Гарсия Лорка", каза писателката.

Гласуването в платформата "Critters" е било разделено в 38 категории - най-добър научнофантастичен роман, най-добро списание за научна фантастика, най-добър илюстратор, най-добра критико-аналитична статия, отразяваща научнофантастично произведение, най-добър роман с елементи на ужас, най-добро фентъзи, най-добър редактор на научнофантастична литература и др.

Това е 25-ото гласуване в историята на "Critters".

Здравка Евтимова е родена в Перник на 24 юли 1959 г. Завършва английска филология във Великотърновския университет. Разказите ѝ са публикувани в 32 страни по света.

През 2015 г. разказът ѝ "Кръв от къртица" е включен в учебниците по английски език за гимназиалния курс в Дания.

От 1 януари 2019 г. същият разказ е включен в антология от препоръчани разкази за обучение по литература в прогимназиите на САЩ.

Нейни произведения са включвани в множество родни и чуждестранни антологии и творчеството ѝ е поредното доказателство, че у нас има изключително талантливи творци.

Ето и отличеният разказ:

За Димитър - поет

На поета Димитър Миланов от село Кладница, Пернишко – светъл път на душата му

Край Шосе номер Осем ходеше мъж. Носеше черно дебело яке, макар че беше топло този ден и не приличаше на ноември. Беше лъснал обувките си, нещо което хората от тази част на града правеха рядко.

Човекът беше поет, известен на малцина, написал хиляда стихотворения, от които бяха публикувани само три.

Жилищните блокчета с окапала мазилка ги нямаше. Мъжът огледа купчините строшени тухли и сърцето му замря. Блокът на Ана го нямаше. Шосе номер Осем беше изчезнало.

- Тука имаше един блок – обърна се непознатият към един друг мъж, облечен в чисти панталони, които миришеха на магазин за втора употреба. - Блок на седем етажа.

- Събориха го – отсече мъжът. – Купили земята. Не ни искат тука.

Непознатият, който очевидно не се бе мяркал по тези места отдавна, измърмори:

- В това блокче живееше една жена. Ана. Ана се казва тая жена.

- Тая, дето купила земята и ни събори къщите, се казва Ана - избоботи мъжът.

- Слаба, чернокоса – каза непознатият.

- Кучка – отряза мъжът от квартала.

- Ана…Ана …- изрече задавено непознатият.

Сигурно е откачил, помисли си тукашният жител, но не го съжали. Толкова други наоколо бяха изгубили ума и дума. Съжалиш ли някой луд и ти ставаш като него.

------- -------

Ана! Мисля си – има едно общо нещо между просяка и милионера, между неукия и гения. Това са милиардите години, които са превърнали бактерията в човек. Еволюцията от сто милиарди години е общото между хората, които живеят в палат и бездомниците, дето спят под мостовете. Във всеки един от нас - във въглищаря и в търговеца, в лекаря и в пациента, има по една амеба, но има и сърце на човек.

Ана. С амебата, която е в мене и със всичко човешко в кръвта ми, те търся. Къде си?

Къде си!

Казвали са ми, че когато мислиш за някого, накрая го намираш.

През милиардите години, докато съм бил каквото е поискал вятърът, аз съм търсил тебе – каквато и да си била. Плували сме заедно в облаците, в океана, между звездите - ако е имало звезди - откакто съм започнал да те търся.

- Мамо, вече си имам момиче - казах на майка си. -Ти може и да не я харесаш, но тя е моето момиче. Тя.

Ана. През ноември, когото е истинска есен, всяка вечер отивам при езерото.

Чакам те на брега Казват, че ще изпомпят водата, за да разчистят мястото. Докато има езеро, ще идвам. Когато няма езеро, ще идвам. Един милиард години. Вярвай ми. Ще те търся, докато стана прах.

От прах отново ще стана човек и ще те намеря.

Обичам те.

На английски език разказът е публикуван тук

mediapool.bg