Защо много хора не вярват, че заплахата от коронавируса е реална?

Ситуацията с новия коронавирус породи интересен социологически феномен – много хора изобщо не вярват, че Covid-19 е реална заплаха, независимо от изобилстващите доказателства за обратното. Смятат, че проблемът е силно преувеличен от медиите и че изобщо не заслужава вниманието, което му се отдава.

Тези хора няма как да не са попадали на новини и кадри от цял свят за настъплението на пандемията, вероятно са видели или чули за камионите с трупове в Бергамо или за масовите гробове в Бразилия, но дори това не може да ги отклони от убеждението, че вирусът не е нещо по-необичайно от всички останали всекидневни заплахи.

Смятат, че мейнстрийм медиите не казват цялата истина, картините са манипулирани, а властите умишлено завишават броя на заразените. Голяма част от невярващите на институциите и официалните новини са склонни да вярват и в най-различни конспиративни теории за произхода на вируса и за "скритите" цели на мащабните правителствени мерки срещу разпространението му.

Това са т. нар. коронавирус скептици, а явлението не е ново и е известно като "отричане" (denialism). Така, коронавирусът може да се причисли към дългия списък от реални явления и събития, които биват отричани от определени общности и хора - от Холокоста през кацането на Луната до теорията за плоската земя.

Тъй като проблемът засяга значим дял от населението (в България – 58%, според последния сондаж на "Галъп Интернешънъл"), не може да се каже, че толкова много хора просто са "глупави", "неинтелигентни" или "необразовани". Макар че в общия случай вероятно би се доказала известна статистическа корелация между степента на образованост и коронаскептицизма, в групата на отричащите има и немалко добре образовани хора, някои от които с по-оригинално и нестандартно мислене.

Невярващите едва ли са и просто жертви на фалшиви новини и хибридни атаки, както биха допуснали привържениците на хипотезата за "мощните" ефекти на дезинформацията за Covid-19. Ако изобщо играят някаква роля в случая, фалшивите новини се ползват просто за потвърждение на убеждение, което скептикът вече е формирал за себе си (т. нар. confirmation bias).

Все повече изследователи се спират на няколко водещи хипотези за този феномен – част от тях психологически, а други социологически и политологически.

Водещият фактор според мнозина е недоверието към официалните власти и авторитети. "Недоверието към коронавируса е в някакъв смисъл недоверие към властта", смята Първан Симеонов, изпълнителен директор на "Галъп Интернешънъл" (очаквайте анализ по темата на П. Симеонов в сряда, 8 юли, б. р.). Въпреки че в началото на епидемията, когато неизвестността на заплахата беше твърде висока, имаше известна мобилизация и повишаване на доверието към управлението, ефектът се оказа краткосрочен.

Същото важи и за медиите. Не толкова разпространението на фалшиви новини, колкото базисното и утвърдено през годините недоверие към традиционните медии, които претендират, че спазват журналистическите стандарти, е в основата на убеждението на много хора, че средствата за информация преувеличават проблема.

Не е за пренебрегване и политическият фактор. В САЩ, например, е особено видимо, че възприемането на коронавируса като реална заплаха е в много директна зависимост от политическите предпочитания на гражданите. Привържениците на Тръмп, особено в началото на епидемията, бяха много по-склонни да отричат проблема, в сравнение с подкрепящите демократите. Макар в последно време да има динамика по въпроса, политическата поляризация в САЩ продължава да оказва значимо въздействие върху възприемането на ситуацията с коронавируса.

Няколко могат да бъдат и чисто психологическите обяснения, които показват защо отделната личност отказва да възприеме заплахата като реална. Някои хора, например, реагират с отричане на проблеми и събития, които не могат да понесат емоционално. Както пълното отричане на дадена нова реалност, така и преувеличаването й са еднакво симптоматични, че личността има трудности да приеме и да се адаптира към промяната.

В същото време хората имат базисен стремеж към контрол, сигурност и предвидимост, поради което понякога са склонни да опростяват проблемите и явленията, за да ги разбират. Това е и едно от обясненията за въздействието на конспиративните теории.

"Има две неща, които трябва да се подчертаят, когато се опитваме да разберем конспиративните теории от психологическа перспектива. Едното е, че е нормално хората да вярват в конспиративни теории – около 50% от населението на САЩ вярва в поне една. Другото е, че има достатъчно доказателства, че конспиративните теории се коренят в недоверието. Когато хората нямат доверие на авторитетни източници на информация – на базата на личния си опит, политическите си пристрастия или друго – те са по-уязвими за невярна информация", смята проф. Джоузеф Пиер от Калифорнийския университет.

На фона на всичко изброено, с все по-голяма сила стои въпросът какво да се прави в ситуация, в която мнозинството или голям процент от гражданите не вярват в реалността на заплаха, за която обаче има достатъчно доказателства и властите са длъжни да предприемат мерки.

При документираното многократно през годините недоверие към властта и медиите, е много малко вероятно, че засипването на населението с още и още доказателства и информация по посока на "правилния" възглед – че коронавирусът е реална заплаха, ще свърши работа. По принцип хората имат естествена съпротива към опитите да бъдат "насилствено" образовани от "авторитети" с претенцията за знание, на които обаче нямат доверие.

Със сигурност погрешен ход би било и да се отрича правото на отрицателите да имат мнение и свое уникално вътрешно усещане за ситуацията, а също и да го изразяват.

Разбира се, няма как да се признаят фактологичните несъответствия в хипотезата им, няма как и политиците да бъдат оставени да бездействат, когато болниците се пълнят с пациенти, само защото някой си мисли, че коронавирусът е световен заговор.

В същото време гледната точка на отрицателите може да бъде разбрана и счетена за легитимна, ако на нея се погледне не от фактологична перспектива, а като на послание към всички останали, което не може да се обоснове с факти и рационално, но което тези хора дълбоко в себе си чувстват, че е вярно. Например: "Няма нужда от паника. Смъртта е по-нормална част от живота, отколкото си мислим".

Подобна нестандартна гледна точка предлага известният български психолог Пламен Димитров, макар да не отрича заплахата от Covid-19.

"Съвременният свят на човека е изграден върху една основна екзистенциално-психодинамична практика – отричането на смъртта. Парализиращият екзистенциален ужас от нея е истинският двигател за неистовите усилия на човека и човечеството през хилядолетията да изградят системи за отлагане, игнориране и отричане на смъртта, да я отдалечaват и правят невидима за ежедневното съзнание на хората... Чувствителността и нагласата "Mememto mori" е чужда на мнозина в съвременната ни масова нарцистична и консуматорска култура. За нея днес никога не е добър ден за умиране. Но днес винаги е добър ден да си помислим за това, за което предпочитаме да не мислим въобще, ако може. Това няма да елиминира коронавируса, но може да ни направи много по-силни и смели в личната и колективната си борба с него", смята Пламен Димитров.

mediapool.bg