Застаряващото население е основно предизвикателство пред пазара на труда

Застаряващото население е едно от най-големите предизвикателства на пазара на труда у нас, показват резултатите от проучване на Световната банка, представено във вторник. Според изследването, в България се наблюдава изключително рязък спад на населението в работоспособна възраст, като това се дължи предимно на ниската раждаемост и емиграцията.

Проучването отчита, че до 2008 година в България има високи заетост и растеж. Те се дължат на сектори, наемащи ниско квалифицирана работна ръка като строителството, производството и търговията. По време на кризата обаче тези отрасли претърпяват и най-високи загуби, а след това не се възстановяват. В същото време изкуствата, комуникационните, финансовите и бизнес услугите започват да се развиват много по-бързо.

Проучването отчита, че работодателите са загрижени за подготвеността на наличната работна сила в България. Тя е най-сериозна в сектора на информационните технологии и в някои сектори на производството, а образователното равнище на работниците се поставя на четвърто място по важност от работодателите у нас. Изследването на познавателните и социално-емоционални умения показва още, че България е сред страните с най-високо ниво на функционална неграмотност по математика, както и с най-високо ниво на социално неравенство в училищата.

Според специалистите, социалните умения са основни, защото над тях се изграждат и техническите умения. Работодателите пък определят социалните умения като по-важни от познавателните. 20% от анкетираните работодатели са отговорили, че социалните умения са причина да не могат да попълнят работните си места. Този процент надхвърля средния за Европа и света.

Изследването потвърждава, че има връзка между начина на мислене и навлизането на пазара на труда. Хората с по-ниско образование имат и по-ниски социално-емоционални умения. В същото време не се забелязва голяма разлика в социално-емоционалните умения на мъжете и жените. Факт е обаче, че нежният пол се справя много по-добре с общуването. От гледна точка на географското разпределение също не са установени разлики. Изключение правят уменията по математика, като хората от селските региони показват по-ниски резултати.

По-възрастните хора у нас показват по-ниски познавателни умения, но ги компенсират с умението си за общуване. Формалното образование все още е по-важно от самите умения, от гледна точка на участието на пазара на труда. В България изглежда, че дипломите и възрастта са важни и това важи особено за жените. Смята се, че омъжените и тези с по-малки деца са по-неактивни на пазара на труда. Предпочитани от работодателите са жените на средна възраст пред младите.

Проучването на Световната банка отчита, че само 7% от хората в България са участвали в обучение за повишаване на уменията и квалификацията. Работещите казват, че нямат време, докато безработните отговарят, че не са знаели за съществуването на подобни възможности, а неактивните просто не се интересуват от тях. Това от своя страна показва, че културата за учене през целия живот все още не е наложена в България.

Изследването отчита и положителни резултати - българите искат обучение и биха се възползвали от него, ако им бъде предоставено. Ако получат ваучери, 1/3 от заетите ни сънародници отговарят, че е доста вероятно да ги използват. По същия начин биха постъпили и повече от половината безработни. Що се отнася до видовете обучение, младите искат да получат нова квалификация или специализация, а по-възрастните – да усъвършенстват уменията си.

mediapool.bg