Бизнес | Пет, 26 Апр 2024г. 20:42ч. | Седемте нови двуетажни влака пристигат в България през юли 2026 г.
В срок от три месеца министърът на здравеопазването трябва да представи пред Народното събрание конкретни мерки със срокове за преодоляване на кадровия дефицит в здравеопазването и задържането на младите лекари и сестри у нас. Това реши единодушно парламентът в петък със 148 гласа "за" след дебат по темата по питане на депутата от ДПС Джевдет Чакъров към министъра на здравеопазването Асена Сербезова.
По време на дебата депутатите от различни парламентарни групи очертаха няколко групи мерки за задържане на младите кадри: подобряване на възнагражденията, условията на труд, социално-битови стимули като предоставяне на жилища и места в детски градини за децата на медиците, както и ясно очертани възможности за кариерно развитие. Като един от ключовите проблеми пред реализацията на младите кадри сега бе изведен т.нар. медицински феодализъм, при който директори на болници и клиники стоят с десетилетия на поста, а кариерата на младите лекари става по роднинска линия или други зависимости. Това обезсърчава младите хора и те търсят реализация навън.
"Колкото и пари да сложим като стръв пред младите лекари, ако трябва да пишат само епикризи, ще издържат само 6 месеца и ще отидат в друга болница, в която да ги научи на нещо. Има отделения с по 10 специализанти, в които само 1-2 работят, а другите наблюдават мача "отблизо", коментира той. По думите му, това трябва да се промени "без да се притесняваме, че ще обидим някои наши приятели и по-възрастни колеги". Той допълни, че в същото време ЕС и неговият трудов пазар ще продължи да е силна притегателна сила за младите лекари, което има и своите положителни аспекти, тъй като катализира промяна в условията и у нас.
Д-р Ивайло Христов от "Има такъв народ" (ИТН) коментира, че здравната реформа е отредила на държавата ролята само на наблюдател на тези процеси. "Държавата може само да осигури нужните специалисти, но за задържането на тези специалисти отговарят директорите на лечебни заведения. Главната функция е на работодателя", посочи той.
Той съобщи, че ИТН ще внесат промени в Закона за публичните предприятия, които да дадат повече контрол на принципала (държавата и общините) над това как се управляват болниците. Други промени, които предлагат от формацията е мандатност на ръководителите на лечебни заведения. "Последните 10 г. едни и същи лица се въртят като директори на болници. Началници на отделения са бетонирани десетилетия на постовете си. За какво кариерно развитие говорим? Или баща ти е шеф на клиниката и ти я наследяваш, или целуваш пръстена на боса и ти дават болница", коментира той.
Костадин Ангелов от ГЕРБ коментира, че младите лекари не емигрират само заради по-високи заплати, но и за по-уреден живот и осигурени детски градини, жилища и др.
Хасан Адемов от ДПС заяви, че едно от грозните явления в избора на специалност от младите лекари, е че те избират своята бъдеща квалификация според цените на клиничните пътеки и се насочват към високо платените. Като друг проблем той очерта това, че всяка година се приемат 1000 души да следват медицина 600 за медицински сестри, а втората група трябва да са 2000, за да се постигне пропорцията на 1 лекар да се падат 2 сестри. По думите му малкият прием на медицински сестри се дължи на ниското заплащане и лошите условия на труд. Адемов коментира, че без съдействието на общините, няма как да се раализират политики по задържане на медицинските кадри.
Здравният министър проф. Асена Сербезова от своя страна се ангажира със създаването на една по-голяма междуведомствена група за набелязване на решения по изложените проблеми.
mediapool.bg
