За странното разминаване на производствената и потребителската инфлация

Сред основните двигатели на високата инфлация през последната година е поскъпването на суровините и енергията. То неизбежно се отразява на цените на производител, оттам – на цените за потребителските стоки и услуги. От края на 2022 г. обаче се наблюдава едно значително отклонение от тази зависимост – въпреки че цените на производител остават далеч зад пика си, потребителската инфлация продължава да расте. Има ли разумно обяснение тази наглед нелогична динамика?

За да илюстрираме това сравняваме стойностите на двата индекса – от една страна общият индекс на цените на производител (ИПЦ), а от друга – хармонизираният индекс на потребителски цени (ХИПЦ).

Причината да ползваме ХИПЦ вместо по-често цитирания в националните медии ИПЦ е най-вече удобство, тъй като и той, и индексът на цени на производител имат готови стойности с базова година 2015 г., което позволява прякото им сравняване. Особено интересен тук е периодът от началото на 2022 г. насам, тъй като производствената инфлация първоначално нараства много над потребителската, но последвалият спад засега по-скоро не се усеща.

Както сме демонстрирали ясно и преди, в България има изключително близка връзка между производствените и потребителските цени. През последните 17 години има само още един период на отчетливо разминаване – кризата от 2009 г., когато в страната се наблюдава производствена дефлация, която обаче не се пренася в поевтиняване на потребителските стоки.

Първоначално настоящата криза изглеждаше да има обратно взаимодействие между двата индекса – изпреварващо нарастване на производствените цени в сравнение с потребителските. От края на 2022 г. обаче спадът на цените в промишлеността е съпроводен с продължаващ ръст на цените на потребител – с други думи, след кратка аномалия се връщаме към модела от 2009 г.

За да обясним тази аномалия се обръщаме към динамиката на отделните продукти. Практически целият агресивен ръст на цените на производител до есента на 2022 г. е съсредоточен в енергийните продукти, най-вече производството на електричество, топлоенергия и газ, чиито индекс надхвърля 400 пункта през ноември.

При всички останали групи стоки динамиката на производствената и потребителската инфлация е изключително близка. Това до голяма степен обяснява и на пръв поглед нелогичния продължаващ ръст при потребителските цени на фона на спад при производствените – практически целият спад е съсредоточен в цените на енергийните продукти, докато при останалите ръстът продължава.

Редно е, в този смисъл, да се запитаме каква е била ролята на много по-скъпата електроенергия. Тя беше сред посочените обяснения за поскъпването на потребителските стоки, наред с ръста на горивата и някои ключови суровини. Видимо обаче огромният ръст на цените на електроенергията не се е пренесъл върху останалите стоки. Тук най-вероятното обяснение е въвеждането на все по-щедри мерки за компенсация на високите цени към бизнеса, които са позволили на производителите да не повишават с по-големите темпове цената на продукцията си.

По тази причина изчистване на аномалията във взаимодействието на двата ценови индекса ще видим тогава, когато енергийните субсидии престанат да се прилагат. Впрочем, доколкото индексът на енергийните продукти е далеч под равнищата си от дори началото на 2022 г. – т.е. преди началото на войната – аргументите за запазването на каквото и да било схеми за подкрепа на бизнес или потребители изглеждат все по-слаби.

Това обаче не е вярно за други ключови групи – производството на храни, да речем, въпреки леките спадове през последните няколко месеца остава с ценови индекс почти 30 пункта по-висок в сравнение с преди година и половина, и няма индикации че скоро ще се върне до предишните си равнища.

При храните виждаме и че в месеците след януари индексът на производствените цени се задържа, докато индексът на цените на хранителните стоки нараства с около 7 пункта до юни. Всичко това на практика означава, че инфлацията няма скоро да си отиде, а правителство, бизнес и потребители ще трябва да се съобразяват с последиците от това за бюджета, доходите и покупателната способност.

*Анализът е на Института за пазарна икономика

mediapool.bg