Напоследък във връзка с някои процесии от изключителна обществена важност за България, като например казуса КТБ, институциите и медиите предлагат в публичното пространство експертизи и мнения на хора, представяни ни като „експерти“ или „научни екипи“ с предложения за излизане от кризата. Тяхната експертиза ни се предлага като аксиома, последна инстанция на истината, която ние, гражданите, трябва да приемем едва ли не с чест и пълно доверие. Липсата на граждански контрол на случващите се процеси в България, продължава да ни поставя на едно от първите места по корупция
и по бедност в Европейския съюз
Нека да разгледаме потенциала на някои научни екипи. В съвременния технологичен свят те поддържат интернет страници, които дават представа за тяхната квалификация, цели и експертизи.
Как се нарича използването на чужда интелектуална собственост без разрешение или без рефериране към нея, като източник? А ако към това, новият "собственик" си прибави и претенция за авторство "Всички права запазени“?
Нека сравним определение за риск "DEFINITION OF RISK IN ENGLISH" от интернет страницата на
Лаборатория за управление на рисковете (ЛУР), Нов български университет (НБУ) – има го само на английски:
http://riskmanagementlab.com/bg/fileadmin/user_upload/documents/Definition_of_RISK.pdf
и определението за риск в най-известния академичен речник на английския език, издаван от Oxford University Press.
Oxford Dictionaries
"Definition of risk in English"
( one of the Top 1000 frequently used words)
:
http://www.oxforddictionaries.com/definition/english/risk
В документа на ЛУР са използвани 1:1
основните определения. Чист копи-пейст, като само са разменени местата на "Phrases" И "Origin“ , форматът е нескопосно променен и е добавено логото на ЛУР с предупреждението "Всички права запазени". За оксфордския речник като първоизточник на дефиницията - нито дума.
След като определението за риск, което е основният предмет на дейност на ЛУР е изплагиатствано, какво остава за останалите им "компетентности"? И забележете – рискът е разгледан от лингвистичната му страна, а не като обект на икономически и политически експертизи, каквито в случая са очакванията и претенциите.
Да си припомним какво стана с унгарския президент Пал Шмит, след скандала за плагиатство , с германския министър на отбраната и с германския просветен министър при подобни случаи. Така реагират в Европа.
Но и за нас не всичко е загубено. Нов български университет, одобрил програмата на ЛУР, трябва да излезе със становище по темата за откраднатата интелектуална собственост.
Според сега действащият Наказателен кодекс : „
Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.“
Прокуратурата или Oxford University Press едва ли ще инициират наказателно дело срещу НБУ (ЛУР не е юридическо лице). В почтения академичен свят такава издънка означава най-малкото край на кариерата на учен. В българската реалност едва ли ще можем да се надяваме и на неформално обществено порицание.
П.С. Тук не коментираме очевидната семейственост, а именно, че сайтът на ЛУР се поддържа от фирма „Анторна“ (Powered by Antorna Ltd), собственост на дъщерята на директора на ЛУР и станала скандално известна напоследък с консултантския си договор към една от разследваните от прокуратурата фирми „пощенски кутии” на Цветан Василев.
* Facebook страница на ЛУР – представяне на проекта:
https://www.facebook.com/kostov.dsb/photos/a.10151769864576655.1073741834.41466206654/10151769865061655/?type=3&theater
bivol.bg