За здравноосигурителните пакети, въпросът не е дали, а как

Парламентът прие на второ гласуване измененията в Закона за здравното осигуряване. С едно от тях се предвижда разделянето на пакета услуги на базов и допълнителен. Лечението от основния пакет ще се плаща изцяло от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), а от допълнителния от болните.

Досега НЗОК заплащаше за лечението на всички заболявания, включени в "основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК". Последният термин бе въведен през 2009 година, когато беше направен първият опит да се посочи в нормативен кат, че здравната каса не заплаща всичко на всички. Опитът беше неуспешен. Основният пакет, който се определяше от министъра на здравеопазването си остана същия, а под натиска на пациенти и лобисти, даже се увеличи.

Резултатът от това, обаче не е безплатно здравеопазване за всички, каквото впечатление оставя четенето на закона. На практика се получи така, че все повече болни заплащаха все повече пари за лечение. Днес НЗОК покрива едва 50% от медицинските услуги, а останалите се заплащат от болните, в момента на получаването.

Официално или не, доплащането е факт за почти всички медицински дейности. Размерът на доплащането зависи от една страна от финансирането на дейността от НЗОК - колкото по-добро е заплащането на дадена дейност, толкова по-малко е доплащането. От друга страна доплащането зависи от търсенето и предлагането. За дейности, в които търсенето надвишава предлагането, доплащането е по-високо.

Сега парламентът постави началото на втори опит да се регламентира доплащането на медицинската помощ. Ясна е основната идея – вместо всички да доплащат за всички дейности, отсега нататък част от болните няма да заплащат нищо, а друга част ще заплащат цялото лечение. Как, обаче ще се разделят дейностите и дали изобщо е възможно такова разделяне, ще зависи от министъра на здравеопазването.

Разделянето на пакетите по диагнози може да създаде огромни проблеми. За част от болните с ниски доходи, това значи лишаване от достъп до медицинска помощ. Други с основание биха поставили въпроса защо да плащат здравни вноски, щом трябва да плащат изцяло лечението си, когато болестта им не попада в базовия пакет.

По-добър вариант е разделянето да се направи по методи на лечение – базовия пакет включва всички заболявания, но заплаща само най-евтиния метод на лечение, за другите се доплаща. Проблемът на този подход е, че за много голяма част от заболяванията не могат да се отдиференцират такива методи.

Разделянето на пакетите на спешни, застрашаващи живота заболявания и такива изискващи планово лечение също може да създаде проблеми, защото в много случаи, нелекуването на хроничното заболяване може да го превърне в спешно, застрашаващо живота, с всички рискове от усложнения. Тук стои и въпросът, дали профилактичните прегледи ще бъдат в базовия пакет или ще се заплащат от болните.

В света се прилагат и други модели на доплащане. В някои страни прилагат процентно реимбурсиране на разходите – болният доплаща определен процент от разходите за лечение. В други страни се прилага прагово реимбурсиране – болният заплаща до определена сума, а след нея, осигурителят заплаща всички разходи за лечение. В трети страни, размерът на доплащане е обвързан с размера на осигуровката – колкото по-голяма е осигурителната сума, толкова по-малко доплаща осигурения по време на лечение. Прилагат се и смесени модели в най-различни вариации.

За съжаление дискусия за това какъв точно модел би бил най-подходящ за нашите условия не се състоя нито в обществото, нито в парламента.

Народното събрание взе решение за официално въвеждане на доплащане на медицинските дейности. То не отговаря на най-важния въпрос – как да стане това.

Текстът е публикуван на сайта на Центъра за защита правата в здравеопазването.

mediapool.bg