Анализи и Коментари | Нед, 30 Юни 2024г. 23:17ч. | Щетите, които ПП-ДБ си нанесоха самиMaritime.bg продължава поредицата на кап. Александър Каменов – “За някои елементи от политическата история и психологията на народите, населяващи поречията на реките Дунав и Рейн”. По-долу можете да видите предишните част от изследването на първия български лицензиран капитан за р. Рейн.
За България – духовен упадък (част 5)
След 1944 год. авторитетът на БПЦ беше съзнателно и систематично подкопаван от атеистичната „народна“ власт. В нейното ръководство и сред редовите свещенослужители бяха внедрени хора -морално разложени, с порочни зависимости и без вяра в Бог. Официалната комунистическа идеология осмиваше, нападаше и демонизираше християнското учение като „опиум за народа“. По този начин българската нация загуби един от основните стълбове на своята идентичност и традиционния си морален коректив. Духовността изчезна, а заедно с нея и страха от Бога. Между нас се настани чувство на самоувереност и безнаказаност. Забравихме, че небесният Съдия не може да бъде сплашен или подкупен и се отдадохме на кражби и престъпления. Превърнахме се в най-атеистичната държава в Европа и печалните резултатите са видими. Смея да твърдя, че без морал не може да има икономически просперитет.
На практика непокварената част от интелигенцията
не бе допусната да заеме естествената си позиция на
лидер в посткомунистическото общество.
Независимо от строгите идейно-политически ограничения, по време на социализма държавата отделяше значителни средства за култура и образование. В този период се създаде интелектуален елит, способен да твори образци с висока художествена стойност във всички жанрове на изкуството и културата.
След 10.11.1989 г. мутрите с бели якички и манипулираните от тях медии, започнаха да заменят класиците от епохата на “социалистическия реализъм” със свои бездарни протежета. „Културният ни афиш“ и особено телевизионните предавания зависят от „творческото вдъхновение“ на бързо преуспели бизнесмени – бивши и настоящи, тайни и явни служители и сътрудници на ДС. Помним, че интелектът въпреки изключенията, не беше най-важното изискване за принадлежност към тази вездесъща институция.
От решаващо значение бяха политическата надеждност, роднинските връзки, спортната активност, лоялността на съответното семейство към комунистическия режим и готовността да доносничиш.
Високопарните претенции на някой от тях, че по времето на Живков са защитавали националните интереси, не могат да не предизвикат усмивки по лицата на техните съвременници. Та нали ДС беше изцяло подчинена на съветското КГБ, а то не допускаше прояви на национализъм, особено в България. Помним
зле прикритата неохота, с която Москва гледаше на уникалната по своята мащабност
патриотична кинопродукция “Хан Аспарух”. С участието си в настоящото безскрупулно ограбване на държавата, призваните да бдят за нейната стабилност, доказаха колко са загрижени за съдбата й. Да, служеше се усърдно, но на чужди интереси. ДС се опитваше да запуши устите на русенци, които години наред бяха обгазявани с БОВ-хлор от Румъния.
Допускам, че в службите са работели и патриоти, но те са били „с вързани ръце“ и не са могли да реализират своите идеи. И ако е имало изключения, то те само потвърждават правилото.
Поради напреднала възраст от този свят си отиват много от емблематичните ни творци, а новото поколение дейци на културата не е от класата на легендарните си предшественици и не можа да запълни огромната празнота в осиротелите ни от духовност сетива.
Пагубната обвързаност държавна власт-медийни олигарси задушава сериозната журналистика, въпреки безспорния
интелектуален потенциал на “пишещите братя и сестри”.
Трудно е да признаем, но халтурата задоволява първосигналните страсти на профанизираното ни население, а създателите й натрупват огромни състояния, без да осъзнават огромната си отговорност пред обществото. Създаде се един омагьосан кръг, в който и да се появят качествени културни творби, те не се възприемат от тълпата, свикнала да се вълнува от елементарните внушения на турските сапунени сериали и чалга-песните. Липсващото чувство за хумор на сценаристите ни най-често се изразява в пародийна имитация на циганския бит или в дебелашки цинизъм.
Чалгата и нейните силиконови изпълнителки са предпочитани от платежоспособния „елит”, пред автентичната българска музика. Народът ни започва да припознава ориенталско-циганските ритми като елемент от своята душевност, а държавата ни се е превърнала в огромна чалготека.
Новите милионери не само поръчват музиката, но изживявайки се за изкусни хореографи, редят стъпките на народа в поредното „хайдушко хоро“. За съжаление, виещо се към ръба на неизбежната пропаст…
Достойните и необвързани с властта интелектуалци нямат широка поддръжка от населението и са заети с физическото си оцеляване. Онези от тях, които се осмеляват да критикуват статуквото и засягат интересите на монополите, се излагат на опасност, предвид сливането на най-високите структури на държавното управление с мафията. Ножът отдавна е забит в плътта на българския народ, но той ще търпи докато върхът му не „опре до кокала“. И тогава, уплашени от гнева му, нова вълна VIP-изселници ще тръгне към Сейшелите, Антилите, Кайманските острови и други офшорни кътчета, приютили отдавна милионите им.
Очаквайте следващата част от изследването: За България – злонамереност и злорадство, на 26 март (сряда).
Още от изследването на кап. Александър Каменов:
За България – обедняване и оскотяване на населението
За България и Русия – от “Осанна!” до „Разпни го!”
За Русия, България и Сърбия
За някои елементи от политическата история и психологията на народите, населяващи поречията на реките Дунав и Рейн
Maritime.bg – България
