Черният списък на САЩ в Северна Македония, Сърбия и Босна

За броени дни смятани за свещени и недосегаеми, едни от най-могъщите фигури в Северна Македония, Сърбия и Босна и Херцеговина бяха "обезглавени" с решение на финансовото министерство на САЩ.

Очевидно Вашингтон предприема мащабна акция срещу корупцията, прането на пари, подкупите и застрашаването на сигурността на Западните Балкани, както твърди

Министерство на финансите в анотацията към предприетите действия.

С предприетите действия всички активи на санкционираните са блокирани и попадат под контрола на Дирекцията за контрол над чужди средства на САЩ. Те са лишени от всички трансакции и друг вид услуги и стоки.

БГНЕС изготви кратък списък на част от попадналите под ударите на правосъдието "галеници на съдбата" в трите държави, сочени за титуляри във все още съществуващите корупционни практики на Балканите.

Рамиз Мерко

Преди броени дни САЩ поставиха в черния списък кмета на Струга Рамиз Мерко за участие в "значителна корупция".

Той е политик от албански произход, министър без ресор, отговарящ за чуждестранните инвестиции на Северна Македония.

Член е на Демократичния съюз за интеграция. Между 2005 и 2013 г. е кмет на Струга. От 2014 до 2016 година е народен представител в Събранието на Република Македония. От 1 юни 2017 година е министър без ресор в правителството на Зоран Заев. Освен това е председател на ДСИ в Струга.

По времето когато е преподавател в Международния университет в Струга, държавният просветен инспекторат установява, че Мерко работи с невалидна диплома за доктор, но не е заведено дело.

Заместник-помощник-министърът на отбраната на САЩ за европейската и политиката на НАТО Спенсър Бойер заяви пред македонската редакцията на "Гласа на Америка" по повод санкциите срещу него и други македонски уличени в корупция фигури, че е важно за регионалната и глобалната сигурност Северна Македония да се съсредоточи върху демокрацията и върховенството на закона.

Никола Груевски

Наказателният съд в Скопие осъди през 2022 г. задочно бившия премиер Никола Груевски на шест години затвор за финансови и други нарушения при строителството на партийни обекти, включително централата на партията, която той оглавяваше - Демократическа партия на македонското национално единство (ВМРО-ДПМНЕ).

През пролетта на 2022 г. Груевски беше осъден задочно съответно на 7 и 9 години затвор по обвинения в измама с придобиване на земя в един от елитните квартали на Скопие и за иницииране на разрушаването на един от обектите.

Бившият премиер, който поиска политическо убежище в Унгария и в момента живее там, трябва да изтърпи общо наказание от 26 години затвор.

Според обвинението подсъдимият Никола Груевски в периода от 2006 до 2012 г. е присвоил 1.3 млн. евро, като част от парите, които са били дадени като дарения за финансиране на партията и не ги е декларирал като такива.

Освен това Груевски е предоставил непълни данни за притежавани от него недвижими имоти. Така той не е отчел два апартамента в Скопие с площ от 38 и 57 кв.м, строителен терен в центъра на Скопие с площ от 2729 кв.м и два строителни парцела в Крушево.

През април 2022 г. Груевски и неговият братовчед Сашо Миялков, който в продължение на дълги години ръководеше спецслужбите в страната, бяха поставени в т.нар. "Черен списък" на Държавния департамент на САЩ.

Груевски е санкциониран поради участието си в корупционни схеми. В "Черния списък" е и неговата фирма I.C.I.C. KFT. ( I.C.I.C. LTD.), която бе регистрирана в Унгария. Според Държавния департамент "Груевски е замесен в тежка корупция и със своите действия е нарушил правовия ред, демократичните институции и обществените процеси". В документа се казва още, че докато е бил премиер на страната, "Груевски е злоупотребявал със служебното положение, използвал политическата си власт за собствен интерес, давал и получавал рушвети".

Неговата партия ВМРО-ДПМНЕ днес се счита за основен инструмент на сръбското влияние и руската пропаганда в РСМ. Партията е яростен противник срещу договора с България и започването на преговори на РСМ за членство в ЕС, съгласно т. нар. "френско предложение".

Сашо Миялков

Бивш шеф на контраразузнаването на Македония, считащ се за абсолютен господар във всяко едно отношение на страната. В продължение на дълги години той ръководеше спецслужбите в РСМ.

Миялков е санкциониран заради злоупотреба със служебно положение по делото "Трезор", по което е осъден на 8 години затвор за злоупотреба със средства от държавния бюджет за закупуване на електронно оборудване за нуждите на Пета дирекция към УБК и за обучение за нейното използване, провеждано от британска фирма. Според прокуратурата, става въпрос за злоупотреба в размер на 860 000 евро.

Миялков има първоинстанционна присъда по делото "Таргет - Твърдина", според която е осъден на 12 години затвор, и е обвиняем по делата "Парцели на Водно" и "Титаник 2", както и е заподозрян по делото "Империя".

Сашо Миялков беше в затвора в Шуто Оризари след няколко дни престой под домашен арест.

Миялков ръководи еднолично контраразузнаването от 29 август 2006 г. до 12 май 2015 година. Той се счита и за един от най-богатите хора в страната. Арестуван е за първи път само седмица, след като Груевски избяга от страната и получи убежище в Унгария.

В периода от 2008 до 2015 г. са били подслушвани незаконно над 20 000 македонски граждани. Чрез различни системи за проследяване македонското контраразузнаване е подслушвало 4286 телефонни номера без да има необходимото за това съдебно решение. От разпространените подслушвани разговори през 2015 година стана ясно, че Миялков контролира съдебната система и брутално нарежда кой да бъде арестуван и на кого да бъде отнет бизнесът.

Орце Камчев

Едни от най-известните и най-богати бизнесмени от Северна Македония, Орце Камчев, е последният, попаднал в черния списък на САЩ. Камчев е санкциониран от Министерството на финансите на САЩ за корупция, пране на пари, подкупи и застрашаване на сигурността на Западните Балкани.

"Камчев злоупотреби с позициите си с участието си в корупционни действия, за сметка на демократичните институции и гражданите на РСМ", каза заместник-секретарят на министерството в дирекцията за борба с тероризма и финансовото разузнаване, Брайън Нелсън.

От министерството информираха, че "Камчев се е занимавал с корупция, злоупотреба със служебно положение, пране на пари и друг престъпления в продължение на едно десетилетие. Тези престъпления са извършвани от 2000 г. насам".

През 2020 г. Камчев беше осъден за пране на пари в аферата "Парцели от Водно". По друго обвинение той се призна за виновен, като беше обвинен за участие в престъпна група, измами, пране на пари и други тежки бизнес нарушения. От финансовото министерство на САЩ съобщават, че Камчев е използвал своето положение за манипулации на съдебната система на РСМ в негова полза.

По време на авторитарния режим на Никола Груевски, Орце Камчев е най-могъщият и влиятелен бизнесмен, включително в медиите, където притежаваше мощни издателски къщи, в това число и такива за пропаганда срещу България.

Александър Вулин

Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ (OFAC) санкционира Александър Вулин, директор на Агенцията за сигурност и информация на Сърбия. Вулин е една от най-приближените фигури на сръбският президент Александър Вучич.

САЩ държат Александър Вулин отговорен за неговите корупционни и дестабилизиращи действия, които също са "улеснили злонамерените дейности на Русия в региона".

Службата за контрол на чуждестранните активи съобщава още, че Вулин е замесен в транснационална организирана престъпност, незаконни операции с наркотици и злоупотреба с публични длъжности.

"Вулин поддържа взаимноизгодни отношения с посочения от САЩ сръбски търговец на оръжие Слободан Тешич, като помага да се гарантира, че незаконните оръжейни доставки на Тешич могат да се движат свободно през границите на Сърбия", посочва финансовото министерство на САЩ.

Според него действията на Вулин са засилили корупцията в управляващите институции на Сърбия, като включват използване на властта му за лична изгода, включително участие в група за трафик на наркотици.

"Той е използвал публичните си позиции, за да подкрепя Русия, улеснявайки злонамерените дейности на страната, които влошават сигурността и стабилността на Западните Балкани и предоставяйки на Русия платформа за разширяване на влиянието си в региона".

OFAC определя Вулин като отговорен за или за съучастник, пряко или непряко, в корупция, свързана със Западните Балкани.

Милорад Додик

Президентът на Република Сръбска Милорад Додик е поставян два пъти в "черния списък" на САЩ, първия път през 2017 г. за възпрепятстване на Дейтънското мирно споразумение, а след това САЩ му наложиха допълнителни санкции през януари миналата година, поради участието му в корупционни практики и подкопаване на Дейтънското споразумение. Великобритания също наложи санкции на Додик.

При новината за санкциониране на Александър Вулин, Додик възкликна гордо в медиите: "Братко, добре дошъл в клуба на санкционираните!"

САЩ наложиха санкции и на свързаната с него телевизионна станция Alternativna Televizija (Алтернативна телевизия - ATV) в отговор на "корупционните действия на Додик и продължаващите заплахи за стабилността и териториалната цялост на Босна и Херцеговина".

"Додик подкопава институциите на БиХ, като призовава за изземване на държавни компетенции и дава ход на създаването на паралелни институции в ентитета Република Сръбска (РС) на Босна и Херцеговина", се казва в заповедта.

В прессъобщението на Министерството на финансите на САЩ се посочва, че Додик "е превеждал пари директно от публични дружества към ATV за корупционни цели. През последните години Додик значително е увеличил финансирането на ATV и е участвал в злонамерени кампании за влияние в социалните медии чрез ATV, за да публикува съдържание, което подпомага неговите политически и лични цели".

САЩ предупредиха, че ще обмислят санкции срещу Додик заради сепаратистката му дейност в Босна и Херцеговина. Додик не се подчини на предупрежденията и през ноември 2021 г. сръбският ентитет в Босна и Херцеговина гласува за напускане на ключови държавни институции, а именно босненската армия, както и съдебната и данъчната система.

Според новоналожените санкции "цялото имущество и интереси от собствеността на горепосоченото физическо и юридическо лице, които се намират в Съединените щати или са във владение или под контрола на американски лица, се блокират и трябва да бъдат докладвани на Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите". Освен това на всички американски физически или юридически лица се забранява да извършват трансакции с Додик или ATV.

През 2017 г. САЩ отново наложиха санкции срещу тогавашния президент на Република Сръбска (РС, част от Босна и Херцеговина) Милорад Додик. Както обясни тогава Министерството на финансите на САЩ, решението се основава на изпълнителна заповед, която позволява "налагането на санкции срещу лица и организации, които подкопават или могат да подкопаят рамковото мирно споразумение от 1995 г.", известно като Дейтънското споразумение. Според Министерството на финансите Додик "активно е възпрепятствал" прилагането на този документ.

Компанията зад шпионския софтуер Predator

На 18 юли тази година Съединените щати включиха в черния списък фирма, за която се твърди, че е използвала шпионски софтуер за хакване на телефоните на опоненти.

Министерството на търговията на САЩ съобщи, че базираното в Северна Македония подразделение на Cytrox е включено в списъка на субектите, който строго ограничава американците да правят бизнес с тях.

Министерството на търговията добави, че Cytrox се занимава с експлойти за проникване в ИТ системи, "застрашавайки неприкосновеността на личния живот и сигурността на лица и организации по целия свят".

Действията бяха предприети, след като и доставчикът на т.нар. наемнически системи за наблюдение беше обвинен, че е доставял шпионски софтуер, който е бил открит в телефоните на политическите опоненти на правителството.

Според фирмата за киберсигурност Talos, Cytrox стои зад шпионския софтуер, наречен Predator. Според лабораторията The Citizen Lab към Университета в Торонто, която изследва хакерството и шпионския софтуер, Predator е бил използван за хакване на египетския политик в изгнание Айман Нур, както и на египетски телевизионен журналист, чиято самоличност е запазена в анонимност.

Междувременно през януари гръцкият орган за защита на данните глоби Intellexa с 50 000 евро за отказ да сътрудничи на разследването на използването на Predator за шпиониране на гръцки политически опозиционни лидери, журналисти, военни началници и други.

В доклад от 2021 г. Гражданската лаборатория заяви, че Cytrox и нейният инструмент Predator са част от "Алианса Intellexa". Intellexa е създадена от бившия офицер от разузнаването на израелските отбранителни сили Тал Дилиан, който преди това е бил свързан с NSO Group, създател на известния шпионски софтуер Pegasus.

"Форбс" съобщи, че Дилиан е поел Cytrox през 2019 г., за да превърне Intellexa в "универсален магазин" за хакерски услуги и продукти за електронно наблюдение. Според маркетинговите материали Intellexa е предлагала на клиентите си възможност за хакване както на IOS на Apple, така и на операционните системи Android.

Подобен шпионски софтуер "представлява отчетлив и нарастващ риск за контраразузнаването и сигурността на Съединените щати, включително за безопасността и сигурността на американския правителствен персонал и техните семейства", каза държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен. Този шпионски софтуер се използва и за репресии и нарушаване на човешките права, "включително за сплашване на политически опоненти и ограничаване на инакомислието", добави Блинкен.

Относно Северна Македония американският посланик там Анджела Агелер обяви, че ще има още хора от страната, които ще попаднат в черния списък.

"Това е много сериозен въпрос. Има няколко лица и организации, които са под надзор във всеки един момент", обясни Агелер.

Посланикът на САЩ добави, че корупцията не трябва да се толерира и от съдебната власт и други институции зависят последващите действия.

"Злоупотребата със служебно положение, прането на пари, подкупите, не само нарушават доверието в съдебните институции, но и представляват предателство към гражданите на тази държава. За да преодолее Северна Македония всички предизвикателства, които стоят пред нея, както и да ускори членството си в ЕС, корупцията не трябва да продължава по този начин. Виновните трябва да отговарят за действията си", посочи Агелер.

В близките дни се очаква Черният списък на САЩ с имена на известни лица от Западните Балкани да набъбне с поне още 10 души.

По БГНЕС

mediapool.bg