На 28 май ЕС ще има специална среща на високо равнище, за да подготви номинациите за ключовите постове в ЕС, съобщи в четвъртък вечер председателят на Европейския съвет Доналд Туск след срещата на лидерите на държавите от общността в румънския град Сибиу.
Два дни след края на изборите за Европейски парламент, "на 28 май ще събера всичките 28 лидери, за да започнат процеса по номиниране", обяви Туск на пресконференция. "Това трябва да стане бързо, ефективно и в съответствие с нашите договори. Ако консенсусът се окаже труден, няма да се поколебая да подложа тези решения на гласуване през юни", увери Туск.
Той разчита държавите членки да постигнат съгласие преди края на юни кой да наследи Жан-Клод Юнкер, чийто мандат начело на Европейската комисия изтича в края на октомври.
Новият председател на Еврокомисията ще бъде избран с гласуване от Европейския парламент, който иска на всяка цена той отново да бъде избран измежду кандидатите, издигнати от отделните политически семейства. Такъв беше случаят с Юнкер, който беше водещ кандидат на консервативната Европейска народна партия, излязла начело на изборите за Европейски парламент.
Изборът на кандидата, който да бъде гласуван от евродепутатите, се прави от Европейския съвет - органа, в който участват лидерите на държавите членки. Те отказват да се ангажират да го излъчат автоматично, избирайки измежду водещите кандидати.
Френският президент Еманюел Макрон за пореден път изрази съпротивата си срещу процедурата с водещия кандидат и каза, че според него тя не е правилният подход. Премиерът на Люксембург Ксавие Бетел каза, че процесът "бе грешка от самото начало" и че не може да функционира правилно без подходящи транснационални листи - възглед, споделян и от Макрон. Президентът на Литва Далия Грибаускайте коментира, че тази схема е "малко извън демократичните процедури и договори". Австрийският канцлер Себастиан Курц защити системата.
Лидерите на ЕС трябва да определят върховния представител по външната политика и следващия председател на Европейската централна банка. Назначенията трябва да са балансирани политически, географски, демографски и по пол, така че да са представени и големите, и малките държави, посочи Туск.
Освен Юнкер в края на октомври си тръгва и шефът на Европейската централна банка Марио Драги. Месец по-късно поста си ще напусне и самият Туск.
На извънредната среща на 28 май европейските лидери ще анализират и резултатите от изборите за ЕП. Очаква се Туск да получи мандат да балансира различните интереси, докато държавите членки правят предложения във връзка с председателското място в Еврокомисията.
Мнозина в Брюксел се опасяват, че на изборите още повече може да засилят позициите си евроскептичните партии, някои от които вече са представени в националните правителства, отбелязва ДПА.
Европейските лидери обещаха да останат единни въпреки сериозните различия
Въпреки предстоящото напускане на Великобритания останалите страни членки на Европейския съюз вчера обещаха да останат единни, "колкото и да е трудно", за да се превърне той в по-мощна световна сила след години на вътрешни различия, предава Асошиейтед прес.
"Светът не спи", каза германската канцлерка Ангела Меркел на неофициалната среща на върха на ЕС в Румъния и добави: "Трябва да сме иновативни. Трябва да сме силни и единни".
Планираното напускане на Великобритания ангажира вниманието на блока повече от две години, а срещата на върха бе възможност да се отправи призив към единство и да се препотвърдят фундаменталните принципи на ЕС.
Толкова различни лидери като френския президент Еманюел Макрон, радетел на ЕС, и евроскептичният унгарски премиер Виктор Орбан излязоха със списък от 10 точки с принципи, зад които всички могат да застанат.
Макрон отбеляза, че ЕС трябва да говори с един глас и да се изправи пред Китай и САЩ като равен. "Разделенията ще са нашата слабост", предупреди френският лидер.
Великобритания все още формално е член на ЕС, но премиерът Тереза Мей пропусна срещата в Румъния и остана в Лондон, за да се опита да прокара сделката за напускане на ЕС през парламента.
Останалите 27 страни не бяха доволни от протакането на развода с Великобритания. Политическата безизходица около сделката за напускане принуди Мей да моли за отлагане на първоначалната дата за Брекзит на 29 март, която сега е пренесена на 31 октомври.
Заради цялото време и усилия, загубени за Брекзит, европейските лидери трябва да се срещат по-често, за да наваксат с други въпроси, каза Меркел.
"Говорихме за необходимостта да станем по-бързи, когато трябва да се вземат решения", каза тя, и допълни: "Затова предложих да се срещаме на всеки два месеца на редовни срещи".
Списъкът от общи ангажименти, които лидерите обещаха да защитават, включваше принципа за върховенство на закона, по-добра отбрана и по-добра защита на работниците.
В рамките на това, което лидерите нарекоха "духът от Сибиу" в общата им декларация, те обещаха да останат единни в глобален план, за да "извлекат най-доброто от новите възможности за търговия и заедно да посрещат глобални проблеми като опазването на околната среда и борбата с климатичните промени".
Румънският президент Клаус Йоханис заяви в края на неформална среща на върха в Сибиу, че общото послание на събитието е за единство и продължаване на съвместния проект, предаде Медиафакс.
"Център на дебатите за бъдещето на ЕС. Европа дойде в Румъния. Събитието ни показа, че можем да напишем заедно бъдещето на ЕС. Искахме и успяхме да имаме една среща на единството и решимостта да продължим проекта на европейската интеграция като проект на просперитета и мира", посочи румънският президент.
"Трябва да осигурим необходимите инструменти, за да моделираме бъдещето на един по-ефективен ЕС, базиран на солидарността, сплотеността межди членовете му и укрепването на общите ценности (. . .) Бихме искали по-добра комуникация, по-прозрачна, по-интензивна и по-интерактивна, с европейските граждани", добави румънският президент.
Проведена в Деня на Европа, срещата бе предварително смятана за демонстрация на единство. В Декларацията от Сибиу се говори за солидарност, честност и желание за "развитие на основан на правила международен ред".
"Ще продължим да защитаваме нашия начин на живот, демокрацията и върховенството на закона", заявяват лидерите и обещават, че ЕС "заедно ще се заеме със световни въпроси като опазването на околната среда и борбата с климатичните промени".
EurActiv коментира, че декларацията е неясна и обща и че на лидерите им е отнело само пет минути, за да се съгласят с текста, включващ всичко – от отбрана и солидарност до върховенство на закона и ролята на ЕС на световната сцена.
Меркел и Юнкер са сдържани към новата инициатива на Макрон за климата
Но по екологичните въпроси разногласията станаха очевидни. Макрон похвали подхода на девет страни към климатичните промени, но Меркел и останалите останаха настрана, защото сметнаха, че той се основава твърде много на традиционните енергийни източници.
"Смятаме курса на залагане на ядрената енергия за изцяло погрешен", каза австрийският канцлер Сабастиан Курц и добави: "Трябва да се борим с климатичните промени, но нито ядрената енергия, нито енергията от централи на въглища са правилният път".
В Сибиу френският президент Еманюел Макрон предложи в ЕС да бъде създадена специална банка за финансиране на проекти в областта на климата и екологията. Германският канцлер Ангела Меркел обаче реши да не се присъединява към инициативата за климата, лансирана от Франция и няколко държави от ЕС, макар че подкрепя много от точките й, предаде ДПА.
Меркел каза, че нейното правителство не може да се присъедини към инициативата, защото климатичните цели на Германия до 2050 г. се различават от тези на други държави. Германия се стреми да намали до 2050 г. въглеродните емисии от 80 на 95 процента в сравнение с нивата от 1995 г., а френската инициатива призовава за нулеви емисии до 2050 г.
До момента към френската инициатива са се присъединили Белгия, Люксембург, Холандия, Дания, Швеция, Португалия и Испания.
Меркел обаче предложи "коалиция на желаещите" в Европа, която да позволи уеднаквено "таксуване" на въглеродните емисии.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза, че държавите от ЕС трябва да се съсредоточат върху краткосрочните цели за климата, преди да си поставят по-амбициозни дългосрочни цели.
През последните дни френският президент Еманюел Макрон направя няколко изявления, свързани със защитата на околната среда. Той изложи схващанията си и на среща с експерти по биоразнообразие в Елисейския дворец, и в текст, подписан от още осем европейски лидери, който призовава борбата срещу промените в климата да стане "крайъгълен камък на европейския дневен ред" през следващите пет години, предаде Франс прес.
Символично тези деветима европейски лидери се срещнаха вчера на централния площад в Сибиу с три млади активистки от Румъния, Белгия и Германия, които им връчиха петиция, подписана от 70 000 младежи. В нея се призовава ЕС "да действа без отлагане" за екологичен преход в духа на движението, подето от младата шведка Грета Тунберг.
mediapool.bg