Остров или европейска държава? Съперничещи си възгледи за Великобритания оформят Брекзит

Британската история се превърна в бойно поле на Брекзита.

Решението на британските избиратели преди три години да излязат от Европейския съюз беше подхранвано от схващането, че Великобритания по принцип е отделена от континенталните си съседи - остров-държава, а не европейска сила.

Подкрепящият Брекзит консервативен депутат Джейкъб Рийс-Мог сравнява Брекзит с историческите британски военни победи на континента, като казва, че "това е Ватерло, това е Аженкур, това е Креси". Лидерът на Партията на Брекзита Найджъл Фараж възпламенява тълпите със сирени за въздушна тревога и музика от трилъра за Втората световна война "Голямото бягство".

Подобни патриотични послания предизвикват силни чувства в епохата на засилващ се национализъм. Противопоставящи се на Брекзита политици и историци обаче казват, че този възглед е твърде опростенчески и може в крайна сметка да направи Великобритания по-слаба, а не по-силна.

Бившият британски министър-председател Гордън Браун заяви в неделя във в. "Обзървър", че заради една "разрушителна, популистка, националистическа идеология" Великобритания "върви в просъница към забвение".

Браун, който оглавяваше Лейбъристката партия и беше министър-председател между 2007 и 2010 г., обвини сегашния консервативен министър-председател Борис Джонсън, че "апелира към абсурдния и лъжлив образ на британския патриот, който храбро се опълчва на непреклонна Европа, решена да ни превърне във васална държава".

Почетният професор по история в университета в Кембридж Ричард Дж. Еванс изрази съжаление от засилващата се тенденция да се "говори за Европа, все едно тя е нещо отделно, все едно Великобритания не е част от Европа".

"Наскоро отидох на летище "Гетуик" и там има огромна реклама на авиокомпания, която гласи "Европа е по-близо, отколкото си мислите", каза той. "А аз си помислих - ами да, тя е по-близо, отколкото си мислите, ние сме в нея."

Еванс каза, че възгледът за Великобритания като изключение от европейското правило пренебрегва "множеството връзки между Англия и континента през вековете".

"Ако погледнете нашите суверени, те са били французи, холандци, германци", каза той и отбеляза колко силно е преплетена в културно отношение Великобритания с континентална Европа.

Подобно на Еванс, професорът по история в университета на Торонто Маргарет Макмилан настоява, че Брекзитът е "подхранван от много невярна представа за миналото" и от носталгия по дните, когато Британската империя е обхващала една четвърт от земното кълбо.

Макмилан каза, че много хора във Великобритания и особено в Англия, в която живеят пет шести от населението на Обединеното кралство и в която гласовете за напускане на ЕС бяха най-много през 2016 г., "страдат от екзистенциална криза кои са".

"Мисля, че те са загубили своята империя и чувството да си водеща световна сила и изглежда са го приели, но мисля, че витае усещането "Някога бяхме велики, а сега не сме", каза тя.

Подкрепящите Брекзит историци отхвърлят това схващане и гледат на ЕС като на недемократична пречка за британския суверенитет.

Според историка от Кембриджския университет Робърт Тумс фактът, че Великобритания не е преживяла окупация или диктатура през 20-и век, я различава от много нейни съседи. Той обаче мисли, че историческите различия между Великобритания и останалата част на Европа често се преувеличават, а Брекзитът е движен от по-непосредствени тревоги.

"Ние със сигурност бяхме по-слабо свързани с цялата идея за европейската интеграция, отколкото страни като Франция или Германия", каза той. "Но мисля, че отношението към Европа всъщност не е кой знае колко по-различно в много държави от ЕС. И мисля, че това има много общо с по-скорошни събития - кризата в еврозоната, демократичния дефицит в ЕС и факта, че ЕС е станал толкова по-важен за живота на хората, а те имат доста малък контрол върху това, което прави той."

Тумс твърди, че във време на международна нестабилност е по-добре Великобритания да бъде извън непредсказуемия блок.

"Мисля, че сравнително сплотена и сравнително демократично управлявана единица е много по-вероятно да успее да се справи с всякакви възможни бури, отколкото всъщност доста неустойчива, непопулярна и много слаба конфедерация", каза той.

Историкът Андрю Робъртс, биограф на Уинстън Чърчил, каза неотдавна, че "идеята, че твоят суверенитет на практика е в ръцете на някой друг и извън страната ти, просто е неприемлива за всеки, който има някакво усещане за британска независимост".

Други обаче, като Браун, твърдят, че демократичните институции на Великобритания са заплашени от Брекзита.

Крайният срок за излизане на Великобритания от ЕС - 31 октомври, наближава, а страната е изправена пред политическа криза. Консервативното правителство на Джонсън е решено да напусне със или без споразумение за Брекзит, но парламентът ще се опита да му попречи да изведе Великобритания от ЕС без сделка. Съюзниците на Джонсън намекват, че той може да прекрати работата на парламента или да откаже да се оттегли, ако загуби вот на недоверие, предизвиквайки криза за древната, но отчасти неписана конституция на Великобритания.

Бившият британски външен министър Малкълм Рифкинд заяви в писмо до лондонския в. "Таймс", че ако Джонсън "се опита да попречи на парламента и избирателите да имат последната дума по вариант без сделка, той би създал най-сериозната конституционна криза, откакто действията на Чарлз Първи довели до гражданската война" през 17-и век. Това противопоставяне завърши с екзекуцията на монарха.

Междувременно Брекзит отслабва връзките, обединяващи четирите нации на Обединеното кралство: Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.

В Шотландия, която отхвърли възможността за отделяне от Великобритания на референдум през 2014 г., а после през 2016 г. гласува за оставане в ЕС, се увеличава натискът за нов референдум за независимост.

В Северна Ирландия, която също гласува за оставане в ЕС, заплахата, че ще има строго охранявана граница със съседна Република Ирландия засилва подкрепата за обединена Ирландия - идея, която в исторически план е била анатема за протестантското, пробританско юнионистко мнозинство в Северна Ирландия.

"Никога не съм мислела, че ще чуя хората в Северна Ирландия да говорят за това как може би е време отново да се обединят с Юга, така както говорят за това сега", каза Макмилан.

"Винаги е имало фантазьори, които са казвали "някой ден пак ще се обединим", но сега виждаме как го казват обикновени протестанти."

"Много е възможно Обединеното кралство да не оцелее, ако стане Брекзит."

По БТА

mediapool.bg