България | Ср, 29 Май 2024г. 20:19ч. | Как българска банда използва "временни телефони и вълшебни трикове", за да измами британската система с 50 млн. лири
България е сред страните в Европа, които са най-уязвими към дезинформация. Страната е на 29-а позиция сред 35 изследвани държави в Индекса за медийната грамотност на "Отворено общество".
Показателят оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората.
Страните в Северозападна Европа имат най-добрите предпоставки да издържат на ефектите на дезинформацията, а тези от Югоизточна Европа са най-уязвими към тях, докато държавите от Централна и Източна Европа влошават в най-голяма степен представянето си в индекса, съобщават от института.
Финландия, Дания, Холандия, Швеция и Естония са начело на класирането в Индекс за медийна грамотност за 2019 г. Финладия, която е на 1-во място сред 35 страни, има значителна преднина пред останалите държави със 78 точки по скала от 0 до 100. На последните пет места в класацията са повечето балканските страни:, Северна Македония (35 място), Турция (34 място), Албания (33 място), Босна и Херцеговина (32 място) и Черна гора (31 място).
Тенденциите между 2017 г. и 2019 г., показват че страните от ЦИЕ вървят назад в класацията, като Чехия, Словакия и Полша отбелязват най-голямо влошаване. Те са следвани от Латвия, Литва, Хърватия, Унгария и Румъния, както и от съседните Австрия, Сърбия и Малта.
Според изследването, може би съществува близка връзка между нивата на корупция и доверие в учените и журналистите, от една страна и резултатите в Индекса за медийна грамотност на дадена държави – от друга. Корупцията изглежда има директна връзка с нивата на медийна грамотност, като страните, които се считат за чисти от корупция имат високи оценки в Индекса за медийна грамотност. Недоверието в учените и журналистите е свързано с медийната грамотност, като страните с висока степен на недоверие имат по-ниски резултати в Индекса за медийна грамотност.
Според автора на изследването Марин Лесенски, подходът "обратно към основните неща" е може би най-препоръчителен за справянето с негативните ефекти на дезинформацията и фалшивите новини – от възстановяване на общественото доверие и справяне с корупцията до гарантиране на медийната свобода и използването на образователни подходи, като това са най-подходящите стратегии за "ваксинация" срещу фалшивите новини.
mediapool.bg