Заради разнородна и липсваща информация, Европейската комисия ще направи преглед на докладите за мониторнга над местообитанията, включени в европейската екомрежа "Натура 2000", подадени от страните членки в периода 2014 - 2019 г. Това се посочва в отговор https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-9-2020-006081-ASW_BG.html#def3 на комисаря по околна среда Виргиниюс Синкявичюс на въпрос на българския евродепутат Радан Кънев, поставен през ноември 2020 г.
Кънев попита комисията как след критики, че в докладите липсват реални дългосрочни полеви изследвания, ще гарантира, че за изготвянето им се ползват сходни научно обосновани методологии и е извършвана проверка на място. Българският евродепутат предлага на ЕК да разработи минимални стандарти за наблюдение, което би подобрило качеството на мониторинга и оценката на природозащитния статус на видовете и местообитанията.
В отговора си до Кънев Европейската комисия посочва, че качеството на докладите от различните страни е "доста разнородно". За България например данните сочат, че има между 10-25% липсваща или неясна информация. Същото обаче е положението и за голяма част от останалите страни членки на ЕС.
У нас от години вървят критики от страна на природозащитници за методите, по които се прави теренната оценка на зоните, които да влязат в "Натура 2000", и за избраните изпълнители на тези поръчки.
Според подадените от правителството данни в докладите за "Натура 2000" България е с минимален процент от важни видове, които не добре защитени. В същото време обаче в докладите на страната липсва не само редовен, но и какъвто и да било теренен мониторинг и научна работа, макар за това да са предоставяни средства от ЕК и да са финансиране подобин проучвания.
mediapool.bg