Евроизборите трябва да сложат край на политическата несигурност

Евроизборите през май трябва да решат въпроса с политическата неопределеност. Това призова политологът Иван Кръстев, председател на управителния съвет на Центъра за либерални стратегии, на осмата среща на бизнеса с правителството, организирана от КРИБ и в."Капитал".

Тезата му не беше чута от вицепремиера по икономическото развитие Даниела Бобева и председателя на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев, чието участие във форума вече беше приключило.

По думите на Кръстев на него му се е наложило да играе ролята на "мажоретка между два футболни мача". Причината беше, че той се оказа междинното звено между представителите на правителството и президента Росен Плевнелиев, който се включи в срещата заедно с гостуващия в страната естонски държавен глава Тоомас Илвес след експозето на Кръстев.

Евроизборите като вот на доверие към кабинета

Евроизборите трябва да сложат край на политическата неопределеност като решат въпроса с кризата на легитимност, смята Кръстев. По думите му големият въпрос е как точно да проработи този механизъм на референдум за доверието към кабинета.

"Основното е гаранция за честността на вота. Второто е още отсега да бъде взето решение какво значи за правителството да спечели този вот на доверие", каза Кръстев.

"За мен това значи партиите, които подкрепят коалицията БСП и ДПС, да спечелят 9 от 17-те места за евровота. Трябва да е ясно, че ако това се случи, опозицията и протестиращите трябва да приемат тези резултати като вот на доверие за сегашната ситуация, колкото и да не им харесва. А ако се окаже, че управляващите не могат да спечелят тези девет места, те трябва да бъдат готови да отидат на предсрочни избори", предложи Кръстев.

Според него, ако няма ясно предварително определение кое какво означава на предстоящите евроизбори, страната ще остане в тази неопределена ситуация още 6 до 8 месеца.

Измеренията на политическата несигурност

В резултат на политическа криза се оказваме в ситуация, в която не можем да разкажем какво се случва в България. А политическата неопределеност е големият проблем, който силно скъсява хоризонта пред бизнеса, посочи Кръстев.

Според него проблемът с политическата ситуация има три измерения. На първо място е, че несигурната политическа ситуация води "наводнение" от недоверие в институциите.

"През последната една година не пада доверието в една, две или три институции, а има срив на институционалното доверие, което започва да създава специфични проблеми на бизнеса, например всякакво планиране става проблемно", каза Кръстев.

Второто е проблемът с демографската криза. Нагласите за емиграция не намаляват, което при демографския проблем пред страната има ефект и върху икономиката. За тази година над 200 000 българи са готови да емигрират, цитира Кръстев изследване на "Алфа Рисърч".

Третото измерение е липсата на реформи, защото "в момента всички са в период на оцеляване".

Размиването на бизнес и политика

Според Кръстев допълнителен щрих е, че бизнесът също започна да се възприема като част от кризата на политическия модел и границите между бизнес и политика вече са размити.

"Ако преди няколко години бизнесът се виждаше като алтернатива и се предполагаше, че хора, които идват от бизнеса, биха могли да решат проблемите на страната, в момента в представите на хората вече не е ясно кой е в бизнеса и кой в политиката", каза Кръстев.

В резултат на тази политическа криза и симпатизантите, и противниците на правителството се оказват неориентирани.

"Симпатизиращият може да каже, че предишното правителство е било изключително конфронтационно, през цялото време е обяснявало своите провали със своите предшественици, че отношението към опозицията е било просто, че искаш да видиш едни хора в затвора. Може да каже, че предното правителство е зависело от подкрепата на крайно националистическа формация, че е давало различни икономически преференции срещу медийна подкрепа на определени групи. Може да каже, че недостатъчно добре е пазена границата и има съмнения за висока контрабанда. Сегашното правителство обаче обяснява по същия начин това, което се е случило с предното. Подкрепата му зависи от националистическа формация. Същата медийна групировка получава същите подкрепи. Постъпленията от митниците не се увеличават," посочи Кръстев.

Според политолога в момента страната ни е изпаднала в самоизолация.

България може да излезе от ЕС и няма никой да разбере, защото политическите ни елити се занимават само с това кой какво казал, посочи Кръстев. Той допълни, че в същото време Евросъюзът се свива все повече до държавите в Еврозоната, предприемайки важни институционални промени.

mediapool.bg