Няколко месеца след като Русия анексира Крим и засили подкрепата за сепаратистите в Източна Украйна Европа и САЩ все още търсят начин да убедят руския президент Владимир Путин да смени курса.
Целевите икономически санкции и заплахите за налагане на още по-строги наказания все още не са накарали Москва да спре подкрепата за бунтовниците, а също и обстрелването на украински военни цели в Югоизточна Украйна от руска територия, както и плановете й за увеличаване на доставките на оръжие.
Пентагонът казва, че предстои доставянето на руски едрокалибрени артилерийски системи през границата в Украйна.
Тази ескалация на военната намеса е далеч от руското оттегляне, което Западът се надяваше да поощри със санкциите.
Путин действа изключително предпазливо през последните месеци, ограничавайки намесата в украинската криза точно толкова, че да избегне наистина болезнени западни санкции. Но свалянето на пътническия самолет на "Малейжа еърлайнс" на 17 юли, за което САЩ и Украйна обвиниха проруските бунтовници - може би с руска помощ - може да е променило равновесието, пораждайки подкрепа за допълнителни наказания сред изпитващите неохота европейци.
Европейският съюз заяви, че ще въведе нови санкции срещу Русия до края на месеца. САЩ, които наложиха най-тежките си санкции само ден преди самолетът да падне, се очаква да последват примера му.
Но въпреки заплахите за още по-висока цена, която да плати, според американски представители Русия само е увеличи ролята си в дните след падането на самолета с близо 300 души пътници и екипаж. Това затруднява Вашингтон и Брюксел да намерят слабото място на Путин и да го използват.
Санкциите все още не са ужилили руския президент достатъчно силно, за да променят поведението му - нито пък дипломатическите усилия да бъде изолиран. След като бе изгонен от блока на водещите индустриални страни, известен като Групата на осемте, и вече и без това ограничените му контакти с НАТО отслабват още повече, Путин все пак бе поканен да се присъедини към западните лидери на церемониите във Франция по случай 70-годишнината от десанта в Нормандия. А Париж заяви миналата седмица, че ще осъществи сделката с два военни кораба на Русия - най-голямата досега продажба на военна техника от натовска държава на Москва.
Същевременно Русия предприе по-тясно сближаване със страните от групата БРИКС, представляваща петте най-големи развиващи се икономики Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка.
Отчасти и заради това според американски представители в момента няма никакви сериозни обсъждания да се блокира участието на Русия на други дипломатически събития. Така че фокусът остава върху подхода със санкциите.
Двадесет и осем членният ЕС има доста по-голямо влияние върху Русия, но досега, за разочарование на американските представители, съюзът се въздържа да наложи по-широки санкции поради разногласия сред своите държави членки и опасения от обратен ефект в икономическо отношение. Но гибелта на около 200 граждани на ЕС в самолета на "Малейжа еърлайнс", повечето от които холандци, изглежда направи неизбежно предприемането на по-твърд курс.
"Тук вече не става дума само за война някъде далеч", каза Аманда Пол, анализатор в базирания в Брюксел мозъчен тръст Център за европейска политика. "Ако те не наложат по-строги санкции, доверието в Европейския съюз ще бъде поставено под сериозно съмнение", каза тя. "Това е единственият начин, по който Русия ще отстъпи. Когато бизнесът и олигарсите усетят икономическото наказание, те ще започнат да поставят под съмнение политиката на Путин".
В петък ЕС наложи забрани за пътувания и замразяване на активи на 15 души, включително на ръководителя на Федералната служба за сигурност, както и на шефа на отдела й, който ръководи международните операции и разузнавателна дейност. Четирима членове на Съвета за национална сигурност на Русия също са в списъка. Москва отвърна в събота, заявявайки, че санкциите застрашават борбата срещу тероризма, и обвини САЩ в разпространение на очевидни лъжи за предполагаемо участие на Русия в свалянето на пътническия самолет.
Европейски бизнес лобита отправиха се противопоставиха на по-строги санкции. Германската промишлено-търговска камара заяви, че около 300 000 работни места там (в Германия) зависят от износа за Русия. В добавка към това има опасения, че Москва може да удари някои от над шестте хиляди германски фирми, които правят бизнес в Русия.
Каквито и ответни действия да предприеме Москва, анализатори предричат, че тя ще пострада повече. Те отбелязват, че само 7 процента от износа на ЕС е насочен към Русия, докато делът на руския експорт за съюза възлиза на около 45 процента - повече от където и да било другаде.
"Повечето санкции ще нанесат много по-големи загуби на Русия, отколкото на Европа", каза икономистът Георг Цахман от брюкселския мозъчен тръст "Брюгел".
ЕС може да наложи сурови икономически наказания на руската икономика, като последва примера на САЩ и санкционира големи руски банки. Блокът може да ограничи инвестициите и достъпа до капиталовия си пазар, който включва еврозоната и най-големия финансов център в Европа - Лондонското сити. ЕС може да наложи и оръжейно ембарго и ограничения върху износа на високотехнологични продукти, оборудване за енергетиката и стоки, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели.
Най-радикалната стъпка обаче би била да ограничи вноса на руски петрол и газ - което ще струва на Москва по-скъпо, но също така ще причини енергиен недостиг на страни от ЕС. Секторът енергетика представлява основната част от износа на Русия, давайки около 20 процента от брутния й вътрешен продукт.
Такива санкции биха накарали "Комерцбанк" да преразгледа прогнозата си за икономическия растеж на Русия от 0,8 процента сега "на 0 процента, с отрицателна перспектива", каза Саймън Кихано-Еванс, базираният в Лондон ръководител анализи на банката с ресор развиващите се пазари. Друга финансова институция, "Беренберг", вече намали прогнозата си за Русия за 2014 г. с понижение от 1 процент, като същевременно предупреди, че "рискът от по-сериозна руска рецесия продължава да расте".
По БТА
mediapool.bg