Бизнес | Пет, 15 Ноем 2024г. 19:02ч. | Премиерът нареди проверка в спрялата ТЕЦ "КонтурГлобал"
Европейският законопроект за защита на свободата на медиите премина решаващ първи етап по приемането си в сряда с постигането на споразумение по текста му между държавите членки, но разпоредби, оставящи възможност за шпиониране на журналисти в името на „националната сигурност“, предизвикват опасения.
Този документ предвижда поредица от мерки за защита на плурализма и независимостта на медиите пред лицето на "нарастващите вътрешни и външни заплахи за ЕС", подчерта шведската министърка на културата Париса Лилестранд, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС.
На среща на постоянните представители на 27-те страни членки само Полша и Унгария, страни, редовно укорявани за ограничаване на свободата на медиите, гласуваха против текста, който съдържа изисквания за прозрачност на собствеността на медиите и за разпространяването на държавна реклама.
Разпоредбите обхващат също зачитането от страна на правителствата на поверителността на журналистическите източници и забраната за инсталиране на шпионски софтуер в устройствата, използвани от журналистите. Подобни шпионски практики наскоро засегнаха журналисти в няколко европейски държави, включително Унгария, Полша и Гърция.
В сравнение с първоначалното предложение, представено от Европейската комисия през септември, компромисът, одобрен в сряда, разширява възможностите за изключения и подчертава „отговорността на държавите членки в защитата на националната сигурност“.
Тези изключения бяха направени по искане на Франция, подкрепена от няколко държави.
Въпросните разпоредби обаче бяха осъдени от неправителствената организация "Репортери без граници".
„Възможността за наблюдение на журналисти в името на националната сигурност е отворена врата към всякакви злоупотреби“, подчерта Джули Майерчак, директорка на офиса на "Репортери без граници" в Брюксел.
Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ), обединяваща 71 профсъюза и професионални асоциации в 45 държави, също разкритикува остро тези разпоредби като "удар срещу медийната свобода".
„Добавянето на изключения, основани на националната сигурност ... излага журналистите на още по-голям риск и има възпиращ ефект за хората, подаващи сигнали за злоупотреби, и за други източници“, каза пред АФП директорката на ЕФЖ Ренате Шрьодер.
Стъпка напред
От страна на Европейската комисия изразиха задоволство да видят все пак, че има напредък по текста, който първоначално предизвика различни резерви.
Заместник-председателката на Европейската комисия Вера Йоурова приветства споразумението на държавите членки като „важна стъпка напред към първите европейски правила за защита на медийния плурализъм и свобода“.
Текстът тепърва ще стане обект на преговори с Европейския парламент, след като евродепутатите постигнат съгласие по позицията си през есента.
Сред другите дискутирани спорни теми е и въпросът за модерирането на новини и статии от онлайн платформи като "Tуитър" и "Фейсбук".
За да се избегнат злоупотреби с изтегляне на съдържание, законопроектът предвижда специално отношение към медиите: когато дадена платформа установи, че нейно съдържание има вероятност да наруши правилата ѝ на ползване, тя трябва да уведоми медиите за намерението си да изтрие или ограничи достъпа до това съдържание и да обоснове своето решение.
От медиите се очаква обаче да се заявяват като такива пред социалните платформи.
Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия (Computer and Communications Industry Association/ CCIA,), организация, представляваща интересите на гиганти като "Гугъл", "Mета" и "Tуитър", смята, че тази разпоредба съдържа „вратички, благоприятстващи разпространението на дезинформация“.
"Нечестните участници биха могли да злоупотребят със системата, тъй като всеки може да се обяви за медия“, подчертава технологичното лоби.
"Репортери без граници" се застъпва за „положителен подход, задължаващ платформите да насърчават надеждни журналистически източници на информация“, което „би било много по-уместно“.
По БТА
mediapool.bg
